Рикардо Жуниор: С екипна работа показахме в Самоков колко големи бойци можем да бъдем

С триумфа с Купата на България с ВК Нефтохимик 2010 (Бургас) миналата неделя в Самоков бразилецът Рикардо Алешандре Гомеш де Рего Жуниор или просто Рикардо Жуниор, спечели първи трофей у нас още в дебютния си сезон в България. Посрещачът с №7, който една седмица преди началото на турнира в Самоков – на 9 януари, навърши 35 години, за първи път в кариерата си печели национална купа. 206-сантиметровият Рикардо има във визитката си световна титла до 23 години с Бразилия, злато от Панамериканските игри, и шампионски трофеи от първенствата на 4 бразилски щата. Ето какво сподели той за официалния клубен сайт на Нефтохимик:

– Рикардо, поздравления за спечелването на Купата на България! Имаш толкова много трофеи, световен шампион си за младежи с Бразилия например – къде стои купата от Самоков в твоята колекция?

– За мен е много специално да бъда носител на трофей тук с Нефтохимик. В предишните си сезони в Европа бях близо до трофеи, но все нещо не достигаше. Реших да дойда в Бургас, защото знаех, че това е клуб с амбиции и винаги се бори за всичко! Така че да бъда тук и да вдигна тази купа със сигурност е страхотно усещане! И, разбира се, ни дава добър вкус в апетита за нещо повече!

– Очакваше ли след серията лоши резултати, че отборът ще грабне Купата на България в Самоков?

– Да, наистина имахме някои трудни моменти досега през сезона, но аз винаги съм вярвал в нашия тим, в моите съотборници, както и че цялата онази ситуация ни прави силни. Когато си в тежко положение, трябва да реагираш. И ние го направихме – с екипна работа!

– Как обясняваш прераждането на отбора?

– Ние работехме заедно почти 5 месеца и просто показахме колко големи бойци можем да бъдем на терена.

– Изглеждаш твърде спокоен за бразилец, но в полуфинала за Купата на България с Локомотив Авиа (Пловдив) даде израз на емоциите си. Това ли беше най-критичният момент за теб в турнира?

– Аз съм длъжен да бъда спокоен. По време на мач се сблъскваме с много ситуация и аз предпочитам да остана спокоен, за да съм в състояние да взема най-доброто решение за моя отбор. Но това не означава, че бих приел който и да е да показва неуважение към моя тим и към моите съотборници. Понякога е нужна и такава реакция. Но след това отново ставам спокоен.

– Бяха ли тези пет месеца в България трудни за теб и защо?

– Да, всеки път, когато сменям страната, е един рестарт – нови съиграчи, ново първенство, нов живот. Нужно е да се адаптирам колкото се може по-бързо. Но съм убеден, че като полагаш усилия да правиш всичко както трябва, можеш да постигнеш това, което искаш, независимо че на едно място и в един момент е по-трудно, отколкото другаде и в друг период.

– Какви са впечатленията ти от съотборниците ти в Нефтохимик и от старши треньора Иван Станев?

– Екипът ни е много добър. Работим здраво всеки ден, за да дадем най-доброто, на което сме способни, на Нефтохимик. Заобиколен съм от смели момчета! Колкото до Иван, той е качествен човек, който след решението на клубното ръководството за треньорска смяна дойде да ни помогне. А ние просто се опитваме да играем на възможно най-високо ниво за него и за клуба!

– Коя беше най-силната страна на тима в Самоков?

– Най-силната ни страна е единството – и в него да останем скромни и сдържани, да приемем, че трябва да ставаме по-добри, и да работим здраво. И да вярваме винаги в успеха!

– И сега – да преминем лично към теб: кога и къде започна с волейбола?

– Започнах да играя волейбол по различния начин – на плажа. Бях на 14 години. След това започнах с волейбола в зала – в моето училище, и нещата се случиха от само себе си – влязох в националния отбор до 19 години, после до 21 години… Започнах да играя в бразилската Суперлига в тези възрастови групи. Получих шанса да започна като титуляр при мъжете за първи път в Сао Бернардо от щата Сао Пауло в момент, в който нашите идоли от златния олимпийски отбор на Бразилия от Атина 2004 се завърнаха да играят у дома (б. р. – Рикардо има предвид периода около 2014 година, като визира Жиба, Данте, Густаво Ендрес, Андре Елер, разпределителя Рикардиньо, либерото Сержио). Беше безценен опит!

– Твоето семейство беше при теб в България по празниците – как тяхното присъствие се отрази на настроението и представянето ти?

– Моето семейство винаги е моят приоритет. Съпругата си и синът ми ме зареждат с повече желание за работа и за по-добро представяне, за да ги накарам да се гордеят с мен – това е моята най-голяма цел! Така че когато са при мен, със сигурност съм по-щастлив!

– Какво знаеше за България, преди да дойдеш тук?

– Знаех, че България е традиционна волейболна страна, че хората тук имат волейболна страст и за мен е удоволствие да бъда тук, да играя тук и да печеля трофеи тук!

– Как се чувстваш в Бургас? Ти си от Рио де Жанейро – липсват ли ти плажовете там?

– О, със сигурност Бургас е прекрасен град. В Рио времето е по-хубаво през годината. Тази зима в България е нещо различно за мен, но това е част от работата и трябва да се адаптирам към всяка нова ситуация.

– И накрая – какво е твоето послание към феновете на Нефтохимик?

– На верните фенове на Нефтохимик бих искал да кажа, че ние работим здраво всеки ден, за да постигнем най-добрите възможни резултати на този етап от сезона и да влезем силни в плейофите за заключителната фаза на шампионата! Всяка ваша подкрепа е добре дошла! И нека вървим заедно, защото с вас сме по-силни!