Гледай на живо

Намиращият се в подем Локомотив (София) ще опита да победи и шампиона Лудогорец - на живо от "Надежда" със съставите

Интервюто с Тиаго Силва: Само Бог може да спре MSN

Интервюто с Тиаго Силва: Само Бог може да спре MSN

Централен защитник и капитан на Пари Сен Жермен, Тиаго Силва отново ще се изправи срещу Барселона тази вечер. Бразилецът има досега четири сблъсъка с „лос асулграна” – един с Милан и три с парижани, два от тях в елиминационни етапи – и все още не знае какво е чувството да ги отстраниш. В това си пространно интервю той признава, че е бил на крачка от подписване с Барса през 2012 г., точно преди отиването си в Париж. Говори открито за това какво му е минало през главата при мисълта да играе с Меси, Суарес, Неймар и Иниеста, „на които съм фен”. Всъщност срещу трима от четиримата му предстои да се измъчи и предупреждава, че един от малкото начини да се спре триото MSN e „да се молиш Богу”.

-         Предстои Ви четвърти сблъсък с екипа на ПСЖ с Барса в последните пет години, трети в елиминациите на ШЛ. В испанския език има една фраза, че „третият път обръща”. Виждате ли това възможно?

-         Да се надяваме (б.и. – смее се). На това се надявам, защото Барса вече доста време ми се изправя на пътя, още преди с Милан, и почти нямам победа в актива си. Единствената бе с 3:2, а аз не можах да съм на терена, пък в другите мачове имахме нещастието да бъдем елиминирани. Да се надяваме тази година нещата да са различни. Много добре сме подготвени, започнахме новата година с важни победи и искаме да продължим в тази линия, но за целта срещу Барса трябва да сме на 100%. Нямаш право да допускаш грешки, защото иначе…

-         Това и щях да кажа. Какво научихте от сблъсъците с Барса, което може да Ви послужи този път Вие да сте на страната на победителите?

-         Много е трудно да се говори за един отбор, който има няколко офанзивни оръжия, а не разчита само на един играч. Ако пазиш Андрес Иниеста, оставяш Серхио Бускетс. Напред пък оставяш Луис Суарес или Неймар, ако пазиш Лионел Меси. Ако парираш десния бек, от другата страна оставяш Жорди Алба. Това са много способни и интелигентни футболисти, затова ти е нужно много високо ниво на съсредоточеност, за да допускаш малко грешки и да опиташ да намалиш притежанието на топката от тяхна страна (нещо почти невъзможно), за да отиграеш момента, в който са без топката, и да им нанесеш вреда.

-         В последните години ПСЖ неспирно расте, ала още не е стигал финал в ШЛ. Какво липсва още, за да бъде смятан клубът за един от грандовете в Европа?

-         За мен ПСЖ вече е признат за европейски гранд, но е истина, че трябва да стигне най-малкото до полуфиналите в ШЛ, защото в последните три години отпадаме на четвъртфиналите, често именно от Барса. Втория път виждахме шансовете си да отстраним Барса след 2:2 в Париж, но накрая Педро ни наказа в реванша. Трябва да опитаме да не допуснем гол у дома, за да запазим шансове за реванша.

-         Като централен защитник какво Ви минава през главата, когато знаете, че срещу Вас ще излязат Меси, Суарес и Неймар?

-         Че ще имам много работа и няма да ми е лесен животът и за една минута (б.и. – смее се). Защитникът трябва да се подготви добре, за да не им позволи да имат велика вечер, защото ако я имат, е много трудно и за най-добрата отбрана в света да ги спре, дори е почти невъзможно. Трябва да се пази пълна съсредоточеност, да се ограничи до минимум достигането на топката до тях и… да се молиш Богу.

-         Как бихте определили с една дума Меси?

-         Маестро.

-         Ами Суарес?

-         Матадор.

-         А Неймар?

-         Фантастичен.

-         Сред тях ли е нападателят, който най-много Ви е усложнявал живота на терена?

-         Да, това е Меси. Днес играе малко по-далеч от наказателното поле, ала винаги с възможност да влезе в него. Той ми причинява много главоболия, защото е много сръчен с топката, много бърз, много непредвидим и ако му оставиш и най-малкото пространство, може да създаде опасност. Меси е маестрото на отбора, прави го да работи по начина, по който той иска.

-         Вие никога не сте крили възхитата си от играта на Барса. Следите ли мачовете на тима и по друга причина, освен от интерес заради предстоящия сблъсък?

-         Аз обичам хубавия футбол. Още от времето на Джосеп Гуардиола, който много ме впечатли. Не можах да го гледам като играч, но като треньор за мен е най-добрият. Той залага на притежанието на топката, а именно това е футболът – разбира се, и тактиката има своята роля, но техничната игра е много важна днес. Гуардиола отвори нова страница във футбола и научихме много от него, особено аз, защото обичам да изнасям топката от задна линия. Той е вдъхновител за мен. Барса обаче съумя да запази тази линия с други треньори от същата школа и затова не спира да трупа трофеи – защото каквото се прави в първия отбор, се прави и надолу във всяко друго ниво в академията. И според мен всички големи клубове трябва да спазват този модел.

-         Какви разлики виждате между Барса на Пеп и на Луис Енрике?

-         Анализирайки обективно, според мен отборът на Гуардиола играеше повече с топката, отваряше се повече към нападателите си, докато при Луис Енрике играта е по-директна в търсене на гола, макар че също умее тики-така.

-         В какви отношения сте с Неймар? Не сте ли като баща за него в националния отбор?

-         Е, още не съм на толкова много години, че да съм му като баща (б.и. – смее се). Откакто дойде в националния отбор, се опитвам да му оказвам цялата му нужна подкрепа, защото е едно от големите обещания във футбола и голям играч. Все още има върхове за покоряване в своята кариера, например да стане най-добрият в света, което рано или късно ще постигне. Нашите отношения са много открити, весели, общуваме на практика всяка седмица. Когато изтеглиха жребия, бързо ми се обади. Вече си бе помислил за мен и аз за него.

-         Бъзика ли Ви много?

-         Мислех си преди жребия: „Не и пак това трио, нека ни се падне всеки друг, но не и Барса!”. Тогава погледнах телефона и видях, че той ми звъни. Каза ми: „Подготви се, защото пак ще се видим!”. А аз му казах: „Не пак, не пак!”. След Рождество Христово се видяхме в къщата му в Рио де Жанейро и прекарахме много добре. Пожелах му много късмет, освен срещу ПСЖ.

-         Преди няколко години бяхте много близо до трансфер н Барса. Във Франция спечелихте всичко с ПСЖ, но Ви липсва купата в ШЛ. Минавала ли Ви е през главата мисълта какво би Ви се случило, ако бяхте отишли в Барса?

-         Ако кажа, че не е, би значело да излъжа. Аз съм много честен и си признавам, че съм си го мислел, че съм се чудел какво ли би било да играя рамо до рамо с Меси, Суарес и Неймар, който ми е приятел, както и Дани Алвеш. Но футболът е въпрос на избори и нямам угризения. Аз съм в голям отбор, растем много, тук съм много важна фигура и се надявам накрая кариерата ми тук да завърши по добър начин. Но съм си мислел какво е да играеш заедно с Меси, Суарес, Неймар и Иниеста… на които съм фен.

-         Самюел Юмтити изненадва в Барса. Вие го познавате от времето му в Лион. Как Ви се струва той?

-         Мен лично не ме изненада, защото в Лион показваше много качества, отлична техника, силен характер, умно четене на играта. Винаги съм го харесвал. Трудно се намира централен защитник левичар с качества като неговите. Бързо се утвърди като титуляр в Барса и се приспособи много добре.

-         Вие от кой тип играчи сте: от онези, които превъртат в главата си много пъти лошо изигран мач, или от онези, които моментално пренасочват мислите си към следващия мач?

-         Трябва да мисля за изминалия мач, за да опитам да науча нещо от него, което да ми е от полза в следващия и да се подобря. Макар че за щастие футболът не ти дава много време да мислиш за миналото и да потъваш в самосъжаление поради бързо идващия следващ мач.

-         Но когато се приберете у дома си, преглеждате ли отново мача?

-         Да. На жена ми това не ѝ харесва и ми казва: „Но ако току-що си играл, защо пак ще гледаш мача си?!”. Опитвам се да се уча от грешките си, за да не ги повтарям. Гледам детайлите, позицията ми на терена, която е много важно нещо, и анализирам.

-         В кариерата си сте имали много треньори. Как Ви се струва Унай Емери сега?

-         Той е треньор, който обича футбола, и сам ни казва, че е „луд по футбола”. Пристига в базата в 8 часа сутринта и моментално го виждаш да гледа видеоклипове, да мисли върху всички детайли, да тренира… Той е човек, който изживява футбола много интензивно и който ни вдъхва увереност, за да ни се получават нещата добре. Развитието ни се вижда ясно от всички и вярваме в онова, което прави, така че мисля, че Емери ще даде допринесе много за ПСЖ.

-         А лично за Вас с какво допринесе дотук?

-         Вдъхна ми голяма увереност. Той ти говори и за хубавите неща, и за грешките, а когато стане дума за грешките, ти казва: „Можем да направим това така или така”. И няма по-добър треньор, който да ти начертае линия да следваш. Общуваме по най-добрия възможен начин.

Рожер Торело, „Ел Мундо Депортиво”

Още от Футбол свят

Виж всички