Марица си има и чужденка

27 дек 2016 | 20:54
1428
0

Продължаваме да ви представяме момичетата на волейболната Марица, които тази година донесоха толкова много емоции на Пловдив. След като дублираха титлата си, станаха първият български отбор - участник в Шампионската лига, където играха със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ (Истанбул) и напълниха зала "Колодрума" с над 3000 души. През януари "жълто-сините" продължават участието си във втория по сила клубен турнир - този на CEV. Следващата в списъка е Кристина Чешляр.

Във всеки голям отбор има поне по един чужденец, който още повече да вдига класата. Волейболната Марица не прави изключение. От началото на сезона в тима на "жълто-сините" с успех се подвизава сръбската разпределителка Кристина Чешляр. Несъмнено тя придаде още повече рутина и разнообрази атаката на пловдивския тим. Родена е на 11 юли 1985 година в Панчево - на 10 км от Белград. Когато е на 11 години семейството и се мести в Суботица. От 13-годишна започва сериозно да играе волейбол в местния Спартак (Суботица). Треньор от тима я забелязва по време на селекция в училището, в което учи и я кани да опита. Кристина е от спортно семейство и от малка има афинитет към спорта - баща и е бил гимнастик, майка и е играла тенис на маса, макар и не толкова сериозно. Брат и е бил футболист в същия клуб в Суботица.

Кристина прави официалния си дебют само на една тренировка. На другия ден отборът има мач от училищното първенство, титулярната разпределителка имала някакъв проблем и треньорът и казва да влиза и да играе. "От онзи ден до днес винаги съм играла на този пост", казва Кристина. Още като ученичка Чешляр получава солидна основа, тъй като този спорт е отлично развит при подрастващите в Западната ни съседка. "И сега има много деца, които играят волейбол, и много първенства и мачове", вметва волейболистката. В продължение на 10 години играе за Спартак (Суботица) в сръбската Суперлига, като още на 17 дебютира при жените. Има един финал в шампионата. Следва трансфер в един от най-силните местни тимове - Йединство. Излиза и в чужбина - две години играе за гръцкия Панаксиакос, където втория сезон се засича с настоящата си съотборничка в Марица Габриела Цветанова. Опитва късмета си и в Унгария - по покана на треньорка - нейна съгражданка от Суботица, която я кани да помогне и да вдигне нивото на отбора. Бабата на Кристина е от Будапеща, волейболистката има и унгарски паспорт и приема поканата. Там, обаче, нивото е доста ниско и Кристина се задържа само един сезон. Една година е била и националка, но лични проблеми я отказват. През лятото пристига в Марица заедно с Габриела Цветанова. В Пловдив се чувствам като у дома си.

- Кристина, как се озова в Марица?

- Говорихме с Габи, с която играхме заедно в Гърция. Тя ми каза: "Ако искаш да дойдеш, и аз се връщам в Марица". В същото време имах покана и от ръководството в лицето на мениджъра Борис Халачев. Всичко стана много бързо. Минах тестове през юни и подписахме договор. Освен с Габи се познавах и с Ради Тенева. Знаех, че от 3-4 години това е най-добрият отбор в България с отлична организация.

- Когато пристигна в Пловдив оправдаха ли се очакванията ти?

- Напълно. Всичко е перфектно, една лоша дума не мога да кажа. Дори да имаш най-малкия проблем, винаги има хора, които да ти помогнат. Не мисля за нищо друго освен за тренировки и мачове. Залата е на 5 минути пеша от хотела, отношението е страхотно. Не съжалявам изобщо, че избрах Марица. Очаквам да направим нещо голямо. Първенството, обаче, е слабо... Така е и това е голям проблем. Ако си тръгнал към Европа, не можеш да играеш оспорвани мачове, а това е задължително ако искаш да успееш. Не подценявам никого, но тази година липсва конкуренция. На мачовете няма необходимия заряд и емоция. Ето, преди няколко дни играхме контрола в Сърбия, победихме с 4:0, но все пак имаше някаква игра и динамика.

- Как ти се видя обстановката около мачовете със световния клубен шампион Еджзаджъбашъ?

- За мен това бяха много емоционални срещи. Познавам се с моите сънароднички в турския тим Мая Огниенович и Тияна Бошкович, която е само на 19, но е един от най-добрите диагонали в света. Другите волейболистки също на много високо ниво. Бюджетът на този отбор е огромен. На мача в "Колодрума" обстановката беше феноменална. Когато дойдох в Пловдив Борис ми показа залата, но тогава ми се стори прекалено голяма. На срещата дойдоха 3000 човека атмосферата беше супер. И според мен, като изключим резултата, доминацията на Еджзажъбашъ в играта не беше толкова голяма. Двубоят беше интересен. Очаквам да бъде същото и срещу Ямамай в турнира на CEV.

- Съжаляваш ли, че не поигра повече за националния отбор на Сърбия?

- Това е минало. Имах лични проблеми, които ми попречиха да се задържа там. В сръбския национал нещата са много по-различни, отколкото в българския. Там е много трудно да пробиеш, ако не използваш шанса си. Съставът е почти постоянен, всяка година влизат максимум по 1-2 нови състезателки. Тук текучеството е много по-голямо. А това пречи да се обиграе силен тим. Трябва да има някакво ядро, някаква база, около която да се гради.

- Как се чувстваш в Пловдив?

- Тук се чувствам като у дома си. Градът е прекрасен, ходих и в Стария град, който много ми харесва. Ресторантите също са прекрасни. В началото нямах много време да се разхождам, сега пък се пазя от грип и гледам много да не излизам. Всичко ми харесва, градът има особен дух.

- Договорът ти е до края на сезона, има ли възможност да останеш?

- Не съм се замисляла, но изобщо не изключвам подобна възможност.

- Как се разтоварваш от волейбола?

- Когато съм си у дома в Суботица, постоянно съм с кучето ми. Тук основно гледам филми и играя на електронни игри.

Георги АНАСТАСОВ, в."Марица"

Следвай ни: