Интервюто с Моу: Футболът не е стрес, а привилегия за мен

Интервюто с Моу: Футболът не е стрес, а привилегия за мен

„Помня един мач в Русия. Трябва да е било -10˚C – такъв студ, че някои от играчите плачеха. Помислихме си, че един от страничните съдии е умрял”, разказва Жозе Моуриньо.

Екипът на GQ е в Арьеплог – градче „с една конска сила” толкова на север в Швеция, че бройката на конете се стопява всяка зима. Тогава иде ред на автомобилната индустрия да се премести тук, за да изпробва още тайните си нови модели в бруталното време. Последния път когато бяхме в Арьеплог, температурите се свлякоха до -27˚C; днес са относително положителни на -4˚C.

Жозе пробва новия кросоувър на Ягуар и ако се опитва да избегне наблюдението под лупа на следващия си ход, със сигурност Северният полярен кръг е добро скривалище. Гърмят бомби за негово отиване в Манчестър Юнайтед, а при предстоящото идване на Джосеп Гуардиола в Манчестър Сити на мястото на Мануел Пелегрини така се поставят основите на нова монументална битка между двама стари врагове.

Това е първото интервю на Моуриньо, след като се раздели с Челси. Предупреден съм, че директни въпроси по темата ще доведат до продължително мълчание от ответника, но все пак очаквайте пикантни подсказки за бъдещето му. Пък и безкрайната ледена гледка си заслужава. „Вижте природата. Моят футболен свят включва хиляди хора и пътуваме в най-големите градове. Така че тук е едно празно място по тези стандарти, но е пълно с толкова много неща. Обожавам го! Зная, че е много студено, зная, че не бих оцелял много часове навън тук, ала изживяването е удивително, красотата е изумителна! За хора от моя свят няколко дни в място като това са изумителни.”

Въпреки че е на автомобилен тест, Моуриньо не гори от желание да колекционира коли. Все пак сам си признава, че е англофил и е мечтал за свой Ягуар далеч преди да се изстреля в звездната орбита като треньор. Сега притежава също Рейндж Роувър и Астън Мартин Рапид, но и Ферари 612 Скальети. Когато сядаме на разговор с него, страховитият му медиен образ се изпарява. Когато е под пара, той е под пара. А футболът, оказва се, определено присъства сред темите ни.


-         Вие сте голям фен на Лондон. Защо?

-         Когато децата ми бяха по-малки, можехме да се местим много, да опитваме от живота в различни страни – в моя случай различни клубове, различен футбол. Дойде обаче моментът, в който се нуждаеха от повече стабилност. Затова преди три години взехме решение да се върнем в Лондон и действаме в моята професионална област, въртейки се само около тази идея. Това е удивително място за живот, удивително за тях за учене и за търсене на бъдещето им, удивително за семейството да е заедно.

-         Значи оставате във Великобритания?

-         Към момента нямам работа и не зная къде футболът ще ме отведе, защото във футбола нищо не се знае. Със сигурност, със сигурност и пак със сигурност обаче мога да кажа, че за нас като семейство домът ще си остане Англия, домът ни ще бъде в Лондон. Естествено, аз съм готов да се преместя. Като професионалист съм готов, защото футболът в Лондон за мен по отношение на клубове… мисля, че е очевидно, че трябва да се преместя.

-         Благородно е, че Вашето решение се дължи поне отчасти на нуждите на семейството. Какво друго Ви мотивира?

-         Експериментирах с английски, италиански и испански футбол – три от водещите футболни страни в света. Винаги казвам, че се нуждая от съревнование – нужно ми е да се съревновавам всяка седмица. В Испания бях в удивителен клуб, но имах само по четири мача на година: Барселона – Реал Мадрид, Реал Мадрид – Барселона, а в другото време биеш 4:0, 5:0, 5:1, 6:1…

-         Значи е станало твърде лесно?

-         Лесно да печелиш мачове, но трудно да спечелиш лигата, защото се бориш с отбор, който като теб печели отново и отново; защото са събрани две чудовища на едно място. Тъй че в крайна сметка станах шампион на Испания със 100 точки и загубих лигата на Испания с 91 точки. Докато в Англия печелиш титли със 75 точки, може би и по-малко. Затова ми трябва съревнование.

-         Наслаждавате ли се на свободното си време?

-         Не, не му се наслаждавам. Мога да имам всичко, което обичам, едновременно: мога да имам своето семейство, мога да имам своите приятели, мога да имам своя спокоен живот и мога да имам своя футбол… Мога да имам всичко едновременно и не ми трябва да жертвам едно от тези неща заради другите. За да съм истински щастлив, ми трябва всичко, затова се връщам към футбола. Мисля, че това е естественият ми хабитат. Работя, откакто се помня, а специално като треньор от 2000 година насам. Спрях, когато напуснах Челси през 2007 г. за няколко месеца, и сега е втората ми пауза за 15 или 16 години, тъй че не е някаква драма. Със сигурност обаче ще се завърна скоро.

-         Как се справяте със стреса?

-         Трудно е да имаш лично пространство, освен ако не си на място като това тук за ваканция. Но наистина футболът не е стрес за мен – той е привилегия. Справям се, защото е лесно да се справяш с нещо, което харесваш толкова много. Затова и понякога не разбирам, когато футболистите не се наслаждават на професионалния си живот. Това е от типа работа, в която сте добре платени, но в същото време изживявате детската си мечта! Мисля, че 90-те минути на мача носят повече стрес на хората, които ни обичат, на хората отвън. Точно затова понякога имам конфликти с хора, които не споделят същата философия. Вие сте в спорта, за да се състезавате, искате да побеждавате, мразите да губите, затова искате двойно повече победата… Когато сте изморени, може да си идете у дома и да отстъпите мястото си на някого другиго.

-         Кое е по-трудно: да спечелиш нещо за първи път или да повториш успеха?

-         Зависи. Аз винаги съм на мнението, че ти трябват нови предизвикателства, но има различни начини да ги получиш. Например, ако си в печеливш клуб и искаш да продължиш да печелиш, трябва да създадеш обстановка на несигурност около победителите в отбора ти. А за да я създадеш, трябва да ги накараш да се съмняват, да купиш нови играчи на техните позиции, трябва да ги извадиш от зоната им на уют. Естествено е да навлизаш в зоната си на уют след постижение. Ако не реагираш, ако вярваш в успеха на следващата година само защото си успял миналата, става много трудно.

-         Научили ли сте всичко, което има да се научи във футбола?

-         Нееееее! Трябва постоянно да се уча. Дори във футбола – област, в която се чувствам експерт, никога не съм идеален и винаги ще се уча. Понякога в работата ми, а и в личния ми живот, хората смятат, че не съм скромен. Аз обаче съм много скромен и съм винаги готов да се уча от хора, които знаят повече от мен.

Джейсън Барлоу, GQ

Още от Футбол свят

Виж всички