Пушката вече стреля за Марица

23 дек 2016 | 17:29
1952
0

Продължаваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор - участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ (Истанбул) и напълниха Колодрума с над 3000 души. През януари жълто-сините продължават участието си във втория по сила клубен турнир - този на CEV. Следващата в списъка е Виктория Григорова.

Тя е една от софийската колония в пловдивската Марица. Потомствена волейболистка, племенничка на емблематична фигура в този спорт - Евгени Иванов - Пушката. Освен качествата му е наследила и неговия прякор - наричат я Пушката на женския волейбол. Родена е на 25 юни 1990 година в София. Със споменатия вуйчо, майка волейболистка и баща баскетболист, пътят към игрището с високата мрежа е предначертан. Началото обаче не е толкова лесно. Майката на Вики я насърчава да започне да играе волейбол в Левски просто за раздвижване. Започнах, но в началото ме мързеше и 1 месец бях болна, докато треньорката не се обади вкъщи на майка ми: Какво става с Виктория, болна е от 1 месец? Болна ли? Утре ще се оправи и ще дойде, разказва Вики през смях. След това се запалва и спортът започва да харесва, а успехите следват един след друг. В 7-и клас Григорова влиза в Спортното училище на Левски и става част от успешния син период в женския волейбол. Вики е и 4-та от световното за девойки през 2010 година в Мексико, когато отборът бе воден от пловдивчаните Стоян Гунчев и настоящия треньор на Марица Иван Петков. Още в най-ранна възраст отива в чужбина - най-напред в КСМ (Букурещ), след това в КДУ (Търгу Муреш), където се засича и с настоящата си съотборничка в Марица Габриела Цветанова. Следва период в Турция - в Салихли и Рота Измир. Първата година в Румъния бях с български треньор - Страхил Балов, и още една сънародничка в отбора - Вяра Хаджимоскова, което много ми помогна. Навън винаги е тежко в началото. В Турция вече бях сама, но имах натрупани опит и рутина. В Салихли беше много забавно - бях единствената чужденка и единствената, която говореше английски, разказва Вики.

След завръщането си в България за кратко отново облича синия екип, но от лятото на миналата година е част от шампионския тим на Марица. Освен това е и сред избраничките на Иван Сеферинов в женския национален тим. Това лято игра Гранпри в Аржентина и Варна. Вики е една от най-важните състезателки в отбора на жълто-сините. Ще се запомни изпълнението в един от мачовете срещу световния клубен шампион Едзжаджъбашъ Истанбул, в който централната блокировачка направи страхотна блокада на една от най-добрите в света - Таиса Менезес.

- Вики, как дойде поканата от Марица?

- Познавахме се с момичетата и треньорите покрай девическия национал. Борис Халачев ми се обади и ми каза: Трябваш ни. Можеш ли? Искаш ли? Малко след това си събрах багажа и пристигнах, след като с Левски бързо приключихме отношенията си.

- Как се чувстваш в отбора?

- Щом съм останала втора година, значи съм се чувствала добре. Сега продължавам да се чувствам добре. Обстановката е отлична, работи се на професионално ниво, което за България е като мираж в пустинята. В този клуб на всяко едно ниво нещата са изпипани - не само в залата, но и извън нея. В момента, в който излезем от залата, знаем, че има на кой да се обадим, за да ни помогне при нужда. Това за мен е много важно.

- Как преживя мачовете със световния клубен шампион?

- Беше висока летва. Не бяхме много равностойни, но придобихме ценен опит и видяхме, че мечката не е толкова страшна.

- Трудно ли се расте в тази липса на конкуренция?

- Много трудно. В момента се готвим за следващите ни европейски мачове, но за съжаление у нас няма отбор, с който можем да изтренираме онова, което ни трябва за Европа. Когато навлизах във волейбола, Варна станаха шампионки при жените. Нещо, което в момента е немислимо. Имаше и други добри отбори - Славия, ЦСКА. Навремето в Левски имахме два отбора младша възраст и много подготвителни групи. В момента момичетата влизат директно в младша и пропускат година-две, които дават основата. В това отношение в Марица цялата пирамида си я има.

- Мислиш ли отново за чужбина?

- Нищо конкретно. Искам да си свършим работата тук.

- Харесва ли ти Пловдив?

- Доста шеги изтърпях от отбора, като дойдох - че от София са ме докарали в Пловдив. Пловдив е хубав град, а когато съм заобиколена от такива хора, се превръща в още по-приятно място. Не се чувствам майна, но ми е добре тук. Харесва ми да се разхождам в центъра и Стария град, където обстановката страшно ми допада.

- Имаш ли други увлечения извън волейбола?

- Нямам хоби, предпочитам да се разхождам с приятели, да седнем на кафе, да прекарвам времето с приятни хора.

Георги АНАСТАСОВ, в."Марица"

Следвай ни: