Къде изчезнаха головете на голаджиите в Ла Лига

Продължава ловът на изчезналия от лапите на хищниците по незнайни друми гол. Докато за голяма част от футболистите голът е спорадична кулминация на изявите на терена, за всяка уважаваща себе си „деветка” той е придобил характеристиките на задължителна и редовна хранителна дажба. Няма по-добра храна за това благородно племе хищници, която да осигурява оцеляването им, да ги вманиачава неизбежно и да действа по същия капризен начин като магнита: привлича и отблъсква еднакво невъзмутимо елементите към себе си.

Испанската Лига е среда, в която виреят неразривно свързани с гола футболисти като Луис Суарес, Кристиано Роналдо, Карим Бензема и Антоан Гризман, но те до момента са записали невероятни за качествата си регистри в този план – по едно точно попадение за CR7 и Бензема от Реал Мадрид, две за французина от Атлетико Мадрид и три за уругуаеца от Барселона. Всички общо имат седем – с пет по-малко от Лионел Меси – за първите 11 кръга от първенството. Това доведе до изпадане в мъчително душевно състояние и разтревожи нелечимо ръководителите на техните клубове… но не и „деветките” от миналото.

„Играчът, който има у себе си голов инстинкт и нюх, не ги губи никога”, твърди Дани Руис Басан. В 1970-те и 1980-те години историческият голмайстор на Атлетик Билбао записа 147 точни попадения на своята сметка и това му дава правото да коментира положението „от кухнята”. „Голът е нещо вродено – твърди той, – и дори да не може да се тренира, имащият го в кръвта си играч го държи у себе си за цял живот.”

Няма по-резултатен тандем в Ла Лига от оформения между Родриго Морено и Симоне Дзадза във Валенсия. Двамата общо имат 16 гола, с един повече от Меси и Суарес (съответно 3 и 12), с 14 повече от Бензема и Роналдо (1 и 1) и с 10 повече от Гризман и Анхел Кореа (2 и 4). На трето място в тази класация са Карлос Бака и Седрик Бакамбу (общо 11) от Виляреал.

„Преживяването на период без вкарване на гол или с пропуски в чисти положения може да те доведе до объркване – посочва Исмаел Урсаис, автор на 131 точни попадения в 17 сезона в Примера с Албасете, Селта, Райо Вайекано, Еспаньол и Атлетик. – Разковничето е в това да забравиш манията си само да вкарваш. Пропускането на чисти положения може да те доведе до това да спреш да вършиш онази работа, която те води до гола, може да те доведе до това да се посветиш изцяло да играеш за създаване на положения само за теб, но не и за другите. Нападателите живеят от гола и това няма как да се забрави, ала ако не вършиш комплексно работата си, няма да сполучиш нито в едната част от нея, нито в другата.”

Манията да бележи изведе Матадора Марио Кемпес до 126 гола за Валенсия и Еркулес. „С работа и спокойствие тези сухи серии се приключват. Могат да продължат дълго време, но не и вечно – споделя аржентинецът със същото спокойствие като своите колеги преди него. – Подкрепата на треньора и на съотборниците е от изключителна важност в тези моменти. Те те познават, знаят през какво безпокойство преминаваш.”

На никого от тримата бивши стрелци не убягва това, че генералната динамика на отбора може както да помогне за подкрепа на реализатора в суша, така и да му навреди, ако той прикрива индивидуални недостатъци в системата. „В случая с Гризман, поне според мен, желанието му да помага в различни зони на структурата на отбора на Атлетико го отдалечава от противниковата врата за сметка на негови съотборници, а този огромен разход на енергия може да ти попречи да стигнеш до наказателното поле в нужното състояние да направиш решаващото отиграване”, посочва Урсаис.

ГОРДОСТТА НА „ДЕВЕТКАТА”

„На Луисито Суарес също не му помага играта на Барселона. Напускането на Неймар му повлия отрицателно, защото беше много специална добавка към играта му, макар че не е и нормално да пропуска толкова чисти положения – присъединява се и Кемпес, според когото безпокойството у Кристиано Роналдо е по-голямо в сравнение с това у конкурентите му. – Когато Кристиано не може да вкара от наказателното поле, започва да бие отвсякъде, без значение дали позицията за удар е добра. Това е, защото живее в зависимост от гола и се вбесява, когато получи възможност да се разпише и я пропусне.”

Медицината признава безпокойството за болест само в най-крайната му фаза, когато става неконтролируемо и патологично и пациентът изпитва постоянно усещане за измъченост. „Ставаш все по-нервен, пренапрегнат и пренавит на терена и нещата ти се получават все по-зле. Това е проблем, от който не можеш избяга. Не можеш да издържаш този товар, защото не си искал да го носиш, ала трябва да съзнаваш, че той неминуемо ще се стовари от плещите ти веднага щом ти потръгне. Понякога са ти нужни само два кръга, за да решиш проблема”, твърди Дани.

„Ако си вършиш добре работата, голът накрая все ще падне. Ако обаче се вманиачиш и не мислиш за нищо друго, той ще се превърне в Дамоклев меч и ще се обърне срещу теб”, добавя Урсаис. „Тази особена любов между „деветките” и гола е неоспорима, но понякога трябва да понесеш лошия късмет с хладнокръвие, защото головете ще се завърнат”, завършва Кемпес.

Именно така четиримата асове на Ла Лига трябва да възприемат сухия си период – спокойно, вършейки колективната си работа добре и с оптимизъм за скорошното връщане на отколешната им рутина: гола.

ГОЛОВА СУША БЕЗ КОНКУРЕНЦИЯ В ЕВРОПА

Другите големи лиги на Стария континент не преживяват подобен на този в Примера спад в резултатността на водещите си реализатори. Голмайстор на Европа днес е нападателят на Лацио Чиро Имобиле с 14 точни попадения. С едно зад него е Единсон Кавани от Пари Сен Жермен (13), колкото има и бразилецът Жонас от Бенфика. Близо до тях е Роберт Левандовски с 11-те си гола за Байерн (Мюнхен), с един повече от Пиер-Емерик Обамеянг от Борусия (Дортмунд). В Премиър Лийг пък на върха на голмайсторската листа са асовете съответно на Тотнъм и Манчестър Сити – Хари Кейн и Серхио Агуеро, които са се разписали по осем пъти този сезон.

Горка Перес, „Ел Паис”

Следвай ни: