Как Клоп промени трансферния подход на Ливърпул

След като прекара голяма част от предишните 25 години, купувайки леви бекове с различно ниво на неадекватност, в последния трансферен прозорец Ливърпул предприе радикален подход към разрешаването на своята проблемна позиция – не купи никакъв.

Тревогите, породени от оставането на подобна дупка в състава, бяха и предвидими, и разбираеми, ала не бива да има и капка съмнение, че свършената работа на пазара, за добро или зло, бе изцяло според принципите и вижданията на мениджъра на клуба.

Това само по себе си е напредък. Юрген Клоп не получи в 88-те дни на прозореца всичко, което искаше, но начинът на купуване, продаване и некупуване на Ливърпул носеше всички белези на човек, който знае какво иска, ала не е готов да плати всяка цена, за да го има. Докато мнозина мениджъри смятат етикета с цената за проблем на своите работодатели, Клоп в това отношение е много повече Арсен Венгер отколкото Жозе Моуриньо.

Оценката на стойността бе ключът към всичко, което Ливърпул стори това лято. Прикачената на наличните играчи трябваше да бъде споделена от купувачите, за да бъдат пуснати да си тръгнат, а тази на мишените не биваше да е раздута, за да има сделка. Във време, в което според президента на Кристъл Палас Стийв Париш „всички в лигата смятат, че парите са в бездънна каса, и искат парче от тортата”, Клоп отказа да играе играта на пари, освен ако не смяташе, че тя се развива в негова полза.

Крайният резултат бе нетна печалба и състав, подсилен в някои позиции, но не във всички. Лесно е да се намерят разтревожени, че Ливърпул не е сторил достатъчно, ала чувството не се споделя от германеца и това пролича от интервюто му в „Дейли Мейл” в събота: „Купихме достатъчно и ако съм убеден в това, съм убеден. За доброто на клуба е, не за мое добро.” Посланието е ясно: ако усеща, че за Ливърпул е най-добре да не купува ляв бек, а Джеймс Милнър да играе на нелюбим за себе си пост, защото Алберто Морено или не е достатъчно добър, или се нуждае от време извън светлината на прожекторите да оправи слабостите си, Клоп е готов да го стори и да изчака.

Неизбежно, това предизвиква дебати и критики. Ливърпул не е клуб, в който слабостите биват замитани под килима от привържениците, а такъв, който всяка минута е подложен на поглед през микроскоп. Дори не най-изкъсо познаващите всеки детайл у играчите знаят, че „червените” биха извлекли полза от качествен лев бек, ала в откачен пазар (даже не само заради харченето на над 1 милиард паунда за три месеца в ПЛ), предложил въпросително качество и надути цени, Клоп не се огъна. И все пак тепърва в идните месеци смелостта му предстои да издържа съда на времето.

Ако германецът бе клекнал, Ливърпул вече щеше да има нов ляв бек. Той обаче не сметна за разумно да плати исканите от Лестър 10 млн. паунда за 19-годишния и още недебютирал в ПЛ Бен Чилуел и сделката пропадна. Предвид получаването на общо двойно повече пари от продажбата на Джордан Айб и Брад Смит, исканията на „лисиците” може и да не са толкова неоправдани, но логиката на Клоп е, че в минутата, в която започнеш да плащаш над стойността, се превръщаш в заложник.

Това стана ясно още в първия му ден в клуба, когато използва срещата си с рекрутиращия екип, за да установи параметрите на бъдещата дейност. Освен че определи моменталните си мишени – сред тях Жоел Матип, Лорис Кариус и Рагнар Клаван, германецът подчерта и своята философия и методология. Ключът са откриването на стойност и отборният дух над всичко. Набелязаните трябва не просто да искат да подпишат с Ливърпул, а и изцяло да приемат неговото виждане. Иначе сделка няма.

Подобен фундаментализъм спря Марио Гьотце за „Анфийлд”, защото той помоли да се изчака до завършека на Евро 2016, преди да вземе решение. Клоп разбра отлично какво се крие тук и се дръпна. Той не гради трансферната си стратегия около футболист, който може лесно да се изкуши да му обърне гръб при добър свой голям международен турнир.

Други мишени бяха изпуснати заради лош момент. Махмуд Дахуд си бе спечелил възхитата на Клоп с игрите си в Бундеслигата, но Борусия (Мьонхенгладбах) отказа да санкционира продажбата му просто защото вече бе изгубил партньора му в центъра на полузащитата Гранит Джака. Това обаче само отлага раздялата с 20-годишния халф, най-вече защото той навлезе в последните две години от договора си, а и защото Ливърпул прекара голяма част от лятото в разговори с агента му Реза Фазели за новия договор на Емре Джан, друг негов важен клиент.

По подобен начин не се сполучи и с късната офанзива за изумителния талант на Борусия (Дортмунд) Кристиан Пулишич, без това да значи край на интереса. При Клоп има готовност за търпеливо чакане за точните мишени и отказ да се пълни състава с краткосрочни алтернативи от по-долните етажи на списъка му, освен в най-крайни случаи. Това е начинът на Клоп и той е напълно готов да живее или умре с него.

Друг елемент от трансферната стратегия на Ливърпул е недогледан: колко доволен е мениджърът от куп вече налични в състава му футболисти. Той изрази това в най-ранните си срещи с ръководството, като призна за прежен свой интерес към хора като Дивок Ориги, Роберто Фирмино и Джан. Колкото повече работеше той с наследството от Брендан Роджърс, толкоз повече нарастваше и първоначалното му усещане, че тази група има поле за развитие. Това послание германецът непрестанно предаваше в трансферните планьорки и то обяснява свършената и несвършената работа в летните месеци.

Клоп също така – а това е ключово за всичко последвало – бе щастлив да е един от детайлите в машината на вече съществуващия скаутски модел в клуба. Докато ключови промени бяха направени в други отдели, например тези за фитнес и физиотерапия, начинът на идентифициране и рекрутиране на потенциални мишени си остава непроменен отпреди. Единствената разлика е предизвикана от познанията на мениджъра за Бундеслигата и привлекателността му там.

Очевидно е, че Клоп знае какво иска, как и с кого иска да работи. Кристиан Бентеке не се вписваше никак във вижданията му и бе продаден, като Ливърпул постигна осребряване на заложената му стойност – 30 млн. паунда (шест месеца по-рано нападателят бе отказал оферта от китайски клуб от 45 милиона). Дани Ингс пък се вписва и в резултат на това клубът отклони предложения от 20 млн. паунда за него.

Така че Ливърпул не мърдаше и на йота от поставената от себе си цена не само при покупките, а и при продажбите, та изкара най-добрата възможна цена. Примерът с Бентеке, накрая продаден за почти два пъти повече от първоначално предлаганото от Палас, е знаков, ала има подобен и на другия край на скалата. Бяха отказани 3 млн. евро за Луис Алберто от Ла Коруня, тъй като Ливърпул знаеше за готвената от Депор продажба на Лукас Перес в Арсенал, а това бе възнаградено скоро, когато Лацио предложи 5 млн. евро за халфа и сделка имаше.

До наличния днес състав доведе именно тази комбинация: новооткритото умение да се извлича полза от лудия пазар, несломимото желание на Клоп да постигне пълната пазарна стойност, вярата му в подобрението на играчите чрез трениране и готовността му да прояви търпение. Времето ще покаже дали този състав е достатъчно конкурентоспособен, но Клоп е щастлив от свършената работа и начина, по който бе свършена. Сега трябва да демонстрира прокламирания напредък с изяви на терена.

Тони Барет, joe.co.uk

Следвай ни: