Метаморфозата на Ривер

„Край на мача. Ривер е носител на Копа Либертадорес де Америка в един исторически финал. Исторически, защото бе между двата гранда на аржентинския футбол. Исторически заради всичко случило се, та чак до пътуване до Испания. Исторически, защото Ривер се причести срещу Бока в Европа.”

Така описа края на големия финал – най-важния мач в 117-те години живот на Ривър Плейт – едно от водещите радиа на Аржентина. Далеч от Рио де ла Плата над 20 000 привърженици на клуба изтриха, най-сетне, най-тъмното петно от своето иначе пречисто ДНК: съкрушителното изпадане в Насионал Б. Седем години след като се свлече в ада, Ривер стана господар на небесата с вече историческото 3:1 срещу вечния си враг на „Сантиаго Бернабеу” в Мадрид.

„Дами и господа, Ривер ще играе следващия сезон в Насионал Б”, оповести обществената телевизия през юни 2011 година. Един обеднял „милионер” точно бе загубил от Белграно и така се бе подпечатало изпадането на най-успешния клуб на Аржентина – един исторически факт, който бе честван в Бока Хуниорс и не остави безразличен никого в страната.

На пейката на Ривер царуваше Хуан Хосе Лопес, а в кабинетите – Даниел Пасарела – две легенди. „Този клуб го водя с „шестицата” на гърба си и с капитанската лента на ръката”, изпъчи се световният шампион с Аржентина от 1978 г. след спечелването на спорни избори само с четири гласа разлика през декември 2009 година. Две по-късно един Ривер без футбол и без пари бе в свободно падане. И се случи нещо невиждано в Буенос Айрес: един от двата аржентински гиганти щеше да играе в Б.

Най-ценният му актив – Ерик Ламела, беше продаден на Рома за 17 млн. долара. „Клубът се нуждаеше от постъпления и така и не ми даде друг избор”, спомня си днес играчът на Тотнъм, който 13-годишен отказа предложение от Барселона заради манията си да триумфира в Нуньес. „Ривер бе в много тежко финансово положение. Знаехме, че можем да го върнем в правия път финансово, но в спортен план трябваше да се оправяме с каквото и както можем”, обяснява Родолфо Д’Онофрио, който пое президентския пост в клуба през 2013 година. Неговото първо решение бе да даде поста спортен директор на Енцо Франческоли.

Още с влизането си уругуайската легенда гласува доверие на Рамон Диас – суперуспешния треньор на 1990-те. И това сработи. Ел Пеладо остави нова шампионска титла (№36) в клубната витрина и си тръгна. Тогава Франческоли се загледа в списъка с приятелите си. Залогът му бе Марсело Гайярдо – треньор с поглед, простиращ се далеч отвъд „Монументал”, който нанесе поправки в спортната база и академията (даде дебют на 26 играчи, последният от които – миналият през школата на Реал Мадрид Хулиан Алварес, го стори във финала за Либертадорес срещу Бока). Всичко изглеждаше да се връща към нормалния си ход.

Липсваше обаче истинското изкупление. По време на етапа си като играч Гайярдо виждаше как легендата на Ривер неспирно расте в Аржентина, докато му е трудно да се наложи в Америка. Точно обратното на Бока с неговите 18 международни трофеи, сред тях шест Либертадорес. Онези, които познават Ел Муньеко отблизо, разказват за неговата възхита към умението на Карлос Бианки да убеждава играчите на Бока да се надскачат в решаващите мачове. „Марсело знае идеално как да влезе под кожата на играча. Отворен е, но и умее да поддържа дистанция. И не е женен за никого: играе само онзи, който е в най-добро състояние”, обяснява Франческоли.

Доказателство е, че Гайярдо е извел тима си до 12 финала и е спечелил 9 от тях. Способен предводител в мачовете на преки елиминации, на Ел Муньеко му остава единствено да се коронова в Суперлигата. И изглежда готов и за това.

Анхел Лабруна е спечелил 22 трофея с клуба (16 като играч, 6 като треньор), а Гайярдо има 17 (8+9). „Искаме още”, казал Ел Муньеко на Франческоли на терена на „Бернабеу” след края на финала в неделя. Няма обаче да гони целите със своето знаме – Пити Мартинес, който обяви преминаването си в Атланта в Мейджър Лийг Сокър.

Няма значение, „милионерът” отново е милионер. За седем години Ривер подпечата метеоритната си метаморфоза, която нямаше да се случи без Гайярдо, а още по-малко без историческата победа в неделя, сложила край на стигмата от изпадането в Б.

ТАКТИКАТА КАТО СТИМУЛАНТ

Марсело Гайярдо създава отдаденост. Не, не откъм физическото усилие, а към топката. Това се показа в легендарния полуфинал на Либертадорес срещу Гремио, когато Ривер блокира, преди да сътвори изумителния късен обрат. Ел Муньеко стана от пейката и се отправи към Хуан Кинтеро, като се удряше в гърдите, сякаш му казва: „Отборът е твой! Искай топката!”. Показаното доверие към Кинтеро в мача на „Бернабеу” в неделя не бе нещо спонтанно. То се отработваше от месеци.

Когато нещата на терена не се получават, Гайярдо не остава на място. Търси варианти, намесва се. Не те наказва. Чака те. Разбира, че в играта има и една степен на хазарт. Доверява се повече от други на възникнали уж случайно въпроси в ума. Защото какво е вертикалността? Какво е скоростта? Какво е убеждението? Да се казва, че даден отбор има игра, но няма гол у себе си, все едно играчите вкарват голове само като някаква форма на вълшебство, е лишено от смисъл. Гайярдо създаде точния контекст за вкарването на голове. Фундаменталната му идея е да доминира чрез владението на топката, вдъхновен, както и новото течение аржентински треньори, от Джосеп Гуардиола (работил е и с други големци като Рамон Диас, Биелса, Сабейя, Пелегрини и Дешан). Поставя се ударение върху играта с топка и тактиката не за да бъде неутрализиран съперникът, а за да се стимулира собствената изобретателност.

Хуан Кинтеро, Начо Фернандес, Ексекиел Паласиос и Пити Мартинес се развиха така, подхранени от принципа, че в основата на футбола са халфовете. Именно те избутват Ривер към гола и позволяват доминацията на противниковото поле със заемането на точната позиция, създаването на числени преимущества и влизането на бековете високо. Проблемът на аржентинските отбори е в ограничението на качеството им поради липсата на големи таланти и лидери, тъй като това е футбол износител. Не може да се играе чудесен футбол без чудесни футболисти.

Гайярдо извлича блясък от най-изобретателните си единици. Залага високо защитната си линия с добре отварящи терена бекове и отвън, и отвътре, с умели в пасовете и градежа на играта централни бранители, които използва за създаване на ситуации 2-1 или 3-2 в центъра, за да пести усилията на халфовете си и да движи топката постоянно от фланг на фланг. Така вътрешните полузащитници могат да бъдат захранвани в зони, където имат повече офанзивна тежест.

Нещо типично за работата на Гайярдо е показваната от Прато гъвкавост. Той не е специализиран голмайстор и таран, а се движи към фланговете и назад, много е полезен заради допълването си с халфовете. В Мадрид бе с решаваща роля, защото не само се бореше в наказателното поле на противника, а и като дясно крило с по-дефанзивни функции – убеден и научен на това от своя треньор, довчера Муньеко, днес Наполеон, който в най-дългия финал в историята превзе с устрем „Бернабеу” и целия свят.

Хуан Иригойен и Диего Латорре, „Ел Паис”

Следвай ни: