)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Брандът на Ferrari с течение на времето се превърна в един от най-разпознаваемите в целия свят и еквивалент на качество и отлично представяне. През 2017 година компанията стана на 70 години и ако трябва да я оприличим на човек, Ferrari ще бъде от онези достолепни възрастни с изтупан вид, добре поддържана прическа, последен модел смартфон в ръцете, но и много, много дълъг опит зад гърба си. Емблематичното лого на компанията е почти толкова легендарно, колкото и самото й име. Малцина обаче знаят откъде идва то.
Преди Енцо Ферари да бъде свързван с едни от най-уважаваните автомобили за пистата и за пътя, той е състезателен пилот. Енцо се радва на известен успех с Alfa Romeo и печели състезанието Coppa Acerbo в Италия през 1924 година. Пет години по-късно тимът на Скудерия Ферари вече е основан, като използва основно автомобили на Alfa Romeo в различните категории.
Един ден Енцо се запознава с родителите на известния пилот от Първата световна война Франческо Барака, чийто самолет е носил познатото ни днес черно конче на корпуса си. Те му предоставят дизайна на кончето и го молят да го поставя на автомобилите си за късмет - послание от сина им. Енцо се съгласил и добавил единствено жълтия фон зад кончето – символичният за Маранело цвят – с което създал емблемата на Ферари.
През 1932 година на Гран При на "Спа" за първи път на колите на отбора присъства жълтият щит. Дали новото лого им донася късметът не знаем, но двата екипа финишират на първо и второ място. Когато Alfa Romeo изпада във финансови затруднения през 1933 година, тя се оттегля от спорта, оставяйки Скудерия Ферари самостоятелен тим. Тогава историческото лого става още по-знаменито, като дори присъства на капака на Alfa Romeo Bimotore от 1935-а. Години по-късно Alfa Romeo се стабилизира и изкупва акциите на Скудерия Ферари, развивайки бранда Alfa Corse.
По време на Втората световна война моторспортът изпада в немилост - финансовите средства намаляват, а мъжете са изпращани на фронта. Тогава Енцо напуска Alfa Romeo – за добро (!) - и за да започне да създава свои собствени коли. Двете страни стигат до споразумението Енцо да не използва своето име за новата си компания в следващите четири години. Амбициозният италианец започва да прави машини, но страстта му към моторспорт не го оставя дори по време на войната. Не го оставя дори когато новата му база в Маранело е бомбардирана.
През 1947 година всичко отново започва да се подрежда. Гордо, от Маранело излиза Ferrari Tipo 125S с 12 цилиндъра и работен обем от 1.5 литра, а име и лого отново се събират. Колата прави дебюта си на пистата с Гран При на Италия през 1948 година и дори да се стараем да не използваме клишета – останалото е история.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)