Буенос Айрес 2 – 0 Бразилия: как се стигна до Суперкласико във финала

„Ски’й, брато, ще трябва да седнеш отпред. Ако седиш отзад, е очевидно, че сме кола на Uber и някои таксиджии може да ме изкъртят от бой. Случи се на един мой познат преди около седмица.”

Подобно посрещане на летище EZE на 23 октомври бе странно подходяща прелюдия към два изпълнени с много драма футболни дни в Буенос Айрес. Жребият за полуфиналите на Копа Либертадорес – южноамериканската версия на Шампионската лига, даде два огромни мача с участието на четири гигантски клуба и напрежението във въздуха можеше да се реже с нож из целия град.

Съперничеството между двете най-големи футболни нации на континента е добре известно, благодарение в немалка част и на техните успехи в този турнир. Аржентинските отбори са го печелили 24 пъти, а бразилските са по-назад с 18, като им предстояха два преки сблъсъка на полуфиналите този сезон.

Е, не точно Аржентина срещу Бразилия. За да сме по-точни, това беше Буенос Айрес срещу Бразилия: голямата двойка от аржентинската столица се изправяше срещу два гиганта от отвъд границата. Две вечери. Два мача. Един град.

Първо Ривер Плейт посрещаше действащия шампион Гремио на „Ел Монументал” – този великански свой дом. На следващата вечер Бока Хуниорс щеше да натъпка близо 50 000 души на несиметричната „Ла Бомбонера” (стадион, който един фен с гордост ми каза, че прилича на разпадаща се картонена кутия) за визитата на големия фаворит в състезанието Палмейрас.

РИВЕР ПЛЕЙТ – ГРЕМИО: ВТОРНИК, 24 ОКТОМВРИ

Нещата не започнаха добре в централния квартал на Буенос Айрес – Палермо. Само няколко часа остават до първия съдийски сигнал, а аз още чакам за скъпоценния си билет. Мачът е разпродаден отдавна и има слухове, че на черния пазар цената стига до 10 000 песос (около (£215). Откриването на някого, който да е готов да продаде своя билет, отнема над дузина телефонни разговора, доста елементарно познание на испанския език и огромна доза вяра.

Най-накрая билетът ми пристига и тръгвам към „Ел Монументал”. Погледнат отблизо, най-големият стадион в Аржентина не се различава от „Маракана”. Той е необятен и открит, а при все това звуците вътре в него някак си не биват отнасяни от вятъра. Поне не и във вечери като тази. Надвиването на настоящия континентален шампион Гремио, победил и в двата сблъсъка друг тим от Буенос Айрес в лицето на Ланус в миналогодишния финал, би бил огромен скалп за Ривер и също така би приближил турнира до крайно апетитен Суперкласико във финала.

 

43

 

Един луд фен на домакините ми казва, че напрежението се увеличава винаги при идване на бразилски клуб в града и, естествено, виждам струпване на полиция и привърженици пред входовете. Голям брой фалшиви билети се предлагат наоколо и някои нещастни хорица няма да могат да преминат навътре. Да ги опише човек като гневни и разочаровани би било твърде силно омаловажаване на състоянието им.

А вътре старши треньорът на Гремио Ренато Гаушо за пореден път прави на пух и прах всяка мисъл, че му липсва тактическо познание за големите мачове. Артур бе продаден за куп пари на Барселона по-рано тази година, а го нямаше и звездният нападател на отбора Луан, ала с точно попадение на опорния халф Мишел бразилците напускат Буенос Айрес с преднина от един „чист” гол и отличен шанс да подпечатат класирането си за финала идната седмица в Порто Алегре.

БОКА ХУНИОРС – ПАЛМЕЙРАС: СРЯДА, 25 ОКТОМВРИ

„Носиш ли чорапи?” Това не е най-обичайният поздрав, който съм получавал от даващ ми билет за голям футболен мач човек, но кимвам за потвърждение. „Дръж си тогава парите и ключовете в чорапите. Също така не бих взел със себе си телефон или каквото и да е друго, от което нямам истинска нужда. Никога не го правя.” Това изглежда като добър съвет, от който е препоръчително да се възползваш.

Палмейрас е бразилският клуб, който най-силно обобщава усещането за финансово неравенство в южноамериканския футбол. Тимът от Сао Пауло редовно надхарчва своите съперници и на домашната сцена, и на континента. Относително огромни суми бяха дадени за играчи като вратаря Уевертон, полузащитника Лукас Лима и колумбийския нападател Мигел Борха – все национали на своите страни, помогнали на отбора да спечели трофеи.

Последният ход в търсене на успеха на клуба бе освобождаването на младия треньор Рожер Машадо насред сезона и обръщането към консервативния прагматизъм на Луиж Фелипе Сколари, а резултатите до момента са положителни. На старта на третия си престой начело на отбора 69-годишният специалист доведе 10 поредни „чисти мрежи”, а възходът във формата и резултатите изведе Палмейрас на върха на таблицата в Бразилия и до финалната четворка в Копа Либертадорес.

30

Наближавам стадиона 90 минути преди първия съдийски сигнал и купонът вече е в разгара си. Изгледът на „разпадащата се картонена кутия” е сравним с този на стадиона на Вашку да Гама в северната част на Рио де Жанейро, където плътните мънички улички, претъпкани с хора, помагат за вдигането на невъобразим тътен. Точно както един претъпкан компакте стадион може да създаде наелектризираща атмосфера повече от една огромна арена, така и тесните улици и алеи в квартала Ла Бока помагат да по-лесното попиване на обстановката под светлините.

„Ла Бомбонера” ражда една от най-нажежените атмосфери в световния футбол, а Бока притежава и един от най-разпознаваемите екипи. При все това бразилският футболен журналист Жилмар Ферейра ми казва, че клубът привлича върху себе си повече враждебност от Ривер. „Ужасно мразя Бока – разкрива ми чистосърдечно той. – Те се ползват със същото реноме като Фламенго и Коринтианс в Бразилия. Опитват се да помпат този си популярен имидж извън терена.” След като съм живял в Рио девет години, мога да приема тази му гледна точка. Фламенго сами се определят на всеослушание като „отбора на народа”, въпреки че клубните ръководители не се поколебават и за секунда да сложат непоносимо високи цени на билетите, когато се случи да стигнат финал.

Да се върнем на „Ла Бомбонера”, където два хубави гола на Дарио Бенедето дават заслужена преднина от 2:0 преди реванша. Това е чудесен триумф над по-богатия съперник и поредно разочарование за бразилски клуб на най-голямата сцена. Предвид финансовото си преимущество отборите на Бразилия би трябвало да доминират в Копа Либертадорес, ала в трите издания между купите на Атлетико Минейро през 2013 година и на Гремио през миналата нито един от тях не стигна финала – „постижение”, което с право се определя като скандално от спортната преса в страната.

Привърженикът на Бока Марсело Мескиера обяснява неуспехите на бразилските клубове с комплекса им за превъзходство: „Има една арогантност при тях – от пресата до феновете. Те си мислят, че са по-добри от другите страни и това усещане се предава у играчите. Преди финала Гремио – Ланус миналата година имаше тамошни журналисти, които си казваха, че не знаят много за Ланус и че само заради това на Гремио ще му е фасулска работа да бие. Как може един професионалист да проявява подобно отношение?!”.

Това усещане за съпротива отеква вътре в стадиона и привържениците на Бока ликуват, когато последният съдийски сигнал потвърждава тяхната победа над по-богатия противник. Работата обаче е свършена само наполовина.

РАЗВРЪЗКАТА

Седмица по-късно и двата аржентински отбора си осигуриха място на финала. Ривер Плейт отстрани действащия шампион Гремио с повече вкарани голове на чужд терен след драматична победа с обрат до 1:2 в Порто Алегре, а Бока Хуниорс завърши общата си победа с 4:2 над Палмейрас със зряло представяне в Сао Пауло, за да оформи този толкова желан от Буенос Айрес финал.

И все пак сме в Южна Америка, тъй че нямаше как до това да се стигне без скандали. Гремио подаде жалба до КОНМЕБОЛ с искане да изхвърли Ривер от турнира, след като се разбра, че техният старши треньор е нарушил наказанието си в реванша и е влязъл на почивката в съблекалнята на своя тим, за да говори с играчите. „Наруших правило – признавам това и поемам отговорността, но трябваше да го направя и не изпитвам угризения”, заяви Марсело Гайярдо, а жалбата на Гремио остана нечута. Вместо да анулира победата на Ривер, конфедерацията наложи глоба и ново наказание на наставника.

Блясъкът и романтиката на този финал на отбори от един град си остава, ала от Бразилия все още се чува вой. По-рано в турнира на Сантос бе присъдена служебна загуба 3:0 заради пускането на нередовен играч срещу Индепендиенте. Когато обаче Ривер пусна срещу Фламенго в груповата фаза Бруно Дзукулини, също нередовен, остана ненаказан.

Така че да, на повърхността Копа Либертадорес има финала на своите мечти – два великана от един и същи град сътворяват история с велик Суперкласико, приковал интереса на целия свят. Средствата за осъществяването му обаче си остават твърде спорни.

Следвай ни: