Дилиън Уайт постигна изключително драматична победа с единодушно съдийско решение (113:112, 115:110, 114:111) срещу Джоузеф Паркър в гвоздея на галавечерта в “О2 Арена” в Лондон. Той прати два пъти съперника си в нокдаун (първият път след нечист удар с глава и изблъскване с лакът), а сам бе повален на пода в 12-ия рунд, но успя да се изправи и да оцелее финалния щурм на новозеландеца.
Паркър започна силно и енергично мача, но след това физическите му сили сякаш се изпариха и той бе напълно безличен от 5-ия до 10-ия рунд, което наклони везните в полза на Уайт. Англичанинът защити сребърния пояс на Световния боксов съвет и спечели интерконтиненталната титла на Световната боксова организация, но най-важното - ще получи възможност да се изправи срещу Антъни Джошуа (или който и да е шампион) за световните титли.
Паркър пък сериозно се компрометира в тежката категория, защото отчете втора поредна загуба, като този път няма да може да се скрие зад оправданието, че “поне” е първият издържал 12 рунда срещу Джошуа.
Паркър зае центъра на ринга в самото начало и отправи предизвикателство към съперника си с три бързи десни крошета, последвани от леви прави в първата минута на мача. Уайт контрира с лявата си ръка, но новозеландецът демонстрира завидна скорост и се изтегляше, като и контролираше дистанцията между двамата, нищо че размахът на Уайт е по-голям. Ново дясно кроше в целта на Паркър провокира съперникът да пробва нелепа контра, при която едва не загуби равновесие, докато "удряше" въздуха. В крайна сметка бившият шампион пласира два пъти повече удари, опита далеч повече удари и контролираше разположението на двамата на ринга - рунд за Паркър.
Уайт вкара десен ъперкът и пробваше с десни прави да се върне в центъра на ринга, след като Паркър с подвижността си и водещата си ръка го изтласкваше в краищата. Англичанинът контраатакуваше с лявата си ръка доста по-успешно в сравнение с предишния рунд, а пък Паркър изобщо не бе толкова агресивен и ефективен, колкото в първата част на срещата, нито пък особено подвижен. Изненадващо 13 секунди преди края на рунда новозеландецът падна на земята и бе отсъден нокдаун, като не ставаше въпрос за нараняване при удар, а за загуба на баланс - англичанинът намери съперника непозволено с глава и после го добута с лакът, но съдията на ринга така или иначе му присъди нокдаун.
Паркър възобнови контрол върху събитията на ринга, като отново започна да пробва повече комбинации и да провокира съперника си да се движи и да разчита единствено на контраатаки. Британецът обаче имаше повече успеваемост при ударите в тялото, но пък водещата ръка на Паркър очевидно му даваше предимство от средна дистанция.
Уайт продължи с неспортсменското си поведение и освен удари в тила вече залагаше и на откровени опити да изхвърли съперника си над въжетата, а и влизаше с главата напред в съприкосновенията. Съдията на ринга му направи забележка чак след петия-шестия случай, а иначе Паркър доминираше в рунда, макар Уайт да се избавяше от ударите на противника с непозволени действия и търсене на тила при клинчове. Новозеландецът изпусна инициативата в последната половин минута, но поне като брой попадения бе направил доста повече от съперника си, за да претендира за спечелване на рунда.
Паркър отново успешно надиграваше съперника си при размени в средата на ринга, като качествените опити на Уайт за леви и десни крошета не намираха целта. Новозеландецът чудесно боравеше с ъперкътите, но минута и половина преди края за първи път в двубоя бе притиснат на въжетата. Паркър обаче се разхождаше по целия ринг и в нито един момент не бе затиснат така че да изпадне в истинска беда. В този рунд обаче агресорът бе Уайт, макар отново да ползваше подмолни тактики и евтини трикове като удари след гонга.
Уайт пое съвсем инициативата, а сваленият гард на Паркър не му помагаше особено, защото падаше жертва на ъперкътите на съперника си. Той изглеждаше прекалено изтощен от "мръсните" удари в тила на англичанина, но сякаш съвсем бе загубил енергията си и по-често търсеше клинчове. Уайт чак в последния момент имаше проблеми с няколко атаки на Паркър, включително в последната секунда, когато новозеландецът разтърси опонента си с комбинация. Повечето попадения в рунда обаче бяха на сметката на Уайт.
Двамата си разменяха инициативата в седмия рунд, а водещата ръка на Паркър почти не влизаше в употреба, като той разчиташе предимно на дясната, за да търси предимство в размените. В крайна сметка обаче Уайт бе този, който притискаше съперника си, макар да не бе нанесъл някакво сериозно поражение по тялото на Паркър, който изглеждаше все по-бавен и по-немощен.
Уайт усети, че може да спечели мача със съдийско решение и по мъдър начин започна да записва попадения с водещата си лява ръка - неговите прави удари често попадаха в целта, макар и без да разтърсват Паркър. Новозеландецът изглеждаше сякаш единствено би заложил на търсене на нокаут, защото твърде много си позволяваше да бъде пасивен, за да събере сили за по-мощно дясно кроше. Уайт пък разчиташе на водещата си ръка и без особено напрежение взе предимство в точкуването.
Паркър направи хубав ляв ъперкът в самото начало на рунда, но по никакъв начин не откри как да го допълни с още атакуващи движения. Той отново сякаш бе изоставил идеята за комбинации, докато Уайт успя да запише легимитен нокдаун с късо ляво кроше в главата на опонента си 1 минута преди края. Новозеландецът се изправи бързо и дори опита да контролира темпото, но това доведе единствено до липса на попадения в оставащото време.
Десетият рунд бе равностоен и без много екшън, което отлично се припокриваше с плана на Уайт, защото той не допусна да бъде намерен от някой ъперкът или дясно кроше на Паркър, а в същото време знаеше, че има добър аванс в точките. Паркър отново изглеждаше сякаш дебне противника за завършващ удар, но той така и не дойде.
Паркър изигра на доста по-високо ниво този рунд, отколкото предишните няколко, като дори нарани съперника си с ляв ъперкът в края, но отново нищо не последва, което сериозно да притесни Уайт. Гонгът все пак спаси англичанина, защото той пак бе притиснат до въжетата и единствено отбиваше атаките на Паркър, който въпреки по-голямата си агресия не постигна желания ефект - нокдаун или нокаут.
И двамата боксьори бяха видимо изтощени до пределна степен, като по-активният Паркър все пак стигна до желания нокдаун, но той дойде едва 30 секунди преди края на гонга. Уайт стана на "седем" при изброяването, а като цяло се погрижи общо в рунда да има не повече от минута и половина действие, тъй като постоянно търсеше клинчове и "прегръдки". Той бе толкова разклатен, че изглеждаше сякаш само още един удар ще го довърши, но Паркър така и не намери достатъчно сила достатъчно рано в срещата, за да се възползва от психическото изтощение на противника.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
.jpg)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)