Изтича ли срокът на годност на Пеп в Англия

Изтича ли срокът на годност на Пеп в Англия

Времената са тежки и изпълнени с предизвикателства за Джосеп Гуардиола и за Манчестър Сити. Времена, които ще изпитат не само треньорските умения на Пеп, а и неговия характер и издръжливост.

Той няма още много какво да доказва. Беше успешен навсякъде където мина като треньор – и в Испания с Барселона, и в Германия с Байерн (Мюнхен), и в Англия със Сити. Каквото и да предстои, никой не може да поставя под въпрос постигнатото от него на Острова – две поредни шампионски титли, домашен требъл миналия сезон. Гуардиола е гений и всеки, който твърди обратното, е или идиот, или драка, страдаща от липса на достатъчно внимание.

Не става въпрос само за това какво е спечелил той, а и как го е сторил – именно това го прави най-уважавания треньор в света. Сити играе със стил и с размах. Едно е да настояваш, че няма как да промениш философията си за играта, съвсем друго е да доминираш футбола в дадена страна, докато практикуваш същата тази философия. А именно това стори Сити дори и при измъкването на титлата от Ливърпул в легендарната надпревара миналия сезон. Блясъкът на „гражданите“, а не слабост у техния противник направи разликата между успеха и провала.

При все това остава да виси един въпрос: може ли Гуардиола да го направи отново? Може ли да изгради отбор повече от веднъж, да надмогне стреса от това друг тим да изпревари неговия?

Юрген Клоп към момента е най-добрият треньор в света, а Ливърпул е най-добрият отбор. Те успяха в мисия, която постоянно убягва на Пеп цяло десетилетие – спечелването на Шампионската лига. Днес специалистът от Сантпедор е на 2-ро място и на 2-ри план, както и неговият Сити.

Това не значи, че манчестърци са се провалили – те си остават чудесен тим, ала са уязвими и се нуждаят от подобрения и освежаване през това лято. Не е въпросът дали Гуардиола е способен да осъществи подобен мащабен проект – той доказа, че може, като след нулевия си първи сезон обираше вътрешните трофеи. Въпросът е дали иска да го стори.

Пеп е труден за разчитане: хладен и сдържан една минута, буен и крайно открит на следващата. Всичко това е част от неговата мистерия, която сработва в работата му. Поне за определено време…

Гуардиола прегоря в Барса и му трябваше едногодишна ваканция. В Германия се наслаждаваше на живота известно време, ала накрая му дойде в повече – пламъкът у него изтъня и накрая угасна. Сега има още една година и половина до края на договора си с английския клуб и подсказва, че с радост би го удължил, но това все още се усеща несигурно. Отчасти заради миналото му, отчасти защото навлиза в непозната за себе си територия.

В Барселона прекара четири години, в Мюнхен – три. Това е четвъртата му в Манчестър и в нея няма да стане пак шампион. Остават му двете вътрешни купи (за тази на лигата е финалист) и Шампионската лига. Последното, разбира се, е приоритетът, вечно изплъзващата му се златна кокошка. Не успя да я спечели с Байерн и после призна, с доста неприятен тон, че би бил смятан за провал, ако не успее и със Сити.

Ами ако наистина не успее да го стори този сезон? Първият съперник в елиминациите е Реал Мадрид, който може и да не е старата сила на континента, ала си остава страховит враг за един треньор, ставащ особено напрегнат около европейските мачове.

Гуардиола може и да спечели турнира. Отборът му е, поне на хартия, достатъчно добър за целта. Ако успее, какво повече ще му остане да постигне в Манчестър? Като нищо тогава би решил, че му е време за нова ваканция, при все че има още един цял сезон по договор. И никому не би хрумнало да го обвинява, ако реши така.

Ако обаче „гражданите“ отпаднат от Мадрид или друг европейски гранд в ШЛ, ще събере ли сили за нов опит? За ново преследване на нужните му попълнения към вече забележителния състав и ново афиширане на най-високата амбиция? За ново надскачане на Ливърпул у дома и ново посягане към Европейската купа?

Или пък ще потъне в мрака? Може да реши да натисне бутона за катапултиране, да каже „Благодаря и сбогом!“ и да реши да си почине в очакване на някой от треньорските постове в италианските грандове, за да опита да спечели титлата и в още една от големите европейски лиги. Това със сигурност не е немислимо като вариант, ала не би ли било равносилно на страхливост?

Би ли могъл Гуардиола да понесе хорските приказки, че се е провалил? Защото те ще наберат сила при отпадне на Сити от Шампионската лига след почти сигурната капитулация в битката за титлата, ако ще и да бъдат спечелени и двете домашни купи. Просто той е поставил летвата толкова високо. Това е природата на треньорската професия – всички винаги ти казват, че си се провалил и че трябва да си по-добър. Особено ако си някой, комуто рядко имат възможност да го кажат.

Или пък у Гуардиола се крие нещо неподозирано и невиждано досега? Има ли вечен извор магията му, или пък има срок на годност? Може ли да продължава да мотивира, да преизгражда, да прогресира и да се приспособява? Защото треньорите, които изграждат династии, могат. Те не вдигат бялото знаме, когато нещата загрубеят, и понасят със сила и гордост и провалите си, за да дочакат следващите си триумфи.

Гуардиола сам се откри за обвинения, че не е способен на това; че когато му дойде изотгоре откъм напрежение, просто губи желание и се маха. Той може и наистина да е от онези, които смятат, че животът е нещо повече от едната работа. Това не е недостатък, дори е за възхита в много смисли, но не прикрива факта, че Пеп има още едно нещо за отмятане в списъка с предизвикателствата си, още едно препятствие за прескачане.

Той изгради един велик отбор на Сити; ще може ли да изгради и втори и да даде на клуба и неговите амбициозни собственици онова, за което те копнеят повече от всичко друго – владичество в Европа?

Какъвто и да е отговорът на този въпрос, скоро ни предстои да го разберем.

Люк Едуардс, „Дейли Телеграф“

Още от Футбол свят

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти