Футболна революция за наивници - а ако промяната трябва да започне с Левски и ЦСКА?

Футболът ни никога не е бил по-слаб, той копае дъното,  рестарт, оставки на всички в БФС, тотална промяна, революция. Как да се променят нещата към по-добро?! Държавата, тя трябва да се намеси.

Звучи ли ви познато? А съгласни ли сте с подобни твърдения?

Почти 100% от хората – и тези, които се интересуват от футбол, и другите, които коментират само и само да са в масовката, ще отговорят с утвърдителното „Да”.

Щом има такова единодушие, значи нещо в родния футбол не е в ред и действително трябват промени, но какви и кой да ги извърши?

Нали вече казахме – оставки на всички и държавата да се намеси.

Но кои са тези всички и коя държава? Тази ли, която се тресе от ежедневни скандали и грандиозна корупция,  а политиците са разделени на три – обслужващи интересите  на САЩ, Русия и Турция, подготвяйки си почвата за сладък пост в някоя международна институция, след като у нас  се превърнат в политически трупове. Нещо в целия този пъзел липсва. А, да, няма такива, които да вършат това, за което са избрани - да не продават собствената си родина, а да защитават интересите и бъдещето на България.

Е, щом държавата, разбирай политиците, предават ежедневно България, защо обикновеният човек си мисли, че намесвайки се в родния футбол, въпросните лица притежават умения, възможности и желание да спасят българските ЦСКА, Левски, Ботев Пд, Локо Пд, Берое, Черно море, Дунав, Миньор, Марек, Лудогорец...

Далеч по-лесно е да „издържат” вегетиращи грандове, които изцяло да зависят от тях и когато се налага, да настройват феновете едни срещу други. 

А любовта на българските запалянковци към футболните отбори е толкова голяма, че те са готови да простят всякакви безобразия, стига някой сладкодумец да разясни, че ги върши в името на Левски или ЦСКА.

Така, както в момента се водят жестоки политически битки чрез двата родни гранда, а привържениците не само, че не критикуват действията на главните действащи лица на собствените си отбори, но взимат тяхната страна. Кой печели и кой губи, се вижда отдалеч. Но по-важното в случая е, че към този момент в ръководствата на сини и червени няма добри благодетели. Всичките са еднакво вредни, тъй като първостепенната им цел не е възраждането на двата най-популярни български клуба, а съвсем друга – едните искат да контролират голяма маса от хора, чрез която да бранят властта, а другите - спасяват себе си и съмнителния си бизнес, покровителстван от противникови политически кръгове, целящи да разклатят и завземат същата тази власт. И в двата случая губещ е футболът.

И стигаме до оставките на „всички в БФС”. Че футболният съюз има не малка вина за състоянието на футбола, е безспорен факт. Но ако искаме тотална промяна, трябва да засегнем доста въпроси. Някои от които са:

1. Има ли човек, който да смени Борислав Михайлов, кой е той и как ще се справи с различните лобита?
2. Когато се искат оставки на всички в БФС, най-често от червени управници, да кажем от един Пламен Марков, това означава ли, че директорът на ЦСКА е недоволен от работата на своя шеф Гриша Ганчев, който в продължение на 10 години е един от най-силните хора във футболния съюз?
3. Щом Левски, ЦСКА и повечето от останалите клубове искат промяна и рестарт на българския футбол, защо този рестарт не започне от самите тях, обявявайки истинските си собственици и начини на финансиране?
4. Щеше ли да има такъв вой за оставки, ако през последните 6 години Левски и ЦСКА бяха спечелили по три титли?
5. Защо не се искаше оставки и рестарт на футбола, когато в „Б” и „В” групите отидоха отбори като Ботев Пд, Локо Пд, Ботев (Враца), Етър, Спартак Вн, Дунав, Миньор, Марек, Пирин (Благоевград) и много други?
6. Как така се получава следния парадокс – известен журналист пише хем за медиите на Пеевски, хем за изданията на Гриша Ганчев? Същият този журналист е един от честите гости в политическите и спортни предавания на националните телевизии, в които „громи” българската мафия и „геноцида”, извършван срещу любимия му отбор, печелейки по този начин симпатии на наивни запалянковци.

Така че когато се говори за промяна в българския футбол, трябва много внимателно да се огледат персоните, които издават най-силните и истерични крясъци. Защото в България обикновено вълната на промяната се яхва не от хората, които имат ясни идеи и добри намерения за осъществяването й, а от индивидите, които поради една или друга причина са изплеснали от „хранилката” и драпат със зъби и нокти да се доближат отново до нея.

Следвай ни: