Три точки, пет думи, една неразкривена истина

Джосеп Гуардиола бе признал доста отдавна, че онези няколко минути след мач, когато медиите изискват своето парче от плячкосаната плът, са запазена територия за Жозе Моуриньо. „Тук, в залата за пресконференции, той е ш.баният господар!”, изстреля веднъж Гуардиола, докато бе начело на Барселона, а големият му съперник бе в Реал Мадрид.

Никой треньор не следва колкото Моуриньо толкова сляпо кредото на легендарния германски треньор Сеп Хербергер, че „след мача е преди мача”. Никой треньор не е толкова активно променящ призмата, през която се тълкува даден резултат от футболна среща, нито толкова умел в това да прикрива разочароващ изход от двубой във фъртуна от думи. Никой треньор не е толкова добър в това, дори да е загубил през уикенда, да е победител в останалата част от седмицата.

И точно за подобен род случаи португалецът разви до съвършенство тези си умения. Загубата на неговия Манчестър Юнайтед с 1:2 в градското дерби с Манчестър Сити в неделя накрая бе почти без значение сама по себе си – далеч по-важно бе това как дойде тази загуба и какви последствия би донесла.

Двата гола на Сити може и да бяха „позорни”, както ги нарече Моуриньо: те дойдоха след удари от вратарското поле след хаотично развитие на статични положения. Няма как обаче това да скрие реалността, че гостите играха далеч по-смело, по-нападателно и по-привлекателно.

Дори и публиката на „Олд Трафърд” забеляза това: малко преди почивката от трибуната с най-запалените привърженици на Юнайтед – Стретфорд Енд, започна да отеква скандирането „Атака, атака, атака!”. Обезсърчението се носеше на вълни сред публиката, докато домакините биваха натискани в собствената си половина, все по-дълбоко и по-дълбоко, уповавайки се на безцелни дълги подавания и неплавни контраатаки.

Това важи с особена сила, когато последствията са толкова драстични, колкото в неделя. Още не е изминала и едната половина от първенството, а Сити вече има 11 точки преднина пред Юнайтед, най-близкия си в класирането съперник, след уикенд, в който почти всичките преследвачи се препънаха. Челси загуби, Ливърпул и Арсенал завършиха наравно, само Тотнъм, изостанал обаче доста в последния месец, съумя да победи.

Играчите на Сити, разбира се, още не говорят за титлата в Премиър Лийг като за постигната цел („Още е твърде рано”, каза Фабиан Делф, а Кевин Де Брайне го допълни: „Не можем да сваляме гарда”), ала отвън изглежда, че короната е вече спечелена. „Гражданите” изгубиха само две точки досега през сезона и записаха рекорд от 14 поредни победи в първенството. Ако тимът на Гуардиола щеше да бъда спрян, най-вероятно това трябваше да се случи на „Олд Трафърд”… и не се случи.

Затова, докато отстъпваше от терена към съблекалните, Моуриньо премисляше своите аргументи. Това беше неговият момент да блесне, да стори така, че неговото поражение да не продължи отвъд 90-те минути на мача. Той разполагаше с богат материал (заради това колко странни и късметлийски бяха и двата гола на съперника) и богат избор на комуникационни канали (заради наличието на телевизии от целия свят плюс възможността да е няколко минути в компанията на голяма новинарска медиа).

Португалецът спомена онези „два лоши гола, невероятен късмет или малшанс в зависимост от гледната точка” и се впусна в онова изродено изкривяване на реалността, от което би се възгордял всеки тиран. Кой беше по-добрият отбор? „Зависи как го анализирате, от това какво ние искахме да ги оставим да правят и от това какво не сме искали да ги оставим да правят”, заяви Моуриньо. Той обаче избра за свой фокус недадената според него дузпа за Юнайтед, при която Андер Ерера получи жълт картон за симулация: „Това е огромна дузпа, в ключов момент от мача.”

Истински Моуриньо в стар стил. Той знаеше, че жалванията му ще бъдат предадени на Гуардиола и е вероятно с чакания отговор да се получи война на думи, която да отмести вниманието от кой да е сериозен анализ на случилото се на терена. Това е маньовър, използван идеално от него преди. Все пак това е неговата територия – там където той е ш.баният господар.

Този път обаче нещата се получиха различно. Отговорът на Гуардиола на първия зададен му въпрос – за виждането на Моуриньо за двубоя – се сведе до пет думи, които не оставяха поле за дебати: „Ние победихме, защото бяхме по-добрите.”

Това не беше най-доброто представяне на Сити за сезона. На моменти момчетата на Гуардиола бяха леко разфокусирани и им липсваше обичайният финес. И двата им гола – дело на Давид Силва и Николас Отаменди, се дължаха в голяма степен повече на стрелеца на „червените дяволи” Ромелу Лукаку отколкото на играч в „небесносиньо”. Грешка на Отаменди и Делф позволи на Юнайтед да изравни точно преди почивката и само забележително двойно спасяване на Едерсон попречи на домакините да вземат поне равенство.

Ако се бе стигнало до него, Моуриньо щеше да може да се чувства оправдан в избрания подход, това е естествено, ала всъщност няма техника, която да може да отвлече вниманието до такава степен, че да се скрие фактът, че Сити е далеч и пред градския си съперник, и пред всички останали. Както посочи Гуардиола, неговият тим вече има победи и на „Олд Трафърд”, и на „Стамфорд Бридж” (срещу Челси), като и в двата случая те бяха плод не на предпазливост, а на подход, който той нарече „смел” – желание да подчиниш най-сериозните си съперници на тяхна земя чрез оптимално използване на собствените си силни страни вместо на техните слабости.

Той си спомни тези предупреждения: „Хората казваха, че не може да се играе по този начин в Англия. Е, ето че може.” Моуриньо може и да е господарят преди и след мача, ала междинните минути са запазената територия на Гуардиола.

Рори Смит, „Ню Йорк Таймс”

Следвай ни: