Интервюто с Клоп: Работя само „тук и сега” на пълна газ

На първия етаж на основната сграда на тренировъчната база на Ливърпул в Мелууд е кабинетът на мениджъра на клуба. Юрген Клоп се обръща от бюрото си настрани към панорамна стена около тренировъчните игрища, където стоят снимки на легендарните му предшественици Бил Шанкли и Боб Пейзли в триумфални пози. Поне на пръв поглед Клоп не изглежда да приляга визуално на тази обстановка: разрошен, в тренировъчен анцуг – типичния Клопов стил. Впечатлението обаче е измамно – бившият шампион с Борусия (Дортмунд) напълно е на място в новата си роля.

-         Г-н Клоп, съвсем наскоро преподписахте до 2022 г. с Ливърпул. Това ли е Голямата любов?

-         Явно да. Все пак не съм ходил на крака при клубните ръководители да ги питам: „Как смятате, дали да не увеличим договора за шест години?”. Те подходиха към мен и бях малко изненадан. Тогава се запитах: „Какво искам? Къде бих получил повече от живота си?”. Отговорът бе ясен: „За предпочитане е да съм, където вече съм.” Освен това с годините забелязах, че съм пълната противоположност на пожарникаря – обичам да развивам нещата, да подобрявам структурите. В идеалния случай – с консенсус. А точно от това до голяма степен се нуждае Ливърпул. Затова и стигнахме заедно дотук.

-         В официалното изявление на собствениците от ФСГ се говореше за „мениджърски талант от световна класа”…

-         Да, те го формулираха много добре. За да съм честен, аз съвсем не смятам себе си за „мениджърски талант от световна класа”, когато се погледна сутрин в огледалото. За това, което опитваме да направим с този клуб обаче, подобно определение би имало смисъл, ако определим нашата дългосрочна стратегия и отправим ясно послание.

-         Какво е усещането за Вас от това, че шефовете Ви не са на една ръка разстояние както в Майнц и Дортмунд, а от другата страна на Атлантика в Бостън?

-         Това увеличава работния ми ден, дори и само заради часовата разлика (б.и. – смее се). Когато президентът на ФСГ Майк Гордън е буден, аз обичайно вече съм си свършил работата за деня. В такава структура трябва да навикнеш, но тя си има и своя чар. Не мога да разпускам във вечерите като преди в Дортмунд с директорите там Вацке и Цорк, трябва да звъня телефони за по-дълго, понякога до 11:30 часа вечерта. Това обаче свършихме много добре с новия ми договор: собственикът на клуба е много далеч, тъй че е хубаво да подсилим структурата тук на местна почва и да я направим по-стабилна в бурни времена. Виждам това като знак за проявен разум, което не е толкова често срещано явление в наши дни.

-         Британската преса и феновете вярват, че с Вас започва нова ера, както през 1960-те и 1970-те с легендите Шанкли и Пейзли…

-         Да, лудост! Но англичаните са специални в това отношение: никога не забравят подобни легенди. Не съм сигурен колцина фенове в Дортмунд си спомнят днес кой е бил треньорът, донесъл им първия европейски трофей в клубната история през 1966 година.

-         Вили „Фишкен” Мултауп…

-         Мнозина със сигурност вече не знаят това. А и не съм видял много паметници на Мултауп в града. Играхме преди дни приятелски мач с Транмиър, който сега е в петия ешалон. Когато стигнахме до стадиона, видях огромна статуя. Попитах чия е и нашият треньор на вратарите, който преди е работил там, ми каза: „Това е Джон Кинг, бивш мениджър, който ни спаси седем пъти от изпадане.” Помислих си колко е готино това треньор да получи подобен монумент само защото е предотвратил изпадане в долна дивизия.

-         Какво мислите за огромните вложения от Манчестър Юнайтед, Манчестър Сити и Челси в нови звезди на терена, а и на пейките в лицето на Жозе Моуриньо, Джосеп Гуардиола и Антонио Конте?

-         Да, тези клубове не са съвсем известни с това, че пазаруват в хипермаркетите, и то се показва явно и тези дни на пазара. Все пак моето разбиране за футбола е, че всеки може да бъде победен. Затова и ние виждаме своите шансове. Ливърпул е много специален клуб с много специална емоция, която ни отличава от повечето други клубове. Това е нашата ниша: ние не искаме да се изпълваме с блясък, а със страст.

-         Досега Ливърпул е направо скромен на пазара в сравнение с изброените конкуренти. Следване на различна философия ли е?

-         Ние не гледаме етикетите с цените с идеята, че например всеки над 50 милиона е добър. Гледаме това кого може да използваме и кой наистина иска да ни помогне. Ако срещнем сред мишените си играчи, които не искат да ни помогнат истински, няма да се борим дълго за тях. Клубът е един от най-големите на планетата и който не го съзнава, няма да се впише тук. Добрият играч има два варианта: или да отиде в днешните най-успешни отбори на света и да яхне вълната, или да осъзнае колко специален и голям клуб е Ливърпул и да дойде да го изкачи обратно на върха, за да стане легенда. Ако футболистите отвън знаеха в съвсем малка степен точно какво се случва тук, щяха да прокопаят тунел с ноктите си да се доберат до нас. Всеки изиграл дори и четири добри мача за Ливърпул, може дълго време да яде без пари тук. Градът е напълно откачен спрямо бившите си играчи. Това е свързано с липсата на големи успехи в близкото минало, ала точно по тази причина и хората са толкова алчни и зажаднели за някакъв важен трофей.

-         Имаше ли играчи, които не искаха да дойдат? Марио Гьотце например?

-         (Б.и. – смее се.) За неслучили се трансфери, разбира се, не даваме информация. Но има една германска поговорка, според която който много иска, нищо не получава.

-         Може ли Ливърпул да се бори с най-добрите в Премиър Лийг като Лестър, Арсенал, Тотнъм, Ман Сити и Ман Юнайтед?

-         Ще е трудно, но не защото тези отбори са недостижими. Ни най-малко. Няма друга лига в света, в която да е толкова трудно да се завърши в Топ 4. В Испания се борят пет отбора, в Германия – около седем. Тук са много повече и това е брутално. В ПЛ състезанието е напълно различно и постоянно си на ръба на бръснача.

-         Това ли прави лигата толкова интересна за топ треньорите като Гуардиола, Моуриньо, Конте и Вас? Гуардиола наскоро каза, че присъствието на тези имена ще му помогне да стане още по-добър треньор…

-         Удоволствието е мое.

-         Честно, какво е привлекателното в това да се състезавате с най-именитите си колеги?

-         Готино е. Но ние можем да говорим по този въпрос хиляда пъти. Когато чуя този списък, далеч не чувствам, че трябва да съм част от него. Зная, че вече е сторено, но не така искам да се чувам: „Гуардиола, Моуриньо… Клоп”. Разбира се, готино е, че сега има испански и португалски журналисти в очакване в Манчестър. Колегите преди бяха в Барселона, Мадрид, Мюнхен, сега са тук, което документира привлекателността на ПЛ. Фактът обаче е, че това само значи, че ще трябва още повече да се работи. Когато играеш в три или четири турнира, тук е малко по-трудно заради повечето възложен ти контрол в тренировките. Все пак съм наложил огромен блок на всяка мисъл за тези неща с подобни списъци.

-         В Германия днес има определено чувство на незадоволство, че не бе стигнат финалът на Евро 2016. Вие как гледате на нещата?

-         Играчите бяха преуморени на този турнир и не говоря само за тези на Германия. Това ни отправя сериозно предупреждение, макар че не смятам, че ще бъде взета бележка. Не очаквам нищо в този план да се промени. Специално за нашия отбор смятам, че ако Марио Гомес бе играл срещу Франция, особено ако бе играл силно, нещата щяха да са по-добри за нас. Почти ми беше мъчно, като гледах Томас Мюлер да се мъчи на върха на атаката, още повече че Франция, с това си съзвездие от играчи, се защитаваше с десет човека. Това обаче и подчертава какво изключително поколение имаме. Имахме повече топката у себе си и лишихме съперника от възможност за игра. За съжаление не стигнахме до голове и това доведе до несправедливата загуба. Аз обаче съм впечатлен от нашето качество: имахме толкова много провали като представяне на терена, но пак имаме голям отбор на терена.

-         Значи тревогите за бъдещето на германския футбол са неуместни?

-         Във всеки случай не бива да правим от мухата слон. Идват отдолу нови таланти: Лерой Сане бе в състава, Юлиан Брант остана отвън, Марко Ройс не успя да влезе заради травма, както и Илкай Гюндоган. Дори и без толкова много контузени отлични единици пак извадихме добър тим на терена. Качеството ни е много високо и логичният еврошампион би бил Германия.

-         Йоахим Льов реши да остане до Мондиал 2018…

-         Смятам това поколение футболисти за дар, а според мен Льов също го знае. Той има много добри условия да работи. Като прегледаме този отбор, ще видим, че световната купа от Русия 2018 е напълно възможна и според мен сме фаворитът в турнира. Мнозинството играчи ще са в зенита си, а излизат и вече калени младоци: Емре Джан игра, Юлиан Вайгъл бе на пейката. Имаме някои големи таланти, например Йошуа Кимих. Льов има добра връзка с младите и е хубаво, че тя ще се запази за още две години.

-         Липсва ли Ви нещо в Англия?

-         Не. Напротив, в Ливърпул ни гостуват повече приятели отколкото в Дортмунд. Явно те предпочитат да пътуват в чужбина, вместо да правят кратки спирки в Германия. Чувстваме се напълно уютно тук, а и в Германия сме напълно щастливи, когато сме там. Наистина нищо не ми липсва, всичко е идеално.

-         Промени ли с нещо виждането Ви за Великобритания изходът от референдума за членството ѝ в Европейския съюз?

-         Не, хората тук са дружелюбни, много нормални. Мисля, че много малко хора в Ливърпул и областта гласуваха за Брекзит. Но станалото-станало, сега трябва да се оправят.

-         През 2022 г. ще сте 55-годишен. Тогава ще обмислите ли пак вариантите да застанете начело на Германия или на Байерн (Мюнхен), за да наследите който треньор е начело?

Оливер Мюлер, „Велт ам Зонтаг”

Следвай ни: