Футболът и теорията на конспирацията

Футболът и теорията на конспирацията

Ла Лига е наредена. Защо? По каквато причина предпочетете: защото падаме или защото може да паднем; заради бурята, заради покрива, заради календара или заради съдиите. Всеки един може да си избере своята. Конспирацията е костюм по лична мярка. Футболът отговаря на поларизацията, която помирисваме във въздуха около ни и която прави така, че в социалните мрежи да не може да се диша. Както и в политиката, става въпрос за една игра между противници, в която никой не се оставя да бъде убеден; в дебатите вече се разменят не аргументи, а хвърлени камъни. Онези, които защитават междинни позиции, са заплашени да станат изчезващ вид досущ като иберийския рис.

Спорим за всичко. Оборваме техническите доклади на някой общински съвет със сигурността на експерт по поправка на покриви. Говорим за украинския неонацизъм като доктори по славянска политика. Стигаме дотам дори да подозираме тайна мотивация у бурята. Натискаме за въвеждане на видеотехнологиите в съдийството, ала ако се вкара Ястребовото око във футбола, веднага ще поставим под въпрос значението и смисъла му. Съмнявам се, че имаме лек за тази болест.

Не преувеличавам. Мадридисткото Чаено парти продължава да твърди, че отлагането на Селта – Реал Мадрид прави Ла Лига наредена. Съжалявам, че нямам достатъчно въображение, за да разбера мотивите им. Също и не виждам как може да вреди на „белите” отлагане на мач, в който те щяха да излязат с много и важни отсъствия от състава. Ако отложеният двубой се играе през май, отборът ще влезе в него напълно наясно какво му трябва.

Единственото предимство за Мадрид при изиграване по график щеше да е, че „небесносините” мислеха да пуснат повече резерви, за да запазят титулярите за полуфиналния реванш за Купата на краля. Това обаче не е ли противоречие със собствените доводи – значи умишленото отслабване на състав не е редене на Ла Лига? Или това е по-важно от сигурността на зрителите? Може да се разбере и ядът на привърженика, който е планирал да се наслади на хубав мач в последната почивна вечер преди новата работна седмица, ала, дори и да е така, случилото се пак си остава просто създадено неудобство, а не редене.

Принципно Алавес е най-пострадалият от всички в една ситуация, в която никой не е виновен. И все пак да отбележим, че на мига поиска отлагането на реванша със Селта в сряда с целта просто да не остане назад. Сигурно знаете онази фраза от филма „Комарджии”: „Ако след първите пет минути от началото на играта на покер не знаеш кой на масата е рибата, тогава ти си рибата.” Разбира се, Алавес излезе в гостуването срещу Спортинг Хихон само с двама, поне на теория, титуляри. И спечели с 2:4 след две дузпи, които още карат местните привърженици да беснеят. Неведоми са пътищата футболни.

Никой не може да удържи на изкушението да си навлече удобното палто от добра конспирация. В навечерието на мача с Атлетик Билбао старши треньорът на Барселона Луис Енрике смени тона и заяви, че в медиите има кампания за дискредитиране на неговите играчи и повлияване на съдийските решения. По време на срещата той свали палтото и си свиркаше: Жерард Пике трябваше да бъде изгонен за втори жълт картон в края на първото полувреме, а не беше. Макар това да бе значителна грешка, и тя не бива да се квалифицира обаче като нареждане на Ла Лига: щом Барса можа да бие убедително без никаква игра, вероятно щеше да надделее и с човек по-малко. Още повече че мачът бе отворен за всякакъв вид невиждани чудеса като например гол на Пако Алкасер, изпъкване на Алейш Видал и ранно вадене на Лионел Меси.

Атлетико Мадрид бе друг отбор, който с едното си око гледаше към купата, макар че Фернандо Торес изненада с два гола срещу Леганес и даде заявка за главна роля в „Мисията невъзможна” срещу Барса. Ако това наистина бе обикновен филм на Холивуд, Хлапето щеше да спаси своите в реванша; ако ли бе суперпродукция, епиката щеше да се отложи за финала – може би за купата или, за предпочитане, в Шампионската лига.

На „Вайекас” посрещнаха Алмерия с плакати в подкрепа на свободата, равенството и солидарността и срещу украинския неонацизъм („Зозуля, не си добре дошъл!”). Футболистът трябва днес да обяви дали остава в Бетис (без картотека за сезона), или все пак ще играе в Райо Валекано. Ако стори второто, ще потвърди бойния си характер. След няколко дни дебатиране на тази тема, ни се размиват героите и злодеите. Отхвърлянето на Зозуля (който, нека си го признаем, във футболно отношение не е Шевченко) се омесва с неприязънта към президента Мартин Преса, а в същото време спорните политически уклони на играча са свързани със сложната обстановка в една страна в състояние на война. Както често се случва, и тук няма нито само бели, нито само черни, а широка палитра от сиви цветове, което ни поставя в деликатното положение на иберийския рис: на ръба от изчезване и, което е по-лошото, посред една наредена Лига.

Хуанма Труеба, „20 minutos”

Още от Футбол свят

Виж всички