Нася прави Марица още по-силна и красива

23 дек 2016 | 17:39
1576
0

Продължаваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор - участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ (Истанбул) и напълниха Колодрума с над 3000 души. През януари "жълто-сините" продължават участието си във втория по сила клубен турнир - този на CEV. Следващата в списъка е Мис Волейбол за 2016 година - Нася Димитрова.

Тя е поредната перла в короната на волейболната Марица. И ще направи отбора на Иван Петков не само по-силен, но и по-красив. Преди броени дни неподправеният чар на Нася Димитрова спечели званието Мис Волейбол. Бившата левскарка тренира с Марица от началото на сезона, но все още няма право да играе.

Проблемът е, че от бившия клуб правят спънки. Нася откупи правата си срещу 10 000 евро, но въпреки това Дисциплинарната комисия към федерацията спря правата за 6 месеца заради "уронване на престижа" на Левски. Състезателката и нейният адвокат са подали жалба и чакат благоприятно разрешение на казуса още до Нова година.

Нася Димитрова е родена на 6 ноември 1992 година в село Тенево, Ямболско. Баща й е бивш волейболист и я записва да тренира в школата на Тунджа (Ямбол), когато е на 12 години. До онзи момент следвала пътя на майка си, която е певица, и се занимавала с народно пеене и хореография.

"Обичам си родния фолклор и българските традиции, с които съм закърмена", казва Нася, която има много снимки в народна носия в личния си фейсбук профил. "Пея от време на време, когато се събираме със семейството ми на поводи", допълва тя. През 2007 година се мести в Левски по препоръка на треньора си в Ямбол. По същото време дошла и първата оферта от Марица, искали я и от ЦСКА. За 10 години при "сините" неведнъж печели титла и купа, многократна сребърна и бронзова медалистка, шампионка от Балканиада.

Междувременно играе и една година в азерския тим Азарел. Бързо попада и в националния отбор за кадетки под ръководството на треньора на Марица Иван Петков. Стига и до женския национал, с който през 2014 година печели Купа "Елцин" от силния турнир в Русия. Играе и на световно и европейско първенство.

"Стигнах до женския национал, но не зная дали все още съм част от него след този скандал с Левски", казва Нася Димитрова. Още преди 2 години започва да мисли за варианта с Марица след разговори с мениджъра Борис Халачев. Разбират се да си прекрати договора с Левски, след което гръмва сагата, която все още няма окончателно разрешение.

- Нася, докъде стигнаха нещата по конфликта ти с Левски и защо всъщност ти спряха правата?

- Бившият ми клуб се е хванал за това, че съм обидила клуба. За някои неща - заставам зад думите си, за други - не. Моят адвокат ми каза, че нямат право да ме наказват за това. Федерацията, обаче, го сметна за причина да ми спре правата за 6 месеца. Силно се надявам през януари вече да играя за Марица. Няма да се откажем да се борим срещу тази несправедливост. С Левски договорът ми е приключен, благодарение на адвоката ми, и принципно мога да бъда картотекирана за Марица. Така не мога да играя и в националния отбор, което за мен е голяма чест.

- Защо пожела да дойдеш в Марица?

- Харесва ми самата организация в отбора. Такива условия в България не съм виждала никъде. Всички треньори, мениджъри и състезателки се държат един за друг. Искам да работя в такава обстановка. Искам да има сигурност около мен, а на игрището ще давам 100 процента от себе си. Всичко е много професионално, отношението е перфектно. Познавам се с момичетата, с Виктория Григорова заедно сме израснали в Левски. Още преди 2 години исках да играя за Марица.

- Сигурно те е яд, че не можа да играеш в мачовете от Шампионската лига?

- Момичетата се представиха много добре срещу такъв силен отбор като Еджзаджъбашъ. Много исках да помогна, да играя, тренерът и той ме гледаше и искаше да ме пусне, но нямаше как да се случи. За мачовете в турнира на CEV се надявам всичко да е наред и да мога да помогна на тима. Така се чувствам като някакъв инвалид - мога да играя, а всъщност нямам право.

- Харесва ли ти Пловдив? Как си прекарваш свободното време?

- Честно казано, преди въобще не ми харесваше, но в последните няколко години градът много се промени. Сега изглежда много по-подреден. Познавам града, но гледам повече да си почивам в хотела, за да разтоварвам от тренировките. Иначе си имаме едно-две заведения, в които излизаме. Когато имам по-големи почивки, се прибирам при семейството ми в Тенево. Обичам да се връщам на село. Там релаксирам най-добре.

- Освен народното пеене имаш ли други увлечения и интереси извън волейбола?

- По принцип съм патриотично настроена и се интересувам от политика. Чета и следя нещата, които се случват в България.

- Това означава ли, че имаш аспирации да влезеш в политиката, след като спреш с волейбола?

- Едва ли. По-добре да не влизам, че ако съм на някакъв висок пост, всички ще ги уволня (смее се). Не съм мислила сериозно какво ще правя след волейбола. Обичам много децата и не изключвам възможността да тренирам и да се занимавам с деца.

- И накрая - как се чувстваш като Мис Волейбол?

- Не зная. Все едно ми е, но е хубаво това признание. За мен е важно близките да ми казват, че съм хубава. Всеки човек е красив по свой собствен начин. Дали си мис или не - няма никакво значение.

Георги АНАСТАСОВ, в."Марица"

Следвай ни: