Гневът на Меси е хвърлена ръкавица към шефовете в Барса

Гневът на Меси е хвърлена ръкавица към шефовете в Барса

Да не се объркате нещо: решението на Лионел Меси да тръгне да атакува по Инстаграм спортния директор на Барселона Ерик Абидал (задето обвинява играчите за уволнението на Ернесто Валверде) си е чиста проба предизвикателство към ръководството на клуба. Това е също така ход, който може да завърши тризначно: с извинение на Абидал към Меси и останалите от тима, с назначение на нов човек на позицията му (и може би нов президент на следващите избори) или с напускане на аржентинския гений.

Макар последното да е почти толкова вероятно, колкото Ливърпул да не стане шампион на Англия този сезон, все пак на теория си е възможно. Всъщност, ако ставаше въпрос за всеки друг футболист на планетата, идеята за това въстаналият играч да си събере багажа не би била толкова абсурдна. Все пак това е тип, който изкара наяве мръсното пране на клуба, и то не чие да е бельо, а това на шефа си. (Ако въобще може някой да се нарича шеф на кандидат за най-великия футболист за всички времена със 711 мача и 622 гола в кариерата плюс шест „Златни топки“.)

Ако Меси е бил разстроен от интервюто на Абидал и си е мислел, че директорът си мие ръцете с косвено прехвърляне на вината за уволнението на Валверде върху аржентинеца и други лидери на съблекалнята (а няма друго реално обяснение), логичният ход би бил да потърси личен контакт с французина. Да оставим настрана нормалния корпоративен протокол: двамата се знаят от 13 години и бяха съотборници шест сезона. Това нямаше да е просто нормалната HR-жалба; щеше са бъде и най-цивилизованият ход.

Това, че Меси вместо това избра да скочи публично, може да говори само за едно от две неща. Или отношенията му с Абидал отдавна са много по-лоши, отколкото си мислехме, или е толкова бесен заради обрисуването си като двуличник (особено заради това, че поне публично винаги подкрепяше Валверде), че е грабнал смартфона си и е публикувал първосигнално гневния си изблик. Това обаче е доста неподобаващо за аржентинеца, поради което и сега всички вземат случая много насериозно.

Меси е човек, който рядко губи хладнокръвието си на игрището, камо ли извън него. Той не говори много, а когато го стори, обичайно е едносрично и лаконично. Що се отнася до избухвания, най-близо до това беше при обявяването на оттеглянето си от международния футбол след Копа Сентенарио 2016. Тогава той остави на сухо Аржентинската футболна асоциация заради порив на гняв, рана и ярост. И сега така.

Може ли такава ярост да го накара да хване пътя за другаде? Вероятно не, ала си струва да се отбележи, че ако Меси иска да се премести, сега е в идеалната позиция да го стори, тъй като договорът му изтича през юни 2021 година. Да не говорим за слуховете за клауза, освобождаваща го още това лято. При все че е стопроцентово ясно, че Барса ще опита да удължи договора му, той държи всички козове.

Естествено, това поставя клуба в много трудно положение – не само Абидал, а и президента Джосеп Мария Бартомеу. Все пак не ставаш президент с покупка на мажоритарния дял акции в клуба, а след избиране от клубните членове. И макар че Бартомеу няма да се явява на следващия вот през лятото на 2021 г., неговото обкръжение ще излъчи свой и близък нему кандидат. Само си представете Меси публично да подкрепи другиго при популярността си и при недолюбването на настоящия президент. Точно затова и в краткосрочен план е логично да се очаква една от другите две развръзки.

Най-вероятно е Абидал да се наложи да преглътне гордостта си и да поднесе извинение на капитана на отбора. Нещо от сорта, че е бил зле изтълкуван и че се чувства ужасно от това, че го е наранил, като обещае повече да не се повтаря. Ами ако не го стори и застане зад думите си? Тогава или Бартомеу ще го освободи, или и двамата ще бъдат пометени при следващите избори. Това е битка, която те не могат да спечелят.

Ако случаят не се удържи, рискът е да се случи нова кошмарна година за Барса, макар това да звучи гротескно при мисълта, че бе спечелена титлата в последните две години в Ла Лига и че сега отборът е само на 3 точки от върха (след серия контузии, треньорска смяна и ужасни представяния), а при това остава сред фаворитите на букмейкърите за спечелването на Шампионската лига. Такава бедствена оценка стои по-скоро прикачена към управлението на Бартомеу и обвилия го хаос, а не толкова към постиженията на терена.

Тук има и една последица, която не бива да бъде пренебрегвана и говори доста за Меси. Истина е: грешно беше да хвърли Абидал на лъвовете преди разговор лично с него. Всъщност доста непрофесионално. От другата страна на монетата стои това, че аржентинецът бе вбесен от намека на своя началник, че е бил главна фигура в пуча срещу Валверде. Просто защото той защитаваше бившия старши треньор до последно и така неговата дума и почтеност са поставени под съмнение.

Меси лесно можеше да остави всичко това да отмине по реда си. Можеше да се събуди на следващата сутрин и пак да си бъде суперпопулярен и супербогат, пак да играе за единствения клуб в живота си, пак да е в битка за требъл и пак да е най-великият за всички времена в очите на всички. Той обаче избра да не отмине това. Избра да заеме позиция на честта. Избра да не бъде използван. Избра да защити думата си, почтеността си и честта си.

Пари и трофеи, голове и награди – те идват и си заминават. Човекът, който се взира обратно в теб в огледалото всяка сутрин, ще бъде с теб до последния ти дъх. И Меси не иска хората да смятат този човек за подмолен лъжец, който публично защитава началника си, а зад завесите го промушва с кинжал в гърба.

Габриеле Маркоти, ESPN

Още от Футбол свят

Виж всички