Ясен Петров: Изолирал съм се в планината

Ясен Петров: Изолирал съм се в планината

Китай вече успя да овладее пандемията от коронвирус и се очаква скоро там да започне футболното първенство. Какъв по-подходящ събеседник в този момент от Ясен Петров. Като състезател той е играл в Ухан – градът, от който тръгна пандемията, а след това като треньор е водил Шъдзяджуан, Бейджин Ентърпрайсис и Хенан.

Г-н Петров, преди да започнем интервюто, казахте, че сте се самоизолирал. Китайска дисциплина ли сте наложили на семейството си?
– Не. Просто сме си вкъщи, работим от тук, така че няма проблем. Намирам се в планината – имам малка къщичка в едно село. Голямо семейство сме – имам три деца, а от голямата дъщеря имам внучка. Всички сме заедно – баба, дядо, а работещите го правят от вкъщи. Близо сме до гората, можем да се разхождаме. Мястото е прекрасно за изолация – не е като в града, където сега никъде не можеш да отидеш. Тук поне можем да си правим разходки на чист въздух, защото няма никой около нас. От две седмици се намираме на това място. Дъщерята живееше в София, ние в Пловдив, но сега се събрахме в планината – трябва да се самодисциплинираме.

Дълго време работихте в Китай, оттам дойде болестта. Само с дисциплина ли китайците успяха да се справят с проблема?
– Да, епидемията избухна в Ухан. Това беше първият град, в който стъпих в Китай – още като футболист навремето, през 1997 година. Този град е на река Яндзъ, в центъра на страната е. И най-нормално беше, ако там пламне, да тръгне да се разпространява навсякъде. Там е и жп центърът, минават големите влакове. Говорим за голям град – 14 милиона души, център на провинция. До нея се намира провинция Хубей – именно там последно бях треньор. Ухан е красив град, имам доста приятели и хубави спомени от това място.

Сигурно още след първите случаи с коронавирус сте започнали да звъните на хората там…
– Контактувах със Стоян Ацаров (б.р. – бивш защитник, били съотборници в Ухан), който живее в Китай. Чухме се точно когато се събираха ветераните на Ухан – тимът, с който влязохме в Суперлигата. Имахме директна връзка, точно преди да гръмне епидемията. Истината е, че хората реагираха много бързо и адекватно, разбраха сериозността на самата опасност. И дисциплинирано преминаха през това нещо. Трафикът в този град е неописуем, но той изведнъж спря. Сложиха всички под карантина и овладяха заразата. В момента нещата са ОК. И всичко това на базата на страхотна организация и самодисциплина – реагираха мигновено и адекватно. При това в началото не са осъзнавали колко сериозен е вирусът… Китайският народ е много изстрадал и трудолюбив. Но това е нация, която има право да е със самочувствие, защото има страхотни успехи на всяко ниво – икономическо, спортно. Израства в почти всяка сфера на живота. Градовете бележат страхотно развитие – ако сте били там
преди 2-3 години, отивайки сега, няма да ги познаете.

Чисто житейски – как се свиква с живота там? Говорим за различни мащаби – и като порядки, и като разстояния на пътуванията…
– Едно от най-трудните не е да свикнеш с динамиката на живота. Пътуванията са дълги, но всичко е организирано много добре. Дори във футбола израстват много бързо организационно. Човек трябва да отиде да види и да го изпита, за да го обясни. Там мисленето е много по-различно, начинът на живеене – говорим за държава с огромна история. За мен бе изключително интересно, но аз привикнах и се чувствах комфортно, въпреки че динамиката е много сериозна. Трябва да устоиш и на нея, и на конкуренцията. Там хората плащат, но изискват. И ако не си на ниво, машината те изплюва много бързо – няма значение кой си и как се казваш.

Очаквате ли при новата световна футболна обстановка в Китай да отидат доста треньори и футболисти, които заради дисциплината ще се чувстват сигурно? А и най-вероятно заплащането там ще остане същото, докато мненията са, че в Европа ще има рязък спад…
– В Китай направиха малко рестрикции. Отборите вече започнаха да се прибират в страната – допреди няколко дни бяха на лагери, 8 от тях бяха в Абу Даби. Предсезонната подготовка там е дълга – около 3 месеца, след това се играе до началото на ноември. Сега подготовката се удължи до 4 месеца, а първенството ще бъде изиграно в сгъстен цикъл. И сега в Китай работят сериозни треньорски имена, има и отлични футболисти. Все пак направиха ограничения върху заплатите и премиите с цел да се контролира паричният поток и да направят така, че конкуренцията да стане по-добра. Защото имаше много богати отбори, които харчеха луди пари. Вече има таван на заплатите – както на чужденците, така и на местните. Играчите са разпределени в категории – национали, професионалисти, млади играчи. Всяка година се въвеждат някакви правила с цел да се повиши нивото и конкуренцията. Всичко е с цел подобряване на качеството и израстване.

В Европа, а и в България – ще се стигне ли до тавани на заплати, ще има ли стагнация?
– В момента в Англия, Испания, Италия, Германия – от гледна точка на заплати и условия са си ОК… А какво ще стане? В Европа футболът е на високо ниво, нещата ще са наред. Там, където има много пари, има и качество на играта. Без средства не става високо ниво. Истината е, че ние трябва да разберем мястото си във футбола. Или трябва да направим така, че да създаваме собствени кадри, или пък да има големи парични потоци. Вторите обаче не виждам откъде ще дойдат. И досега беше мъка. Всеки сам си избира стратегията. Вижте дори Холандия и Белгия. Имат няколко прилични клуба – Аякс, Фейенорд и ПСВ Айндховен, в които се дават и пo-високи заплати, а на останалите целта им е да произвеждат играчи и от тях да се издържат. А това се отнася дори и за Аякс, който вади футболисти и след това ги продава.

Аякс обаче всяка седмица играе пред пълен стадион, а у нас има дори столични клубове, които събират по 100 човека на мач…
– Ето това е най-важното нещо – да върнеш хората на стадиона. За да го направиш, първо трябва да се построят хубави съоръжения. Условията трябва да са добри за всички – футболисти, публика. Зрителят трябва да знае, че отива на европейски стадион, за да си направи кефа събота или неделя. Ще вземе детето или внучето и ще отиде на мач с удоволствие. Но това става само когато няма простотии и глупости. Когато се случи, то и стадионите ще се понапълнят и в тях ще има положителна енергия. Бях на мач на Левски с Лудогорец за купата. Хареса ми как хората бяха там и подкрепяха отбора си, нямаше негативизъм и псуване по собствени футболисти. Отношението бе позитивно, а подкрепата – изключителна. С пълни стадиони ще се върне удоволствието от футбола, ще дойде и конкуренцията. Вярно, преди време нямаше толкова много удоволствия, както сега, но всеки тим в елита имаше много публика, при това без да има агитки. Ходенето на мач бе като отиване в църква. Във всеки тим се знаеха играчите. Сега времената са различни и в тях трябва да намерим формулата. Защото пълен стадион означава добър бизнес.

"Тема спорт"

Още от Българи зад граница

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти