Гледай на живо

ЦСКА - София сломи Ботев Враца с 4:2 като гост и загря подобаващо за следващите важни двубои - на живо от ст. "Христо Ботев"

Спадът на Меси демаскира слабостите на Барса

Спадът на Меси демаскира слабостите на Барса

Въпросът е толкова набиващ се на очи, че всъщност направо не мога да повярвам как никой друг не дръзваше да го зададе, докато всички негативи се изсипваха на главата на Ернесто Валверде: какво по дяволите му става на Лионел Меси?

Най-великият играч на нашето съвремие, може би и най-великият на всички времена, и същият този гений, който наскоро бе коронован за Най-добрия в света от ФИФА и после взе шестата си „Златна топка“, преживява драстичен спад на формата. Да, драстичен. Всъщност може да се спори, че по неговите собствени стандарти на изумителна красота и изобретателност на отиграванията Меси играе доста зле от края на ноември насам.

Отдавна, ама наистина отдавна „десетката“ на Барселона не беше попадал в толкова много задънени улици със своя дрибъл и затапен от играчи, които обичайно би оставил да го гледат без дъх от земята. Отдавна той не бе бягал право в защитни капани, сякаш не съзнава, че са там. Отдавна не бе бъркал пас след пас, често карайки самия себе си да полудее от безсилен гняв.

Да, вече чувам надигащото се възмущение сред вас. И да, срещу Атлетико Мадрид вкара изключителен гол, имаше и хеттрик срещу Майорка, също и изумително попадение в стил „нямам никакво пространство за стрелба, но все пак ще разстрелям вратаря“ срещу Алавес. Не забравям нищо от това, нито асистенцията му за Луис Суарес срещу Реал Сосиедад. Трябва обаче да се каже, че след отличното му представяне срещу Борусия (Дортмунд) в края на ноември има спад и при броя му вкарани голове, и при броя му асистенции, и при броя му създадени положения. И все пак не този е спадът, който трябва да тревожи Меси и осланящите се нему.

Точно преди идването на новата година Ла Пулга даде интервю, в което призна, че при излизането на терена за мач мисли много повече за отборната игра, отколкото за това дали ще вкара гол. И именно състоянието на неговата игра и следващият от това бавен, предвидим футбол са в сърцето на тази критика.

Има множество примери в подкрепа на тази теза и те далеч надхвърлят обичайните за Меси блестящи моменти след онази победа над Дортмунд. Всичко започна, когато в деня на своя мач №300 в Ла Лига Коке направи едно от представянията на живота си, като непрестанно преследваше, объркваше и задушаваше аржентинеца в първата вечер на декември. Едва след преместването на позицията на 27-годишния халф на Атлетико, Меси се върна към живота и донесе късната победа с 0:1 след двойно подаване със Суарес. В останалата част от мача беше тикан в лоши зони, изпускаше от контрол топката и изглеждаше сломен.

Напълно съм наясно, че геният на „десетката“ си остава непокътнат и че волята му за победа е с размерите на цял континент, така че може отведнъж да изригне в онази невъзможна за спиране форма и да ми натрие носа. Дори и това обаче не може да изтрие истината от последните няколко седмици.

Особено срещу Реал Сосиедад, Атлети, Алавес и Еспаньол той изглеждаше изцеден от енергия, леко несигурен в поемането на топката и по-лесен за улавяне и разчитане. Най-странното от всичко е, когато всъщност тръгва на един от пословичните си галопи, а накрая се забавя две-три секунди да види пас или да вземе решение, след като преди го правеше за стотни от секундата. Нерешителност? Със сигурност не. Липса на предложени му от съотборниците варианти? Може би. Но обичайно работещият му с лазерна точност ум не оперира на НАСА нива като преди.

Няма да изреждам пълния си списък от доказателства, ала ще кажа, че има около 25 примери за моменти, които са просто невъзможни за случване при Меси в нормалната му форма, камо ли в най-бляскавата му версия. Ще ви предложа само няколко.

Гледахте ли дербито Еспаньол – Барселона 2:2? След половин час игра Серхио Бускетс подаде на Меси, давайки му време да се обърне и да избяга, но Налдо лесно му отне топката. Хави Лопес повтори това пет минути по-късно, ала вероятно най-яркият пример дойде в 51-вата. Суарес удържа двама защитници – Налдо и Бернардо Еспиноса, последният падна на земята, Меси получи възможност да разтвори цялата отбрана, а Марк Рока му взе топката от крака, което повтори и 20 минути преди края.

Не, това не е плод на моето въображение. Ветеранът на 33 години Ману Гарсиа редовно отнемаше топката от обичайно магнетичния ляв крак на аржентинеца в срещата с Алавес. Срещу Реал Сосиедад същото сториха Игор Субелдия, Микел Мерино и Диего Йоренте.

Във всички тези мачове, като изключим редките, но неизбежни при класата му изумителни моменти, Ла Пулга изглеждаше меланхоличен. Разхождането му по терена днес е напълно различно от разхождането му при Джосеп Гуардиола и Луис Енрике навремето. Пеп ни съветваше да виждаме това по напълно различен начин: при него и Луис Енрике „десетката“ ходеше, докато останалите спринтираха и хвърляха пот, защото сканираше позициите на играчите около себе си, пространствата и възможностите, виждайки неща, които само той вижда, и правейки неща, които никой друг не би си и мечтал да прави.

Онова беше майсторство. Настоящото е лентяйство.

В последните няколко седмици таралянкането на Меси по терена постоянно го лишаваше от шансове да притисне съперниците и да вземе втората топка в опасна позиция; изглеждаше с паднал дух и, нека се осмеля да го кажа, незаинтересован. Някои от проблемите му с губенето на топки произтичат от факта, че е на няколко метра от мястото, на което трябва да е, че реагира със секунда по-бавно от нужното или че просто е много по-малко експлозивен, когато тръгва да избягва от влизане на противник (или двама). Да не забравяме, че клубовете на елитно ниво основават много от работата си на терена на видеоанализа.

Същите играчи, които си мислеха, че могат да хванат Меси в крачка, когато беше във форма като Зевс, а после разбираха невъзможността на тази мисия, сега виждат как футболисти на тяхното ниво крадат топката от „десетката“ и го набутват в задънени улици, та си мислят: „Сега е моят ред да задуша най-великия за всички времена!“. Колкото по-уязвим изглежда Меси, толкова повече расте самоувереността на халфовете и защитниците срещу му и толкова по-здрав труд полагат те, за да го обезсърчат, подпомагайки пресирането на съотборниците си.

Да се диагностицира този проблем е въпрос единствено на спекулации. Аз нямам претенции да зная точно какво става. Най-лошото нещо за неговия клуб, разбира се, би било той да е изгубил вяра в този тим на Барса и като следствие представянето му да спада. Меси направи безпрецедентен брой интервюта от края на миналото лято насам. Макар да подчертаваше предпочитанието си да остане в клуба, никъде не пропускаше да спомене и фундаменталното си изискване неговият отбор да е винаги в битката за най-най-най-големите трофеи, както и че абсолютно ключово за него е в оставащите си години в елита да покори отново Европа. Поне веднъж. Формата на аржентинеца към момента подсказва, че Наполи, макар определено да не е фаворитът в сблъсъка, има своите шансове да изхвърли „блаугранас“ на осминафиналите на Шампионската лига.

Вместо да се поучи от нашамарването на „Анфийлд“ в миналогодишния полуфинал срещу Ливърпул, Барселона изглежда ужасно уязвима извън „Камп Ноу“, като постоянно първа допуска гол във визитите си в Ла Лига. Затова и може да се прости недоволството на Меси от вечно повтарящите се проблеми. Да не забравяме, че пропуснатата лятна подготовка заради контузия и новите проблеми след това в първите седмици на сезон 2019/20 лишават аржентинския гений от 1-2 мм от лазерната му прецизност и от наносекунди от бързината на реакциите му, което (почти) го принизява до нивото на обикновените смъртни сред футболистите.

Времето ще покаже, но когато Меси е в такава форма, останалите недостатъци на Барса (а те са много и са демаскирани толкова често от вълшебствата му) сякаш изкрещяват на висок глас на съперниците: „Хей, ние сме уязвими и нямаме нашия Супермен, който да ни спаси!“. Щом дори и в най-добрата си версия за сезона – срещу Атлетико за Суперкупата – отборът нямаше вярата да доведе нещата до победа и накрая се огъна, отправеното предупреждение звучи със страшна сила.

Шампионите са на около месец и половина от срещата с Наполи в Неапол и на шест мача в Ла Лига преди втория сблъсък с Реал Мадрид, след като с огромен късмет избегнаха загубата в първия. Ето защо бързината, с която Меси се освежи и превключи към обичайния си режим на гениалност, ще става все по-важна с всяка изминала седмица.

Греъм Хънтър, ESPN

Още от Футбол свят

Виж всички