Времето и тежкият часовник натискат Хамбургер

Времето и тежкият часовник натискат Хамбургер

На някои работни обекти често се вижда един особен знак: „Този отдел е изработил Х работни дни без инцидент”. Тези бележки, с (дано) все по-нарастващи цифри, са замислени да припомнят на служителите за институционалните стандарти, за индивидуалните отговорности, за важността на разумния подход и постоянството.

Часовникът на Хамбургер ШФ е нещо от сорта.

Изложен на показ в северозападния ъгъл на „Фолкспаркщадион”, той отбелязва до секунда точното време, прекарано от отбора в Бундеслигата. Миналия петък дигиталните цифри, блестящи в бяло, сочеха преди първия съдийски сигнал на домакинството срещу Байер (Леваркузен): 53 години, 163 дни, 3 часа, 31 минути, 28 секунди. Все „без инцидент”. И докато четете това изречение, отброяването продължава.

В Хамбург простият акт да се следи времето ознаменува един възлов факт от идентичността на клуба: член основател на Бундеслигата, той играе без прекъсване в нея от самото ѝ начало на 24 август 1963 година в 17 часа. С това не може да се похвали никой друг германски клуб. Нито бившият европейски шампион Борусия (Дортмунд). Нито съперникът в Норддерби и също съосновател Вердер (Бремен). Нито дори могъщият Байерн (Мюнхен).

Всичко това обяснява сложното чувство, задушаващо най-големия тим на този град. Гордостта отдавна е изместила тук качеството на играта. След десетилетия на отлични игри и резултати (Хамбург се радваше на три титли и на КЕШ) клубът е в процес на дълговременен спад. Бе избегнато на косъм първо изпадане през 2012 г., а след това имаше и две още по-напрегнати битки за оцеляване.

Серия от загуби този сезон отново свали отбора към дъното на класирането. А часовникът всъщност се превърна в скала, измерваща в реално време неспирно нарастващата тежест на историята.

„Не зная дали това точно сега е благословия или проклятие – казва 24-годишният Тобен Баумгартен, привърженик от дете. – Това може да оказва огромен натиск върху тима, защото той е длъжен да кара часовника да не спира отброяването си.”

Хамбургер се изкачи с едно място до 16-ото в лига от 18 при 15 оставащи мача. Изпадат последните два автоматично, а третият отзад напред трябва да играе плейоф в две срещи с 3-тия от Втора Бундеслига за място в елита. Хамбургер хвана дважди този последен влак през 2014 и 2015 г., стигайки до спасителния бряг и продължавайки хода на часовника.

Слабата игра на отбора, поне засега, не намалява подкрепата към него. На мача в петък имаше 45 653 привърженици, мнозина от които не се свенят да диагностицират болежките на своите любимци, с вариации на повтарящи се теми: играчите се страхуват да не загубят; историята оковава клуба; насочените към краткосрочно спасяване на кожата ходове потискат големите и свежи идеи.

Според Боби Ууд – американски нападател, дошъл миналото лято – не отнема много време за новите попълнения тук да уловят дълбочината на историята на клуба, да попият гордостта му… или да наследят емоционалния му багаж. Това е трудно за избягване: през 2014 г. бе сложена малка, дигитална версия на часовника на предното стъкло на автобуса на тима.

„Не искаш ти да си онзи, който е станал част от отбора, изпаднал след толкова много години в елита – казва Ууд. – Само защото никога не си изпадал не значи, че това няма да ти се случи, затова не бива да се успокояваш с противното. Ако продължаваме в същия дух, ще изпаднем. Трябва да сменим чипа в главите си, да започнем да осъзнаваме в какво лошо положение се намираме и да направим нещо различно, за да излезем от него.”

Нещата невинаги са били толкова екстремни. Хамбургер, който е бил част от елитния ешалон на германския футбол още откакто е създаден в по-новия си вид през 1919 г., има във визитката си шест шампионски титли и три купи на страната. Спечели КЕШ посред златната си ера от средата на 1970-те до средата на 1980-те години. Когато първият часовник бе инсталиран през 2001 г, отборът се люшкаше в период на посредственост, който се разпростря до ден днешен. В онзи момент това бе и знак за гордост, освен за време.

„По онова време не печелехме трофеи, затова търсехме единственото нещо, от което всички бяха горди”, казва Александър Иван, който 7-годишен е гледал как Хамбургер печели през 1987 г. Купата на Германия, последния значим трофей на клуба.

Той и до днес е на трибуните всеки уикенд, точно под часовника, за да пее рамо до рамо с останалите фенове от най-твърдото ядро. Преди 12 години неговото университетско образование и спортна привързаност щастливо се съчетали, когато той започнал да работи като историк за клуба.

Понякога, докато провежда обиколки на стадиона, Иван ще обърне вниманието на своите гости към часовника и ще спомене хегемона в страната. Байерн също никога не е изпадал, ала не е от основателите на Бундеслигата и участва в нея едва от 1965 година. „Те може и да печелят по два трофея на година – обръща се Иван към посетителите, – но ние имаме това!”.

Той казва, че часовникът служи за подсещане за славата на клуба, без значение от днешното му състояние: „Показва всичко накуп: цялата история, всичките проблеми.”

Хамбургер спечели мача си в петък на „Фолкспаркщадион” с 1:0 с усърдно представяне срещу гостуващия Леверкузен. Играчите се хвърляха в шпагати, сновяха из целия терен, печелеха си одобрителни реакции от публиката. Около 28-мата минута и в течение на следващите няколко минути феновете избухнаха в популярната си песен, заемаща мелодията от “We’re Not Gonna Take It” на групата Twisted Sister:

Sechs mal Deutscher meister,

(Шесткратен германски шампион,)

Drei mal pokalsieger,

(Трикратен носител на купата,)

Immer erste liga, H.S.V.!

(Винаги в Първа лига, H.S.V.!)

Какво би станало, ако отборът изпадне? Тази песен например би изчезнала с последния ход на часовника. Патрик Фос, 31-годишен, предрича, че отчаянието би избило в крайни форми: „Според мен мнозина биха подходили с агресия и ярост. Безредици и протести може да избуят.”

Фос смята също, че това би довело до премахването завинаги на часовника. Други обаче ни казаха в петък, че той трябва да бъде запазен, може би да отброява времето до завръщането в елита. Някои пък са на крайното мнение, че евентуално изпадане може да послужи за отдавна нужното раздрусване на клуба и започване на свежа политика.

Подобни мисловни упражнения стават все по-често срещани тук в последните пет години – умствена гимнастика посред измъкванията на косъм. Часовникът междувременно понякога става обект на шеги и бъзици. Местните вестници често правят челата си с игра на думи и образи с него, казва ни Иван. Понякога дори въобще премахват заглавията и ги заместват просто с образа на часовника. Доста от привържениците са станали по-цинични. „Мисля, че ако имахме успехи днес, нямаше да сме толкова горди с това, че неизменно сме били в елита – смята младият Баумгартен. – Просто когато нямаш с какво друго да се гордееш, не спираш да се перчиш с историята си.”

Отпивайки от халбата си бира преди петъчния мач, той си спомня как е ходел като малък на мач на любимия си тим и е слушал как баща му му обяснявал значението на часовника. Хлапето било силно впечатлено и чувството се загнездило у него през годините успоредно с нарастването на отдадеността му към клуба.

„Надявам се, ако дойда тук някой ден с моя собствен син, все още да мога да му покажа часовника – казва през породената му от внезапна сантименталност усмивка. – Ще видим.”

Рори Смит, „Ню Йорк Таймс”

Още от Футбол свят

Виж всички