Тихите герои на Атлети не смятат да сдават лидерството

19 яну 2016 | 15:57
3280
0

В неделя Реал Мадрид и Барселона прегазиха съответно Спортинг Хихон и Атлетик Билбао, като в техните състави присъстваха осем от 11-те играчи в идеалния Отбор на годината на ФИФА. Между двата гиганта бе Атлетико Мадрид който не притежаваше и един играч в тази перфектна единайсеторка. Между тях ли? Всъщност само по програма – по класиране бе пред тях.

Атлети пътува до Лас Палмас с ясното съзнание, че ще бъде начело в Примера без значение от случилото се на „Сантиаго Бернабеу” и че ще остане начело при победа без значение от събитията на „Камп Ноу”. Първата „титла” на 2016-а беше тяхна. Те влязоха във втората половина на първенството с 4 точки пред градския си съперник и с 2 пред Барса, печелейки нещо като европейска Апертура. Въпросът сега е: могат ли да бъдат и действителният шампион?

На зимния първенец не се връчва трофей, а и тук има и уловка: заради участието си на световното клубно първенство „блаугранас” имат мач по-малко – срещу Спортинг Хихон през февруари. Победа в него ще прати Барса с точка пред Атлети. И все пак има нещо значимо в тази работа: сезоните в Испания се делят наполовина и двубоите се повтарят в същия ред, а това значи, че „дюшекчиите” са на върха (или в най-лошия случай на точка от върха), след като са играли с всички останали. Те не бяха ставали зимен шампион от 1996 година, а тогава спечелиха историческия си дубъл с Диего Симеоне като капитан.

Тези дни той, разбира се, е техен старши треньор (ако това не е твърде неадекватна дума да опише значението му за клуба). Въпросът е: може ли Атлетико да спечели титлата? Отговорът ще да е „естествено, че не”. Като изключим факта, че това бе и отговорът преди две години, когато всъщност спечели титлата. Предходната година тимът бе вдигнал Купата на краля с победа над Реал Мадрид на финала на „Бернабеу”. Може и никога да не е имало по-заслужена шампионска корона, ала ако сега се повтори, постижението ще е много близко до онова.

Дискурсът на Симеоне за аутсайдерския статут на отбора му се позахаби (клубът изхарчи повече от 100 млн. евро за трансфери миналото лято), ала си остава същностно истинен. Това е голям клуб и, нека използваме настоящия лайтмотив на Ел Чоло, е „в растеж”, но все още се бори срещу най-най-големите.

Висенте дел Боске – селекционерът на Испания, заяви, че е „изненадан” от липсата на играчи на „лос рохибланкос” в идеалната световна единайсеторка. Той обаче бе единственият изненадан: Атлети не излъчи никого нито в предходната, нито в по-предходната година. Вероятно трябваше (и липсата на признание за Диего Годин, особено във вътрешните награди в Ла Лига, е изумителна), ала когато се погледне играч по играч, няма чак толкова за какво да се жали. На „Висенте Калдерон” има малцина звезди и там точно така им харесва. Пък и отсъствието вероятно ще направи сърцето по-силно.

Един, който наистина изпъква, е Антоан Гризман, чиято неустойка за прекратяване на договора от клуба смятат да повишат до 100 млн. евро. Това би било предпазна мярка срещу силния интерес от Премиър Лийг и от другата част на града, който става дори по-силен заради очакваното трансферно ембарго на Чамартин. Французинът е с решаваща роля този сезон. Атлетико взе зимната титла с победа 0:2 на гости на Селта във Виго, където Барса бе бита с 4:1, а именно Гризман откри резултата – постижение, по което води в цяла Испания във всички състезания.

Той също така е вкарал повече от 1/3 от головете на отбора в лигата. Върнете се 13 мача назад и ще видите, че дори е отбелязал повече от половината. Поред: Гризман, Коке, Гризман, Годин, Гризман, Саул, Гризман, Кореа, Гризман, Томас, Гризман, Караско, Филипе Луиш, Гризман, Гризман…

Отчасти това се дължи на нуждата да го прави. Има обаче и нещо друго красноречиво в този списък: никой друг играч не се е повтарял. Тринайсет футболисти са вкарвали гол в първенството и по този показател няма равен. Всички допринасят по цялото игрище, че и отвъд него. Осем гола и девет асистенции са записани от смени – общо 17, а следващият в класацията Хетафе има 11. Барса е общо с 3.

„Всеки играч трябва да разбере, че ние не споделяме идеята, че е важно само това да си титуляр – каза Симеоне. – Качеството на изиграните минути е по-важно от количеството.”

Атлетико взе Фернандо Торес миналата година и през лятото добави Лусиано Вието, Яник Ферейра Караско, Анхел Кореа и Джаксън Мартинес. Всички дадоха своя принос в ключови моменти, макар че никой още не е убедил напълно. Както всъщност не убеди напълно и промяната към по-съзидателен и техничен стил на игра. Тъй че последва завръщане към фундамента: тази нова система 1-4-3-3 не бе изоставена, а модифицирана. Сега, лека-полека, тя пак се разпростира в отбора, при все че, както с възхита отбеляза Яго Аспас от Селта, това си остава онзи Атлетико, който „не те оставя да играеш”.

„Лос рохибланкос” може и да не са вкарали много голове – 30 срещу 50 на Барса и 57 на Мадрид, ала всеки от тях е имал огромен ефект. Вкарването на само едно попадение значеше поражение в едва един от 10 мача (и то срещу шампионите от „Камп Ноу”). Запазени бяха 13 „чисти мрежи” в 20 кръга и бяха допуснати само 8 гола. Коефициентът е по-добър от този на всеки друг отбор в Европа, изпреварва дори Пари Сен Жермен и Байерн (Мюнхен). Никой вратар в Ла Лига не се е изправял пред по-малко удари във вратата си от Ян Облак – по-малко от средно по един на мач.

Това изведе Атлети до титлата на зимен шампион. Сега трябва да се представят също толкова добре и във втората половина на сезона, ако искат да вземат истинската титла и стартът на полусезона срещу Лас Палмас бе добър. Но могат ли? Симеоне, както винаги, не даде отговор. Караско от друга страна го стори: „Е, щом сме на върха…”

Сид Лоу, „Гардиън”