Под прахоляка в бокса: Джо Луис и нокаута срещу нацизма
Под прахоляка в бокса: Джо Луис и нокаута срещу нацизма
24 апр 2020 | 14:43
7971
0
Представете си, че сте на огромна спортна площадка в парка с много различни отделения. В едно от отделенията двама души играят тенис и имат някаква публика, защото тенисът е прекрасен и интригуващ спорт. В друго пък двама души играят баскетбол на един кош и също имат някаква публика, защото баскетболът е прекрасен и интригуващ спорт. В трето отделение на парка няколко човека играят футбол и също имат известен брой публика, защото футболът е прекрасен и интригуващ спорт във всичките си форми.
В едно друго отделение на парка двама души се боксират. Къде е най-голяма част от публиката в парка? Пред боксиращите се, защото боксът и физическият дуел е метафора за всички останали спортове и затова в същността си ги превъзхожда, именно защото говорите за "битка" на футболния терен и "гладиатори" на тенис корта и т.н. А боксът не е метафора. Преди да е имало спорт, е имало бокс.
Можеш да играеш тенис, баскетбол и футбол, но не можеш да "играеш" бокс.
Да, за разлика от 70-те, 80-те и 90-те години на миналия век, боксът не е най-популярният спорт и не предлага най-вълнуващите спортни идоли. Е, имаме Антъни Джошуа, Тайсън Фюри и Канело Алварес, но те не са по-известни от Лионел Меси, Леброн Джеймс и Роджър Федерер. Или Тайгър Уудс, Юсейн Болт, Люис Хамилтън...
Една от водещите фигури в боксовия пантеон е чернокожият американец Джо Луис. Тих, ненатрапчив извън ринга, но използващ позицията си на световен шампион в тежка категория, за да се бори срещу сегрегацията. Когато влиза в киносалона, имайки запазено място на предния ред, той отказва да остане да гледа филма, ако в публиката не се допускат други чернокожи. И не само в киносалон, а на всякакви светски събития.
Може да ви звучи смешно, несериозно и сапунисано, но в Америка през 40-те години на миналия век мнозина тъмнокожи родители са възпитавали децата си с думите: "Щом Луис го направи, значи и ти можеш". И тук не става въпрос да вдъхновяваш хората да се стремят само към богатство и просперитет, вдъхновяваш ги емоционално.
И не забравяйте, че по това време Америка ожесточено се бори с нацизма. И американецът Джо Луис трябва да се изправи срещу коравия германец Макс Шмелинг. Представете си как се е почувствал Хитлер, когато Джеси Оуенс хвърчи покрай "бялата" конкуренция в олимпийските спринтове. Метафората за "битка" се пренася на ринга, където вече не е метафора, а е олицетворение за желанието на двама души (Луис и Шмелинг) да докажат идеологическо превъзходство.
Луис срещу Шмелинг е велико съперничество не само заради факта, че двама гиганти ще се изправят един срещу друг на ринга, а и по политически причини. И ако говорим чисто технически от боксова гледна точка, то Шмелинг е видял как Луис има навика да отправя ляв прав и да мести главата си надясно, а така се оставя открит за дясната ръка на съперника. Ако завършваш движението си наляво, избягваш пълния потенциал на ответната отправена към теб дясна ръка. Но наваеждайки я надясно, си мишена.
Това не е толкова интересно, защото малко хора разбират от бокс, а милиони хора гледат бокс.
Шмелинг, също така, не е имал страха, който са таяли другите боксьори, когато видят такава пробойна в движението на властелина по това време Джо Луис. Страхът е факт и не е срамен. Това е бокс. А и тук говорим за пробойна, която при секунда нерешителност, изчезва. Няма много време за мислене на ринга.
И Шмелинг направи точно това, възползва се от тези моменти, които можеше да са просто частици прах при други обстоятелства, но неговият професионален подход го изведе до успеха. Удрай с дясната ръка над водещия ляв прав на съперника, когато видиш пробойната. Така Луис е пратен на земята няколко пъти и Шмелинг печели слава с нокаут в 12-ия рунд.
Joe Louis retained the world heavyweight title #OnThisDay in 1939 with a Round 1 KO of Jack Roper at Wrigley Field in Los Angeles. pic.twitter.com/kk4hwAY4in
По-късно Джо Луис печели световната титла, но не смее да се нарече световен шампион, докато не победи Шмелинг. Независимо колко журналистите го провокират да се самопохвали, той е категоричен, че няма как да е шампион, докато не си вземе реванша. Тук става въпрос и за гордост, която с годините е размита от мултимилионните бонуси за всяка боксова битка, но тогава е била сравнително непокътната. Сега редица боксьори се определят за шампиони без каквато и да е титла, а тогава Джо Луис е отказвал да се нарича така, преди да отмъсти на Шмелинг.
Реваншът е в условията на предстоящата Втора световна война, така че напрежението е имало немислим в днешни дни смисъл. Президентът на САЩ Франклин Рузвелт се обажда на Луис, за да го надъха да надвие германеца, чийто пълководец Хитлер тъкмо е започнал да пропагандира своята идея за световно господство и чистотата на една определена раса. Така че не говорим само за печелене на боксов двубой, всъщност боксът става метафора с невиждани пропорции и отдалечаващи се от спорта. А напрежението едва ли може да се приравни с нещо от днешни дни.
Това не е разказ от типа "доброто" срещу "злото" и Америка не е "доброто" в този смисъл, защото Джо Луис е чернокож във времена, които такива като него не са допускани на всички обществени места. Той не е инструмент в истинския смисъл на думата, но въпреки това приема отговорността и демонстрира хладнокръвие.
Джо Луис унищожава Шмелинг в рамките на един рунд. В Америка някои боксови романтици ще ви кажат, че това е най-великият момент в спортната история. Може би се прехласват прекалено, защото са субективни, но Луис носи космическа тежест на плещите си и не разочарова, за да стане национален герой.
На чиято и страна да сте в какъвто и да е идеологически спор, постижението на Джо Луис, предвид всички обстоятелства, е едно от най-забележителните в бокса. Затова е в пантеона на "метафората за всички други игри и спортове".
Можеш да играеш тенис, баскетбол и футбол, но не можеш да "играеш" бокс.
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)