Интервюто с Нагелсман: Жертвах младостта за успеха

Интервюто с Нагелсман: Жертвах младостта за успеха

Юлиан Нагелсман си раздвижва ръцете и е на път да вземе една от бутилките с вода върху бюрото, за да илюстрира позицията на играчите. Сдържа се. Говори за футбол, за тактики, за системи. Най-младият треньор в Европа и в историята на Бундеслигата, едва 29-годишен, посреща екипа на „Ел Паис” в тренировъчната база на Хофенхайм. Той спаси тима миналия сезон от изпадане и, доколкото можа, започна да развива идеите си за него. Днес скромният германски клуб, разположен на малко километри от градче с население от малко повече от 3000 жители, се класира за първи път в своята история в Шампионската лига. Това е мисленето на един от най-новаторските треньори в последно време. Бъдещето настъпи преди време.

-         Айпад или нормална дъска?

-         Дъска.

-         Нидерландия от 1974-та, Аржентина от 2006-а, Испания от 2010-а или Германия от 2014 година?

-         Германия от 2014-а.

-         Марадона или Пеле?

-         Марадона.

-         Меси или Кристиано?

-         Меси.

-         Към ден днешен, Челси или Барселона?

-         Челси.

-         Кой първи повярва у Вас като треньор?

-         Първите бяха Ернст Танер и Александер Шмит в Мюнхен 1860. Танер сега е в Залцбург и работи като координатор на младежките формации. Шмит е в Унтерхахинг при юношите до 19 години. Те първи ми дадоха шанс, а след тях го стори Томас Тухел, когато работих като скаут за него. При Шмит станах втори треньор на тима до 17 години на Мюнхен 1860, а Танер ме доведе в Хофенхайм после.

-         Защо днес сте в тази си позиция?

-         Въпрос на огромен труд. Ако искаш да постигнеш нещо в живота, трябва да работиш здраво, да имаш дисциплина, да се откажеш от неща, които връстниците ти могат да правят. Трябва да живееш за работата си. От друга страна ти е нужен и късмет да познаваш хора на властови позиции в дадени клубове, и то това да съвпада с успешните ти моменти. Трябват ти и хора, които да ти вдъхват нужното да си вършиш работата самочувствие. Това е смесица между здрав труд, дисциплина, самочувствие, подкрепа от другите и късмет – така се постига успех в живота.

-         Как се бори стреса на такава крехка възраст?

-         Семейството ми е малко, имам един син. Изключителното в това е, че неговата любов към теб не е обвързана нито с работата ти, нито с резултатите всеки уикенд. Синът ти не го интересува дали печелиш, или губиш – той винаги те обича по все същия начин и изисква все същото внимание. Това действа като отдушник на стреса от професионалната ти кариера.

-         Германия – една от люлките на философията, никога не е залагал на толкова интелектуална форма на футбола. Може би само малко Отмар Хицфелд. Но германските треньори, от сорта например на Юп Хайнкес, се характеризираха повече като мотиватори, като налагащи шампионски манталитет. Днес обаче виждаме вълна от променящи това възприятие хора: Вие, Тухел, Йоахим Льов…

-         Германският футбол винаги е живял на основата на шампионския си манталитет. Благодарение на него сме спечелили много първенства, при все че невинаги сме имали най-добрите играчи. Имали сме обаче машини за победи. Германската федерация реши, че футболът не може да продължава повече така (б.и. – след Евро 2000). Други страни като Испания и Бразилия ни бяха дръпнали напред и трябваше да поемем по нов път. Федерацията наложи серия нови изисквания и задължи центровете за футболно възпитание да наложат на треньорите си да изкарат школи и дипломи. Но не бе само това – започнаха също да контролират процеса в това всеки младеж от всеки клуб да се формира по този нов начин. Така се създадоха лека-полека новите центрове, от където произлязоха треньори като Тухел, Ханес Волф, мен самия…

-         Кои бяха плодовете на тази промяна?

-         Днес имаме съчетание между играчи със стария силен манталитет и новото футболно образование. Важно е да се задържи тази идея от самото начало на пътя на играча, докато не постигне крайната си цел да е професионалист при мъжете. Сега клубовете трябва да документират всичко около работата си с младите. Същевременно са нужни и точните треньори, споделящи и предаващи тази нова философия. Това също е форма на развитие, която като треньор трябва да прегърнеш.

-         Как си спечелихте доверието към Вас, без да сте бил професионалист?

-         Не е нужно да си бил професионалист или да си печелил Шампионската лига, за да си голям треньор. Трябва да си играл обаче поне малко футбол и да разбираш физическото натоварване, което изживяват играчите.

-         Не може да няма и нещо повече…

-         Има три компонента. Първият, разбира се, са резултатите, но после е ред и на емпатията: как да се поставиш на мястото на играчите си, как се отнасяте взаимно с тях и как ги разбираш. На трето място, не бива да забравяш, че играчите искат да се развиват, да печелят трофеи, да са по-известни. Като треньор трябва да им показваш, че можеш да им помогнеш в този им път, че можеш да ги подобриш – и индивидуално тях, и отбора групово. Забравих и четвъртия компонент: медиите. Те могат да ти изградят образ – положителен или отрицателен. Действат като множител на твоя характер и твоя труд. Играчите поглъщат образа ти, който медиите представят, четат написаното за теб… Ако успееш да изградиш добър образ, те ще го забележат. Това е нещо твърде съществено в днешно време.

-         Как тренирате интелекта на играчите си, подобряването на вземането на решения, способността за реакция?

-         Точно тук се крие най-големият потенциал за развитие на футбола: увеличаването на скоростта за преценка на ситуацията и вземане на решение. Физически няма голямо поле за подобрение според научните изследвания. Подобрението можем постигна обаче в умствен план. Все още много ментални полета не се използва по време на играта. Става въпрос за увеличаването на способността за процесиране на информация, за подбиране на важната информация и вземането на правилното решение. Как ние го правим? Имаме два авангардни уреда: „Footbonaut” и „Helix”. И двата се използват за подобрение на периферното зрение на играчите на терена, на реакциите и на съсредоточеността.

-         А при конвенционалните тренировки?

-         В тренировката ключът е много да се разнообразяват игровите ситуации и начините за решаването им, за да не доскучава на играчите. Подбирам упражнения, които имат една и съща цел, но с поне по две-три различни правила за провокация. Тези правила тренират задълбочаването на сетивата по подобие на гореспоменатите два уреда. Ето пример: тренираме отваряне на играта с тримата централни защитници и имаме, повече или по-малко, 40 различни начина да го правим. Правилата за провокация биха могли да бъдат ограничен брой контакти с топката или използване на конкретно пространство за придвижване. Или понякога се позволява вкарване на гол при спечелване обратно на топката само ако е от определена зона. Целта е никога да не е обикновена игра 11 срещу 11, а отработване на ситуации, при които играчите трябва да процесират много информация набързо и да действат по точния начин.

-         Как се балансират науката и технологията с емоционалната страна на работата с играчите? Вие приоритизирате втория аспект…

-         Играчът трябва да има чувството, че треньорът го прави по-добър. Не ми е работа да ходя на кафе с тях. Те трябва да усещат, че има някой, който ги учи на нови неща, че ги развива. Онова, което винаги правим, е да тренираме с топката. Не ходим да тичаме по горите, винаги топката. Това харесва най-много на футболистите. Цикъл е: ако те чувстват моята подкрепа, идват с желание да тренират; оттам позитивното усещане се предава в мачовете и започваш да побеждаваш, но и да не побеждаваш, пак онова нещо е от помощ, защото играчите и тогава имат в главата си вкоренена тази идея: „Не бием, но на тренировките има някой, който ме подкрепя, който иска да ме направи по-добър.”

-         Вие започнахте със система 1-4-3-3, с която спечелихте титлата на Германия за юноши до 19 години с Хофенхайм. Днес сте вече на 1-3-5-2 или 1-5-3-2, която понякога се превръща в 1-3-4-2-1. Много треньори вървят по този път. Това ли е най-добрият начин за запълване на пространствата по терена?

-         Най-важното нещо е класата на наличните играчи в твоя отбор и кои са техните силни страни. Имам базисни принципи, важни за атаката и защитата, които винаги трябва да се спазват, без значение от упражнението на тренировката или от съперника насреща ни. Опитваме се да анализираме своите противници, ала винаги вземаме предвид силните страни на нашите играчи и моите базисни принципи. Един пример за това е, че играчът с лице към противниковата врата е този, който неизменно получава топката и отваря играта. Винаги се стремим да поддържаме циркулацията на топката чрез създаване на триъгълници. Също така се опитваме да открадваме топката, без да влизаме един-на-един. Това са неподлежащи на компромиси принципи. Анализираме съперника и се питаме коя система ще ни позволи да ги наложим.

-         Къде Ви хрумват най-добрите идеи?

-         В банята.

-         Някой играч казвал ли Ви е, че сте луд?

-         Никога не зная напълно дали си мислят, че правя странни неща.

-         Кои са били най-рискованите Ви идеи?

-         Спомням си два случая. В единия играхме срещу Вердер (Бремен) и Кевин Фоланд и Марк Ут, нападатели по принцип, бяха бекове. Тогава пуснахме петима нападатели в титулярния си състав. Беше първият ми мач и го сторихме след само два дни тренировки. Завършихме наравно. В другия, когато бях треньор на юноши до 19 години, в полуфинала на германското първенство използвах „десетката” като либеро.

-         Как се оправяте с употребата на мобилните телефони и социалните мрежи от страна на играчите си?

-         Давам им съвети, но не им забранявам нищо. Опитвам се да ги защитавам. Ако сме загубили някой напрегнат и емоционален мач, ги съветвам да не ги използват. Понякога, в момент на голям афект, пускаш пост, който в крайна сметка има отрицателен ефект. Такива съвети им давам, но употребата на социалните мрежи днес е нещо нормално.

-         Вие използвате ли ги?

-         В Хофенхайм имаме една апликация, с която анализираме опонентите си, ситуации от тренировки и други неща. Качваме съдържанието в апа и играчите могат чрез мобилните си телефони да го виждат. Това е един начин медиите да се използват като разширение на тренировъчния процес. Също така им изпращам съобщения през Уотсап, което е вече нормална форма на общуване. Може да има негативи, но може и да се използва в твоя полза, което опитваме да правим.

-         В какви отношения сте с Джосеп Гуардиола. Посещавали ли сте негови тренировки?

-         Не, не съм. Не сме се срещали. Чрез неговия шеф на скаутинга в Байерн (Мюнхен) Михаел Решке сме били във връзка понякога: разменяли сме някои снимки, но нищо повече. Сигурен съм, че ни предстои да се срещаме.

-         А Севиля? Говори се за интерес към Вас…

-         Севиля е хубав, топъл град… Няма нищо в този слух, никой не е влизал в контакт с мен.

Пабло Ванде Рустен, „Ел Паис”

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти