Как се отрови връзката между Тухел и Дортмунд

30 май 2017 | 12:59
6052
0

Въпреки спечелването на Купата на Германия – първи трофей от пет години насам за Борусия (Дортмунд) след великия дубъл – Томас Тухел напусна треньорския пост след неуспех в битката за власт с клубното ръководство и някои ключови играчи от състава, които не можа да спечели на своя страна. Отровна смес от недоверие и лоша комуникация доведоха нещата до точка, от която връщане назад нямаше.

След поемането на работата от Юрген Клоп през лятото на 2015 г. Тухел – млад и вълнуващ треньор с обещаващ старт в Майнц 05, облекчи играчите от понесената тежест в последната година на днешния мениджър на Ливърпул. Дортмунд бе зациклил, ала младият наставник го съживи със свеж полъх на вдъхновяващ, нападателен футбол.

В неговия първи сезон тимът стана най-добрият завършил 2-ри в историята на Бундеслигата с актив от цели 78 точки и изгуби титлата само заради мощта на Байерн (Мюнхен) на Джосеп Гуардиола. Походът тогава включваше скучно нулево равенство срещу баварците, когато разликата можеше да бъде свалена в началото на март и да повиши интригата в битката за титлата. После дойде кошмарното отпадане от Ливърпул след пропиляване на преднина от 1:3 в реванша на „Анфийлд” и изпускане на шанс за полуфинал в Лига Европа, а поражението от Байерн с дузпи във финала за купата значеше нов сезон без трофей.

Макар Тухел да постави името си на европейската футболна карта, първите пукнатини в отношенията между него и ръководителите станаха видими. Миналото лято BVB за поредно лято не съумя да задържи ключови играчи, губейки три от звездите си: Хенрих Мхитарян замина към Манчестър Юнайтед, Илкай Гюндоган – към Манчестър Сити, а Матс Хумелс – към вечния съперник Байерн.

Тухел не бе щастлив. Той се надяваше да натисне за титлата в сезон 2016/17 при смяната на Гуардиола с Карло Анчелоти в Мюнхен и знаеше колко се нуждае от тези тримата, ядрото на тима, за да има шанс. Изпълнителният директор Ханс-Йоахим Вацке дори бе обещал да не продава всички тях. Но те си тръгнаха, а клубът набави над 100 млн. евро за трима футболисти, навлизащи в последната година от своите договори.

Дортмунд реши да прибави офанзивна мощ и продължи да събира вълнуващи млади таланти в комплект с някои опитни играчи. Бяха доведени осем нови попълнения, в това число Усман Дембеле и завърналия се от Байерн Марио Гьотце, на обща стойност над 110 млн. евро. Това бе странна смесица – никой от новите не можа да замести свръзката в полузащитата Гюндоган или плеймейкъра от най-задна линия Хумелс. Освен това клубни легенди като Якуб Блашчиковски и Невен Суботич – любимци на публиката, ала минали зенита си – също се насочиха към изхода, макар че последният отложи това с шест месеца след поредната си контузия.

Тухел усещаше, че Вацке не му докарва исканите футболисти, например централния защитник на Байер (Леверкузен) Йомер Топрак, който би добавил ценен опит в защитната четворка. Ремонтният процес на състава миналото лято бе наречен „рискован” от наставника и „амбициозен” от директора. И оттам отношенията им рязко тръгнаха надолу.

Още по-рано, през януари 2016 г., Тухел бе се скарал с главния скаут Свен Мислинтат, откривателя на нападателите Роберт Левандовски и Пиер-Емерик Обамеянг. Дуото се сблъска заради желанието на треньора да вземе Оливер Торес от Атлетико Мадрид и в резултат Мислинтат, близък съратник на спортния директор Михаел Цорк, бе изваден от тренировъчната база на Дортмунд.

Още мостове бяха изгорени и разлюбването с клуба и привържениците продължи. Тухел бе изгубил Мислинтат, а в това време вече някои части от съблекалнята бяха започнали да се съмняват у него, след като нападна запътилия се към Байерн Хумелс след последния му мач за „жълто-черните” във финала за купата. Треньорът губеше и влиятелни части от фенмасата. Ян-Хенрик Грушецки, важен привърженик и историк, каза пред нас: „Тухел никога не се е идентифицирал с клуба ни.”

Въпреки предполагаемата липса на идентичност, Дортмунд имаше много успешна групова фаза на Шампионската лига, чупейки рекорда за най-много вкарани голове (21) и опирайки се на европървенеца Реал Мадрид. В Бундеслигата обаче бе на 6-о място преди новогодишната пауза – на 9 точки от РБ (Лайпциг) и на 12 от лидера Байерн. През декември стана ясно, че Тухел може и да няма дългосрочно бъдеще в BVB. Вацке увеличи напрежението, когато каза, че всичко извън класиране в Топ 3 би било разочарование. При оставащи само 18 месеца от действието на договора на наставника преговорите за удължаването му бяха отложени.

Турбуленцията продължи и в началото на 2017 година. Приятелски мач през януари в Ерфурт бе отменен заради лоши условия за приземяване на местното летище; клубът купи Александер Исак, за когото Тухел преди това не бе дори чувал; в началото на февруари безредици на мача с Лайпциг доведоха до частично затваряне на стадиона за двубоя с Волфсбург; между безредиците и затварянето BVB допусна потресаващо поражение на гости на опашкаря Дармщат, а треньорът пак избухна срещу селекцията; в края на февруари Гьотце бе отписан до края на сезона заради метаболитен проблем; през март мач за купата в Лоте бе отменен заради лошото време. А от време на време Обамеянг, когато не празнуваше голове със спонсорирана маска, флиртуваше с други клубове с цел трансфер.

Информации за караници скоро изтекоха в пресата. Някои вестници застанаха на страната на Дортмунд, докато други публикуваха тайни, подшушнати според клуба от съветника на Тухел – Олаф Майнкинг. Някои твърдяха, че Майнкинг дърпа конци зад завесите, за да изрисува по-хубав образ на клиента си, отколкото той заслужава. „Тези глупости са фабрикувани от няколко човека във футболния бизнес и пускани анонимно – каза пред нас съветникът. – Това е злостна игра, която казва много за разпространителите на анонимни слухове и нищо за мен. Правят опити и мен да нападат като Тухел само защото съм му най-близкият довереник.”

На 11 април клубният автобус бе ударен от три експлозии на път за първия четвъртфинал от ШЛ срещу Монако. В крайна сметка пострада, и то сравнително леко, за щастие само един човек – бранителят Марк Бартра. Мачът бе отложен за следващия ден, за да бъде избегнато претрупване в програмата, а един от съгласилите се на това в стая на „Вестфаленщадион” бе Вацке. Шоуто трябваше да продължи, ала Тухел и играчите не бяха щастливи от това. Треньорът нападна УЕФА за решението, още повече че бе уведомен за него с sms, ала имаше предвид също и своя изпълнителен директор, докато играчите почувстваха, че ги третират като циркови животни.

BVB отпадна от ШЛ, като разбираемо на футболистите им липсваше фокус върху играта и в първия мач, и в реванша, където трябваше да чакат в автобуса 20 минути, без да знаят защо, преди да се насочат към стадиона в Монако. Тухел спечели обратно част от общественото мнение със силните си изявления, точно както бе правил в по-голямата част от турбулентната 2017 г., ала не всички в Дортмунд му вярваха. „Целият този начин на комуникация на Тухел в последните месеци цели просто спасяване на кожата му”, смята Грушецки.

По време на няколко интензивни откъм събития дни в началото на май Вацке обвини треньора в неказване на истината в периода след бомбената атака. Той първо потвърди за „неразбирателство” с Тухел, а после в „Зюддойче Цайтунг” заяви, че го е информирал не с sms, а в разговор по телефона. Това бе детинска караница предвид величината на събитията.

Следващите седмици извадиха пред публиката още мръсно пране, а Тухел бе портретиран като човек, който не се придържа към истината в своите изявления. Майнкинг обаче каза пред нас: „Томас винаги е бил отворен и прозрачен в своята комуникация. Това е най-важното.”

Сега Дортмунд и треньорът влязоха в разговори, ала докато те първоначално бяха планирани като обсъждане на общо бляскаво бъдеще, днес определиха условията на раздялата между двете страни по такъв начин, че репутацията на никоя от тях да не пострада. В началото на май Вацке каза, че тези разговори ще са относно „стратегия, комуникация, доверие в спортен план”, а съветникът на треньора заяви, че „ще се влезе в тях на равна нога”. Вместо това сега се обсъди развод. Тухел изгори твърде много мостове в клуба, в който ръководители, играчи и служители се обърнаха срещу него.

Разривът между наставник и, поне отчасти, съблекалнята стана очевиден отново и след спечеления финал за купата срещу Айнтрахт (Франкфурт) в събота. Въпреки контузията на Юлиан Вайгъл, един от лидерите на тима – Нури Шахин, не бе включен в групата за мача. И двамата капитани – Марсел Шмелцер и Марко Ройс, заявиха пълната си подкрепа за своя отдавнашен съотборник и нарекоха отсъствието му „шок”.

Цялото доверие във взаимоотношенията между Тухел и Борусия (Дортмунд) бе изхабено и нямаше никакъв начин то да се възвърне.

За един клуб, свикнал на ремонти всяко лято, предстоящото обещава пореден период на несигурност. По всичко личи, че следващата задача ще е да се намери нов старши треньор, който да изведе отбора от хаоса извън терена и да го направи отново водещ фактор и в Бундеслигата, и в Шампионската лига.