Враг утре, иначе №1 в списъка на Реал Мадрид

Враг утре, иначе №1 в списъка на Реал Мадрид

Шумановият бар е разположен между площад „Одеон” и парк Хофгартен в Мюнхен. Част от историческия административен комплекс на кралския замък на Бавария, той е отворен 24 часа в денонощието и приема при себе си цвета на мюнхенската бохема. Между най-известните му клиенти през зимата на 2014 и 2015 г. са Джосеп Гуардиола, тогава старши треньор на Байерн, и Томас Тухел, който тогава си бе взел почивна година, за да опита да отмъкне някои от тайните на учителя от Сантпедор. Дългите им разбори на тактически идеи, при които използвали солниците като футболисти, са познати в Германия като Битката на Шумановия.

Играта на пас, изнесената високо защита и смяната на позициите на играчите в работеща като идеален сбор от точните части система се подразбирали като фундамент в тези разбори. И двамата треньори дебатирали как да бъде усъвършенстван моделът, който беляза световния футбол в последното десетилетие. Гуардиола се интересувал от превръщането на преходите атака – защита и защита – атака в новата парадигма. Тухел пък залагал на удвояването на игровата скорост и честота, с която всеки футболист се придвижва в синхрон със своите съотборници.

Германецът започна да пробва своите концепции миналата година на „Вестфаленщадион”. Арената, която ще приеме Реал Мадрид този вторник във втория кръг от мачове в груповата фаза на Шампионската лига, е домакин на един специален отбор. Борусия (Дортмунд) не се характеризира с големи звезди, а с начина си на функциониране като колектив. Никой тим не играе по-динамично и с по-висок ритъм. Завърши последния сезон в Бундеслигата със 78 точки, на 10 от шампиона Байерн (Мюнхен) и на цели 18 пред 3-тия в таблицата Байер (Леверкузен). Резултатите този сезон в първенството и ШЛ са красноречиви: 5 победи (2:1, 0:6, 6:0, 1:5 и 3:1) и една загуба (0:1). Четири получени срещу 22 вкарани гола.

Теренът е разделен на 11 въображаеми квадранта, по един за играч и всеки с определена програма от задачи за вършене, като се набляга на взаимовръзката. Гуардиола експериментира от 2008 г. с временната смяна на позициите, а Тухел предпочита тези смени да се удължават във времето и пространството. Иска младокът Юлиан Вайгъл да е либеро, вътрешен халф и втори нападател в една и съща атака; натиска Рафаел Герейро да е дясно крило, „осмица” и воланте (б.р. – вътрешен халф в тройка в средата отстрани на опорния); иска от Марсел Шмелцер да е бек, воланте и крило в една и съща маневра, а от Пиер-Емерик Обамеянг да е поред в квадранта на левия бек, на десния инсайд и на „деветката”. Планът на Тухел е така да изгради атаката, че създадените линии за пас да извадят от равновесие съперниковия тим и така да се стигне до последните метри в по-чисти положения.

Идеята е толкова амбициозна, че притиска играчите до самия им физиологически лимит. Върховните им свръхинтензивни усилия са толкова продължителни, в рамките на около 30 секунди, че понякога футболистите изглеждат като задушени при загуба на топката и често се губят при преходите атака – защита, излагайки тима на лесен излаз към вратата му.

Неопитността на защитниците в груповото придвижване на линията им е слабото място в произведението на Тухел, защото тази система изисква бързи и четящи играта централни бранители, за да бъде истински съвършена. Бездната, отворена след напускането на Матс Хумелс, се вижда и със затворени очи. Контузията на Марк Бартра задълбочава този проблем, който нито Сократис Папастатопулос, нито голобрадият Матиас Гинтер могат да решат.

Процесът не е прост. Трансферите на Хумелс, Хенрих Мхитарян, Илкай Гюндоган и Якуб Блашчиковски отслабиха отборната структура. Съставът е все още млад и непостоянен. Под ръководството на Тухел обаче всички подобряват представянето си, като започнем от вратаря Роман Бюрки, Вайгъл, Герейро, Обамеянг, новия Емре Мор и дори завърналия се блуден син Марио Гьотце.

Тухел иска да пресъздаде на терена космическия хаос и връщането към реда в рамките на една минута. Целта му е не да печели, а да изгради монумент. Европейският футбол зачена последния си велик новатор.

НОМЕР ЕДНО В СПИСЪКА НА РЕАЛ МАДРИД

Томас Тухел никога не е крил любовта си към Барселона на Йохан Крайф, нито към испанския футбол като цяло. Също както и никога не е скривал, че виждането му за играта се свързва с една определена естетическа идея. „Пеп доказа, че можем да печелим и с добра игра, а дори и че може би ако искаме да печелим, е нужно да играем добре”, коментира той Гуардиола в един очерк на официалното списание на Германската футболна федерация.

Наследник на Юрген Клоп в Майнц 05, Тухел задържа скромния рейнски отбор в Първа Бундеслига в рамките на четири сезона и дори го класира дважди за Лига Европа. През 2014 г., в апогея на своето творение, подаде оставка, за да поеме по пътя на ученика. Гледа тренировки и мачове в Испания, изкара курсове по испански език и се установи в Мюнхен, където изкова приятелство с Гуардиола. Някои репортери, които ги следяха, твърдят, че младият специалист е попил дори от жестовете, мимиките и фразите на треньора, от когото се възхищава. Например изрази като „солидарност” и „изстрадване”, които преди не съществуваха в обичайната лексика на германския футбол.

За мнозина почитатели на футбола Тухел може и да е непозната територия. За професионалистите във футболната индустрия обаче той е призван да се превърне в един от най-високо котираните треньори в света. Свикнали да планират в дългосрочен план, клубове като Барса и Мадрид периодично сондират пазара за треньори, които биха могли да се впишат в стила им, в случай че пейките им се окажат опразнени. Докладът на експертите, получен в спортно-техническия щаб на Мадрид, поставя Тухел начело на списъка. Качества има, и то дори повече от нужните.

За разлика от Клоп, който се дърпаше да учи испански и бе непреклонен в преговорите за колективни стратегии с управниците на търсещите го клубове, Тухел е гений с гъвкави виждания и по-любопитен спрямо различни култури. Така го описват аналитиците, изготвили докладите за него по искане на големите испански клубове.

Роден през 1973 г. в малката баварска местност Крумбах, той бил твърдо решен да навлезе в широкия бял свят. Като играч бил почти аматьор – изиграл само три мача във Втора Бундеслига в защитата на Щутгартер Кикерс, преди тежка контузия да приключи кариерата му.

Има треньори, които получават назначенията като подарък, а спечеленият в миналото престиж като играчи им помага да навлязат в непознатата територия. Треньорът на Дортмунд не можа да си изкара хляба като футболист. Излезе от анонимността и, като треньорите от подобен профил а ла Ариго Саки или Рафаел Бенитес, е движен единствено от едно бляскаво виждане за футбола.

Диего Торес, „Ел Паис”

Последвайте каналите ни в:

Битката започна!
Докажи, че познаваш шампионата на Стария континент и спечели посещение на мистичния Анфийлд!

Включи сe

Още от Футбол свят

Виж всички