Отиди в Дортмунд, млади момко, че и остани там

Отиди в Дортмунд, млади момко, че и остани там

Изборът пред Усман Дембеле, френски тийнейджър с почти безграничен потенциал, бе еднакво поласкаващ и изумяващ. Той точно бе навършил 19 години и бе изиграл първия си сезон в мъжкия футбол – и то със скромния Рен от френската Лига 1, а до това лято се бе превърнал вече в един от най-търсените футболисти на планетата.

Повечето елитни европейски клубове бяха в контакт с него и опитваха да го убедят да постави своето бъдеще в техните ръце. Ливърпул направи първия ход, като попита Рен за цената му в последния ден на януарския трансферен прозорец. Скоро след това Манчестър Юнайтед, Байер (Леверкузен), Арсенал и Челси също разкриха интереса си.

С интензифицирането на трескавото преследване устремените преследвачи пуснаха всичките си козове. Дембеле проведе разговор с харизматичния мениджър на Ливърпул Юрген Клоп, а Манчестър Сити прати като емисар френската икона Патрик Виейра.

Момчето, умно и с ясен разсъдък, знаеше приоритета си – да иде там където може да очаква да играе редовно. Изключи Сити като твърде драстична стъпка. Премести погледа си към другите претенденти с пресметливост, рядка за връстниците му. Разрови интернет за информация. Негови приятели казват и че се консултирал дори с играта „Футбол мениджър” (той е отдавнашен фен на видеоигрите).

Цялото му изследване му показало, че има едно-единствено място, където да отиде футболен вундеркинд. Играчът, когото всички искаха, отхвърли богатствата на Премиър Лийг, за да се присъедини към Борусия (Дортмунд).

И не бе единственият. Заедно с Дембеле на „Вестфаленщадион” дойдоха куп млади дарования – турското крило Емре Мор (19 г.), испанският халф Микел Мерино (20) и универсалният португалец Рафаел Герейро (22), а с тях и по-опитни единици като германските национали Андре Шюрле и Марио Гьотце.

Един по един, всеки новодошъл омекоти болката от очерталото се обезкуражаващо лято за Дортмунд. Байерн (Мюнхен), както сякаш е всяка година, бе отнел една от перлите в короната от втората суперсила в Бундеслигата – капитана Матс Хумелс, а фундаменталните халфове Хенрих Мхитарян и Илкай Гюндоган скоро го последваха към изхода, изкушени от мегапарите в Премиър Лийг и специално в Манчестър.

„Дълго мислехме как да заместим изгубените играчи – споделя техническият директор на клуба Михаел Цорк. – Решихме да поемем по двуколонния модел: много млади и супертехнични играчи от една страна, но и същевременно други утвърдени и с международен опит.”

Резултатът от това е вероятно най-даровитата колекция младоци в цяла Европа, внедрявана от треньора фантазьор Томас Тухел в отбор с богат и приключенски дух. По пътя, разбира се, имаше и неравности. „Жълто-черните” са неубедителни в първенството. Те могат и да се съревновават на равна нога с европървенеца Реал Мадрид в Шампионската лига, и в същото време да губят от новака в Бундеслигата РБ Лайпциг.

На „Вестфаленщадион” знаеха, че не бива да очакват идеална спойка на момента. Изпълнителният директор на клуба Ханс-Йоахим Вацке бе приел предварително, че ще има „едва-две спънки” по пътя, ала и той като всичките си колеги в управата бе сметнал, че настоящият спад е струваща си цена за обещаващото изумително бъдеще.

Защото все пак новите не са единствените фантастични проспекти в състава. Юлиан Вайгъл, дошлият от Втора Бундеслига 20-годишен халф, вече е германски национал, а такива бяха и Ерик Дурм и Матиас Гинтер, станали световни шампиони в Бразилия 2014. Да не говорим, че сред преследвачите на американския тийнейджър Кристиан Пулишич са клубове като Барселона и Ливърпул.

Виждайки как много играчи около неговата възраст цъфтят в Дортмунд, Дембеле не просто се убедил, че Рурската долина е най-доброто място за развитие на неговата кариера, а и че клубът е станал водещата дестинация за младите таланти. Тази репутация носи значителна гордост и плам в гърдите, ала Цорк признава, че е плод колкото на философия, толкова и на финансови ограничения.

„За нас водещата цел не е тази да имаме най-младия състав в европейския елит – казва той. – Ние обаче не сме на същото парично ниво като осемте най-големи клуба в света. Не можем да купуваме само готови звезди. Трябва и да развиваме таланти и сме доказали в миналото, че можем да предложим дори и на най-младите футболисти шанс да играят на най-високо ниво.”

Както показа преследването на Дембеле обаче, надпреварата за най-ярките дарования е напрегната. В този контекст онова, което отличава Дортмунд, е не само откриването им, а и успешното им изкушаване. Отчасти то се дължи на скаутската мрежа, ръководена от 43-годишния Свен Мислинтат, чиято кариера на професионален футболист може и да не се е разпростирала извън долните нива на германския футбол, ала това не му попречи да открие през годините серия нешлифовани диаманти, сред които Роберт Левандовски, Шинджи Кагава и Пиер-Емерик Обамеянг.

Мислинтат и щабът му често следят играчи по повече от година, за да видят според Цорк „дали могат да са футболисти на Дортмунд”. Клубът не оценява само природния им талант, а търси и отзиви дали те са отворени да се учат. Скаутите имат особен интерес към уникалното за всеки играч (говорят с термини като „индивидуални оръжия”), но също толкова основополагащо е и дали мишената би могла да се отъждестви с етичния кодекс на Дортмунд. „Чувстваме се задължени към традициите на клуба и града да играем привлекателен, атакуващ футбол на основата на разум и къртовски труд – казва Цорк. – Всеки, който не се вписва в този профил, пада извън борда.”

Веднъж щом е идентифицирано потенциално попълнение, скоростта на действие на клуба оттам насетне дава ново предимство пред конкурентите. Цорк сочи като „най-важния фактор” в помощ на Дортмунд да вземе най-исканите играчи този, че „ние изразяваме нашия интерес на много ранно ниво”. Посредници, действащи от името на клуба, са влезли например във връзка с Дембеле 12 месеца преди трансфера му.

Помага и личният подход на Тухел. Макар той и Мислинтат да не се радват на най-плавните отношения помежду си (двамата се скараха дали да бъде взет испанският халф Оливер Торес това лято и почти не си говорят, а кабинетите им са в различни сгради), треньорът винаги е търсен за консултации по трансферите и често има водеща роля.

Миналата година например младият специалист се обади на Вайгъл, тогава в Мюнхен 1860, за да му начертае по телефона плана си как ще го развие. Мор бе убеден да отхвърли оферта на Ливърпул това лято също след намеса на треньора:„Тухел ми каза направо, че има големи планове за мен. Убеди ме в неща, в които никой друг не можа да ме убеди.”

Другият фактор, по-малко желан, е репутацията на клуба. За прохождаща звезда като Дембеле Дортмунд може да изиграе ролята на идеалния мост между непознато място като Рен и величината на гигантски клуб като Барселона. Много други играчи виждат този клуб по същия начин, последните от тях са вече споменатите Хумелс, Мхитарян и Гюндоган.

Не така обаче гледа на себе си самият Борусия (Дортмунд).

„Ние не се виждаме като продаващ клуб – казва Цорк намусено. – Нашата цел е възможно най-големият успех. – Посочва като идеалния пример Обамеянг. – Всяка година той е окончателно продаден от медиите в Реал Мадрид, пък все още бележи голове за Дортмунд.”

Цорк и неговата кохорта не се посвещават на това да шлифоват диаманти само за да бъдат после те отнети от другите и там да им се наслаждават. Хората от управата на клуба не искат набелязаните играчи да гледат на него като на чакалнята за полета към най-високото ниво. Те искат мишените им да чувстват като камъни, които си тежат на мястото в Дортмунд.

Рори Смит, „Ню Йорк Таймс”

Бъди част от "Домът на феновете”, играй и печели със Sportal.bg.

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти