Фернандо Торес пише последната глава от историята си в Атлетико

Не трябва да имаш сърце от камък, за да оцениш холивудския сценарий, по който се развиха нещата за Фернандо Торес в Атлетико Мадрид. Преди повече от десетилетие, когато едва беше готов да се бръсне два пъти седмично, той бе избран за капитан на отбора, който обожава, а лидер като Диего Симеоне играеше в него. Миналата година мениджърът Симеоне го върна в любимия Атлетико.

Това бе мечта, която не бе реализирана по начина, по който той искаше. Ел Ниньо се завърна след период, в който клубът стигна до седем трофеи след 2010 г. Фернандо искаше да изпита това усещане. От известно време е ясно, че той няма да е основна фигура във важните моменти. И той прие тази роля.

Сякаш му отне повече време да вкара 100-ия си гол за Атлетико, отколкото отбелязването на предишните 99, защото изглеждаше, че очакванията за юбилейното попадение му тежат. Всъщност предишният му гол падна през септември, а след това той трябваше често да говори по темата.

Докато дойде моментът. Голът не беше впечатляващ и не беше чак толкова важен, тъй като дюшекчиите водеха с 2:1 срещу Ейбар. Но попадението бе повод за огромна радост - на съотборниците му, треньора  и целия стадион. Това беше един от тези моменти, които сякаш са излезли от снимка.

"Когато бях дете и идвах на този стадион, мечтаех някой ден да изиграя един мач за Атлетико. Това беше всичко, което исках, сподели Торес. - Ако имах друга мечта, тя би била да вкарам за моя отбор, само веднъж. Така че 100 гола изглеждат много, наистина много."

Какво предстои пред Фернандо сега? Обичан и подкрепян на "Висенте Калдерон", на Ел Ниньо очевидно му остават още четири месеца на родния стадион. Продажбата на Джаксън Мартинес в Китай бе най-големият трансфер за клуба през януари, но едно от важните решения бе изборът да не закупят правата на Торес. Дюшекчиите прецениха, че няма да направят трансфера му от Милан постоянен. Те решиха, че бъдещето на нападателя е прекалено несигурно, за да рискуват.

За да разберем колко важно бе това решение, е необходимо да се осъзнае колко голяма икона е Торес за Атлетико. Той вероятно е единственият човек на "Висенте Калдерон", който може да спори  със Симеоне по популярност, а феновете винаги ще го обичат безгранично. Треньорът обаче трябва да взима под внимание други фактори и прецени, че нападателят не е на нужния стандарт.

В оставащите четири месеца обаче ролята на Торес може да не е само сантиментално изпращане. Отборът има нужда от голове и разчита основно на Антоан Гризман да осигурява победите. Неговият принос може да е фактор за шансовете на Атлетико в първенството и Шампионската лига.

Дали бившият нападател на Ливърпул и Челси има сили за един последен напън? Ако успее да го направи, може да стигне до заветната цел - да спечели първи трофей с клуба, към който се присъедини през 1995 г. Това определено е в мислите му. В деня, в който затвори трансферния прозорец, Фернандо призна, че една от основните цели при завръщането му в Испания е да стигне до трофей с Атлетико.

Едно от големите противоречия при втория му престой в Атлетико е фактът, че вкара едва осем гола за 12 месеца, половината обаче бяха реализирани срещу грандовете. Първите му два гола след завръщането бяха на "Сантяго Бернабеу" и помогнаха на тима да отстрани Реал Мадрид в Купата на Испания. В онзи ден Торес тероризира защитата на съперника, накара Серхио Рамос и Пепе да изглеждат като аматьори и завършваше с увереност и точност, която не бе демонстрирал от години.

Две седмици по-късно той отново имаше проблясък срещу голям отбор. Той преодоля Масчерано и с удар от границата на наказателното поле откри резултата в първата минута срещу Барселона.

Това означаваше ли завръщане за Ел Ниньо? Вероятно не, но изглеждаше, че е тръгнал натам. Три гола между март и май и важна дузпа в Шампионската лига показваха, че има поводи за определен оптимизъм. В крайна сметка той не се оправда, а сезонът може да се опише с много старание, но в повечето случай липса на ефективност. Неясно е как нападател, който може да демонстрира скорост и точност, както срещу Барселона, може да стреля толкова неточно. Очевидно талантът е там, но се появява прекалено рядко.

Ако погледнем напред в бъдещето, Торес има причини да се опита да покаже, че има достатъчно останал футбол в него. Очевидната следващата стъпка би била първенството на САЩ. Зад Океана обаче няма да му подарят мястото и да го засипят с пари. Последните стъпки с привличането на по-млади играчи като Себастиан Джовинко се оказаха успешни и показаха, че амбициите вече са по-големи. Ако иска да тръгне по този път, Фернандо трябва да вземе пример от бившия си съотборник в Испания Давид Вийя, който замина след силен последен сезон за Атлетико.

Оставащите мачове до края на сезона ще са решаващи за бъдещето на 31-годишния нападател. Трудно е да бъде отписвана възможността за последната глава от историята му с мадридчани. Надеждата е, че в него все още има достатъчно магия, за да я напише.