Когато Станимир Стоилов говори, младите треньори у нас трябва внимателно да слушат и да си записват. Ден след ден Мъри пише история с казахстанския Астана. Направи столичния клуб шампион за първи път, издигна го на върха след това за втори, а сега ще го коронова и за трети. Вкара го в Шампионската лига миналата година, а тази - в Лига Европа. Чудесата, които сътворява в Средна Азия, карат феновете на любимия му Левски да мечтаят за неговото завръщане на "Герена". Вчера говорихме с Мъри защо обаче, след толкова години, след толкова възможности, разговори и спекулации, все още е далеч от "сините". Днес продължаваме разговора си без задръжки със специалиста.
- От тук нататък какво следва, твоят хоризонт е още година и половина в Астана?
- Не съм сигурен в това.
- Защо?
- Защото не ми харесва. Ако всичко не се изчисти, може би ще потърсим друго решение. Естествено, ако има решение, което на мен ми харесва, от някой водещ отбор, също мога да опитам да напусна.
- В каква посока би погледнал?
- Всичко, което на мен ми харесва като по-добро решение.
- А какво ти харесва?
- Примерно водещи отбори, ако щеш и в Русия. Да не говорим за Европа, защото български треньори във водещи отбори в Европа не канят.
- Все пак в Европа?
- Като изключим Източна Европа, в Западна Европа всичко.
- Какъв тип отбор от Западна Европа?
- Да кажем някои отбори в Швейцария, Швеция, Австрия, такива отбори също са високо ниво за нас.
- За Германия и Испания не?
- Не трябва толкова да мечтаем. Също за Англия, Италия, Франция. Да си знаем мястото, там не е за нас.
- И Португалия ли?
- Така си мисля. Според мен за тези страни не трябва да мечтаем.
- Защо?
- Първо, нас никой не ни взима насериозно. Ние много лесно се оправдаваме. Те и държавата ни не я взимат насериозно, но... И нас не ни вземат. След като сме в дъното на ЕС, няма как да сме във футбола на върха. Второ, не мисля, че българските треньори имаме достатъчно квалификация. И винаги съм го твърдял.
- За себе си може ли да кажеш такова нещо?
- Да, и за себе си. Аз в последните години непрекъснато преоткривам нови и нови неща, които в България няма как да ги откриеш. Говоря за подготовка. Във футбола вече навлязоха много компютърните технологии. А ние в България дори не го знаем това какво е. Голямо е значението на чистата статистика. Наблюдават се дори такива показатели като скорост на подаване. Всичко се наблюдава от компютри, от хора, които следят компютрите. Но първо трябва да има такава техника на стадионите и на тренировъчните бази, а после да има и хора, които могат да работят с нея. Ние сме “пей сърце”.
- Нямаме такава техника на стадионите, няма дори камери, да не говорим за компютри.
- За себе си твърдя, че не съм подготвен достатъчно. Да си подготвен в тренировъчен процес, в чувство за игра, вече е твърде малко. Футболът стана много технологичен. И друго - футболът вече има огромни щабове, огромни. Не говоря за един, двама, трима помощници, те там само кондиционните са 3-4-ма, плюс анализатори, плюс статистици, плюс скаути, плюс... Вижте, в един голям отбор като Манчестър Юнайтед само медицинският център е 27-30 човека. Главният лекар получава 1,8 млн. паунда на година. А ние не знаем дори с какво се занимават тези хора. Нашите са "Докторе, бягай викай лекар!". Нашите водят футболистите на... лекар. А ние се караме кой да е треньор и кой да е спортен директор. Директор на какво бе, хора? На това, което не знае и не разбира ли? Футболът е империя, не е за доморасли "специалисти". Погледнете, 90% от нашите треньори дори не са завършили ВИФ. Той това като не е направил, какво знае? Какво е учил, че да знае? Вие, журналистите, ги наричате специалисти. Този специалист, онзи специалист, а много от тях гимназия не са завършили. В какво са специалисти? Че някога гонил топката. Ама това не означава, че знаеш. Ако помниш, най-много да помниш какво са ти говорили твоите треньори, а те са чели нещо през 60-те години. Сега сме ХХI век, ей...
- Не може в България да извикаш някой, да го сложиш треньор на Левски и да му кажеш: От догодина искам да си на плюс.
- Да, да, това е глупост. На какво отгоре. Трябва да се създаде план. Затова говоря непрекъснато за планове и стратегии и ми се подиграват на тия неща, но...
- Защото не го разбират.
- Не го разбират. То и затова сме на този хал. И тези планове да се следват. А нас една победа и си велик, падаме един мач и трагедия. Левски бие един мач и сме велики, другия пада и сме катастрофа. Къде е истината?
- Как приемаш промените, които направиха в Левски?
- Мисля, че от финансова гледна точка ще е по-добре. Няма да се чудят собствениците, както беше Тодор, как да намират пари. Доколкото знам, този човек Спас Русев е с доста финансови възможности. Предполагам, че след като си е направил бизнес империя на такова ниво, трябва да може и Левски да направи империя. Така си мисля. Такъв човек не може дълго време да иска да е втори. Да не говорим шести или седми, както бяха. Но да решава сам. Защото 200% аз съм сигурен, че на Спас Русев над 100 човека му звънят да му обясняват футбола и да му дават акъл какво трябва да направи.
- На Спас Русев?
- Да. Гарантирам ти. И ако уцели точните хора и слуша само тях и им дава конкретни задачи - тези 6 месеца това, тези 6 месеца това, и да ги подкрепя, и да не слуша страничните хора, ще успее. Аз съм убеден, че ще го направи. Не може да имаш такъв мащабен бизнес, дето се говори и се пише, и ти да не знаеш как да управляваш някаква фирма. В крайна сметка Левски е частна фирма. Така че, надявам се, да намери точните хора.
- Значи не е невъзможно да се проведе разговор и с теб?
- Не е трудно, никакъв проблем, естествено, с условие, че имам договор с Астана на този етап и има неустойки.
- Ти не го изключваш като възможност?
- Аз никога не съм изключвал като възможност моя отбор. Аз съм левскар. Аз нямам неистово желание и вече го показах веднъж-два пъти да съм само долу на пейката и да получавам заплата. Аз мога да стоя и отгоре, имам предвид при феновете, и да си гледам мача. Аз не искам да седна долу и после да обяснявам кой ми пречел, колко било лошо, кой не ми давал пари, аз искам да върша това, което знам, и хората да са щастливи. Всички дойдоха да направят нещо, да кажат колко са велики. А никой не дойде да направи нещо велик да е Левски. Първия ден, когато аз работих, работих да се харесва на хората Левски, за да постигнем резултати. Много пъти са ми задавали въпроси - когато не вървеше отборът, не мислиш ли за оставка. Не, аз не мисля, аз не се притеснявам за себе си, аз се притеснявам за клуба.
- Колко напред е Лудогорец пред другите отбори?
- За българския шампионат не много. За българското ниво мисля, че българските отбори могат спокойно да съборят Лудогорец от титлата
- Смяташ ли?
- 99 на сто съм убеден, могат, казвам, но в европредставяне в еврокоефициент Лудогорец дръпна много. Трудно някой отбор ще може скоро да го следва. Но за една титла или една купа мисля, че Левски може.
- Какво е това ЦСКА?
- Темата е болезнена за тях, не е хубаво да влизам в нея. Те самите не знаят какъв им е отборът. Не ги следя много, за да влизам в подробности, мога да сгреша. Но за мен лично ЦСКА трябваше да си намери човек. Ако на мен ми дължаха примерно 10 млн. или 2 млн. и не ми ги дадат, това е грабеж. Грабеж! Дължат 20 млн. И ти не можеш да си ги получиш. Както фалираха банката КТБ, по същия начин се фалира и ЦСКА. Не може ти така да фалираш 10 млн., 20 млн. Това е ЦСКА, марка в България, водещ отбор. И сега феновете на ЦСКА се питат кой е моят ЦСКА? Единият вика - аз не ходя, другият вика - аз ще ходя, ама на 1948, защото е ЦСКА. Не е хубаво това.
- Смяташ ли, че ЦСКА ще може да се изправи?
- Абсолютно, абсолютно. Хората държат тези клубове живи, даже и да има проблеми. Но дългите години безхаберие доведоха дотук.
- Добре. Защо не споменаваш Локомотив с Илиан Илиев?
- Казах, като говорихме за контролите, че Локомотив сега играе по друг начин.
- Може ли да се намеси?
- Къде, в титлата? Не!
- Защо?
- Според мене отборът няма качеството на играчите, които имат Левски и Лудогорец. Второ, Ванчо Траянов, Камбуров, Котев са по на 35 г., Иванчо е 38 ли, колко е, те са едни от добрите играчи в България. Колкото и да е жалко, там трябва да се смени поколението. Защото един отбор може да съществува с 1-2-ма играчи над 34 години, но 4-5-има дълъг маратон няма да издържат.
- Каза, че Лудогорец не е много над другите в България.
- Над другите да, но Левски в случая е пред Лудогорец в класиране.
- Тогава как ще успее в Европа?
- Кой, Лудогорец ли?
- Да.
- Лудогорец вече малко подценяват шампионата, аз това имам предвид. Има някаква лежерност в техните действия, след като губиш мачове, допускаш изненади и на чужд, и на собствен терен, значи има някаква лежерност в поведението на Лудогорец, когато играе в шампионата. Миналата година ноември месец Левски беше с 6 точки преднина пред Лудогорец. Никой не ти е виновен, че си ги загубил тези 6 точки, след като си ги направил. Една година ЦСКА им подари титлата, другата Левски. Значи никой не им е бил виновен на Левски и на ЦСКА. Просто Лудогорец подхожда недостатъчно уверено на моменти, някак несериозно. С недостатъчна настройка, те малко не дооценяват противниците, оттам губят точки, загубиха от Левски, равен направиха с Локо (Пловдив).
- Какъв им е потенциалът?
- Добър. Високо ниво на качество на играчите. Увереност голяма. Мисля, че съвсем малко отстъпиха от игровото си поведение в Европа.
- Намериха ли свой стил на игра?
- Гледах втория мач с Виктория Пилзен, гледах и с Цървена звезда. Лудогорец отстъпи малко в игрови план. Преди играеше по-уверено и повече контролираше мача. Даже мачовете в шампионата повече ги контролираше. Беше водачът в мача, а сега беше в позиция да изчаква противника. Не мога да кажа хаос, но по-изчаквателно, от втори план играеше, а преди 60-70 минути от мача контролираха те събитията. Сега е обратното.
- Защо го правят?
- Не мога да гадая, нямам достатъчно факти. Двата мача, които гледах с Виктория и Цървена звезда, ми показаха това. Лудогорец направи нещо, което всеки български клуб трябва да го има за еталон. Не трябва само да им търсим проблемите, а трябва да ги имаме за пример. И да не ги обиждаме хората, защото Лудогорец направи база, направи отбор, направи стадион, направи школи. Футболисти имат на високо ниво. Организацията в клуба е на топ ниво. Всички трябва да ги следват, а не да викат: Той Киро дава много пари. И другите дават, но не знаят кога и как да дават. Какво негативно виждаме в Лудогорец? Нищо. Този отбор носи българския футбол на гръб в момента.
- Е, все пак Лудогорец печели вече много.
- Казах - четвъртфинала, който направи Левски в УЕФА, и осминафинала на Лудогорец, тогава те започнаха да печелят, после ШЛ. Нормално е Домусчиев да реинвестира, умен човек е. Те трябва да са за пример за нас. Лудогорец има едно много силно нещо, те имат търпимост към своите футболисти, въпреки че ние всичките ги анатемосваме и викаме, че не стават. Да вземем Безяк. Първата година той беше некадърник, кой го купи. Също и бразилците, в това число и Вандерсон и Кафу, да не изброявам всичките. По една година, по 6 месеца не играят и хоп идва тяхното време и те се аклиматизират, започват да играят, показват своите качества.
- Бразилците много трудно се аклиматизират в България.
- Много трудно. В Европа може би по-лесно.
- Не, същото е.
- Трябва им време, бразилците много обичат футбола, много тренират, но им трябва време. Аз като го видях Дока на първата тренировка, когато го докара Стойчо Стоилов от Бразилия в Литекс, една кондиционна тренировка му направихме и състоянието му отговаряше за 17-а дивизия в България. Някои така са стреснати, викам - спокойно, това е полет, това са часови разлики, това е бразилец, говоря за първата тренировка. И веднага след 2-ра, 3-та, 4-та виждаш го как всеки ден се събужда. Суарес, като го докарах на “Герена” първия ден, като го пуснахме в първата контрола, майко мила - това същият футболист ли е. Тогава все още нямах такъв опит с бразилците. Този футболист ли гледахме там? Ние къде сме гледали, какво сме гледали? Слепи ли сме били? И след всеки ден все по-добре и по-добре. Така че това трябва да го знаеш, трябва да си търпелив. Собственикът на Лудогорец показа изключителна търпимост към футболистите.
- Пълни тъпанари ли са съдиите в България?
- Не. Някои грешки може да допускат, съдийски гафове. В България съдиите имат качество, но са с обременена психика, защото те първо мислят какво ще каже Иван, какво ще каже Драган, а не да свирят по правилата. Второ, за всяка грешка ние ги нападаме. Не гледаме реално дали има нещо, или няма. БФС ли надува свирката? Националните отбори са осигурени като лагери, какво толкова.
- Но нямаме национален отбор.
- Да. Това зависи от качеството на отбора, от качеството на треньора. Да говорим истината.
- Този треньор май не е подходящ.
- Много треньори се смениха на националния отбор, така че всички станаха неподходящи. Няма да има подходящ треньор за нас, ако не променим футбола. Футболният съюз сигурно има грешки, но ако ти си нормален и го принуждаваш да върви към европейските граници, той ще върви, той няма сметка футболният съюз да се връща назад. Нещо, което е по-реално да се случи, ако самите собственици напуснат изпълкома, те сами трябва да напуснат. Но те самите искат да са там и търсят хиляди начини да са там.
- Ти какъв въпрос би си задал?
- Бих се запитал струва ли си изобщо да се мисли за българския футбол.
- Как си отговаряш?
- Много трудно. От една страна, казвам твърдо не! От друга страна, когато става въпрос за клуб, викаш - това е моят отбор, мога ли да помогна. Сега виждам някакво желание с терени, осветление, това трябваше да се случи 10 години назад, когато аз плачех от терени, но никой не слушаше. Сега щяхме да имаме стадиончета, малки теренчета, красиви, кокетни, европейско футболче на средно ниво, чат-пат Марибор, някоя групичка и щяхме да живеем добре, да носи радост футболът. Без стадиони и без терени няма как да има футбол. Няма шанс. Ние все сме недоволни. Като играем рано - защо рано, като играем късно - защо късно. В крайна сметка телевизията дава парите и тя трябва да определя кога ще се играе. Зрителският интерес е важен. А ние трябва да спрем да гледаме в решенията на съдии, на футболен съюз, на телевизии, на медии, да си гледаме треньорството, клуба си и там да си копаме в нашата нивичка. А не да излезем и да обясним на журналистите така трябва да пишеш. На телевизията да кажем от колко ще играем. На футболния съюз да кажем защо ме наказваш. На всяка съдийска свирка по 10 човека крещят. Ако съдията наистина е уважаващ себе си, аз защо имам претенции към някои български съдии - не защото си сбъркал един фаул, един тъч или една дузпа, а защото те в очите ти те псуват и те обиждат футболистите, а той се обръща на другия край. Аз ако съм съдия, още в момента, в който видя, ето ти червен на тебе, ето ти и на тебе червен, хайде! И след първия мач приключват всичките проблеми. Или другото - да не разваляме мача още в 5-ата минута. То в 5-ата минута или 95-ата убийството е убийство, червен картон по правилата. Те просто са обременени като психика. Аз не мога да си позволя да дойде футболист да ме обижда и да не му покажа червен картон, това да дойде футболист да ме псува и аз да се обърна на другия край - аз какъв треньор съм. И съдията е същият - трябва да уважаваш себе си. Ти като не уважаваш себе си, който и да е там, хайде багажа и довиждане, на другия ден да ми спрат треньорството или съдийството. Няма шанс ти да ми викаш боклук и аз да не те изгоня веднага. На другия - още един вънка и да си по-спокоен, и да се приключи. Все едно всеки ден да идват да ме псуват, да ме обиждат футболисти и аз да се обръщам на другия край и да се правя, че дъжд вали. И за това треньорството ни е такова. Това е истината. Всяко нещо трябва да има ред, дисциплина всеки да си знае правата. Без ред и дисциплина нищо не става. Винаги съм казвал в отборите, в които работя - ключовото е дисциплината. Не говорим само на терена, в тренировките, в съблекалните, в отношение с феновете, в отношение с медиите, в отношение с обществото, в отношението към противника, в отношението към футболния съюз, към съдии, към всички хора. Трябва да има взаимно уважение. Смятам, че трябва да се забрани на българските треньори и футболисти да коментират съдийството както е в Кипър. Всеки коментар за съдийството - положителен или отрицателен, е 10 хил. евро. И в Казахстан глоба. В Кипър една дума за съдията, днес съдията свири супер - прас 10 хил. евро. Трябва да създадем малко позитивизъм около футбола. Да приемаме по-леко нещата. За жалост простотията е повече в България и това е.
Юлий Москов, "7 дни спорт"
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)