Започна новата година с Реал Мадрид на гребена на вълната на най-добрата си поредица без загуба в своята златна история, най-великата в клубния футбол. Една година след заемането на треньорския пост Зинедин Зидан иззида стените на замъка на щастието на стария Чамартин. Начинът на пресиране и игра в блок срещу Севиля в първия мач за 2017-а, и то с пълна с резерви единайсеторка, илюстрира как французинът съумя да изгради отбор – нещо, което толкова затрудни всичките му предшественици в предходните три години.
Посред тази положителна динамика от резултати, започващи да се съпровождат и от добра игра, не изглежда коректно да се говори за съдиите. Но представянето на Матеу Лаос именно в гореспоменатата среща със Севиля задължава да се поразсъждава върху предимствата, от които отново се ползва клубът от Конча Еспина от страна на испанския съдийски колектив (в Шампионската лига никога не се е оплаквал от реферите, както го правеше в Ла Лига в първото десетилетие на XXI век). Също може би не изглежда коректно да се говори за арбитъра след неоспоримото 5:0 срещу Гранада, но една засада при гол и предхождащ друго попадение фаул насочват анализите в тази посока.
На този настоящ империален Мадрид на Зидан му трябваше само този последен детайл, за да завърти машината на пълни обороти. С играта в единен юмрук, с отколешната острота в атака, с компактен блок и оптимално настроени до един членове на състава (в момента например Хамес Родригес прави така, че отсъствието на Гарет Бейл да не се забелязва) остава само съдията лекичко да се обърка в тяхна полза и потичат реките от мед и масло.
Ами ако се окаже че подкрепата на Флорентино Перес към Вийяр за следващите избори за президент на КИФФ е предизвикала тази колективна промяна на съдийското отношение към „лос меренгес”? Все пак Флорентино и Вийяр в тандем подложиха на кръстосан огън бившия държавен секретар по спортните въпроси Мигел Карденал по темата с казуса „Черишев” след обсъждането в Спортния арбитражен трибунал. Може би подкрепата на Перес за Вийяр се дължи само на сблъсъка му с Хавиер Тебас: президентът на федерацията иска да свали от поста президента на Професионалната футболна лига, негов стар враг, който пък от своя страна налага кандидатурата на бившия генерален секретар на КИФФ Хорхе Перес за наследник на Вийяр. Или пък това е част от стратегия на някогашния идеолог на Хорхе Перес – Флорентино. Все пак навремето Хорхе Перес споделяше теорията за Вийярат и я изтипосваше на официалната уебстраница на Мадрид, когато бе Директор по комуникациите на клуба.
Барса в това време също продължава да стои зад Вийяр. Макар че на общото събрание на КИФФ, когато ще се избира президент, няма да присъстват двата гранда (на теория това се държи под контрол от Тебас, който ще остави извън вота всички възможни гласоподаватели за Вийяр), тяхната подкрепа е изразена пред настоящия президент чрез посредници.
Поради това и предвид скорошния изборен процес (облагодетелстващ Вийяр, още повече с подкрепата на новия държавен спортен секретар Лете) сме изправени пред възраждането на преформулираната теория за Вийярат. Преформулирана, защото на Барса ще продължат да ѝ помагат съдиите в трудни моменти, ала вече и на Реал Мадрид. Дори и на Атлетико Мадрид, чийто президент Енрике Сересо защитава на живот и смърт Вийяр (през 2004 г. еднолично промени клубния вот, като гласува за президента) и срещу който в мача с Ейбар не свириха дузпа за ръка на Шиме Върсалко и зачетоха гол за 0:1 на Саул от засада.
Хавиер Гомес Матайянас, „Ел Конфиденсиал”