Легендата Мирча Луческу - за Чаушеску, италианските отбори, Шахтьор и един подарък от Пеле

Легендарният румънски треньор Мирча Луческу даде дълго интервю за "Гадзета дело Спорт", в което говори за пребогатия си път във футбола на терена и след това на пейката. 80-годишният селекционер на северните ни съседи все още преследва участие на Световно първенство след една неповторима кариера. Луческу има общо 36 трофея в 5 различни държави, като само Джосеп Гуардиола и сър Алекс Фъргюсън го изпреварват.

Какъв играч беше Мирча Луческу?

- Бях крило с изключителни центрирания, благодарение на които Дуду Джорджеску спечели „Златната обувка“. Играх 10 години в Динамо (Букурещ), стигнах до националния отбор, а през 1970 г. бях капитан на Румъния срещу Бразилия на Пеле и дори ме поканиха да играя за Флуминензе. Бяха ме забелязали на един турнир на „Маракана“: Румъния, Фламенго, Васко да Гама и Индепендиенте. Станах най-добър играч, а за награда ми дадоха радио за кола. След това, през 1977 г., в Букурещ стана земетресение...

И какво се случи?

- Къщата ми беше разрушена, трябваше да бягам. В Хунедоара (б.ред. - румънски град в област Трансилвания) ми помогнаха, а аз им помогнах на тях: станах играещ треньор. Не се придържах към общоприетия футбол, а развих собствена философия. Първо: възпитание на всички нива. След това дисциплина, но не наложена, а основана на уважение, и образование: водех момчетата в музеи, на театър, във фабрики, за да разбират света. Накрая тактика и различни методи на работа. Играех свръхофанзивно: владеене на топката, пробиви, създаване на пространства, преса, тактически фаул при нужда – това, което се прави днес, аз го правех преди 50 години.

Какъв беше футболът по времето на Чаушеску ?

"Не можех да спечеля първенството с Динамо, защото в Стяуа беше синът му, но позицията ми беше деликатна, тъй като водех и националния отбор. И там действах по свой начин: веднага включих 3-4 млади играчи от провинциални клубове. Всички бяха против мен, затова организирахме приятелски мач: моят отбор срещу селекция от най-добрите играчи от Букурещ, съставена от журналисти. Победихме ги с 3:1. Тогава разбраха, че идеите ми работят. За да се подготвим за квалификациите за Европейското първенство през 1984 г., заведох момчетата в Южна Америка: играхме срещу Аржентина, Чили, Перу, а в Ел Салвадор имаше революция и се налагаше да тичаме през нощта... Но това ни беше от огромна полза, спечелихме квалификационната група, побеждавайки дори световния шампион Италия. През 1986 г. ме уволниха, а три години по-късно Чаушеску падна и аз спечелих шампионата и купата. Знаете ли къде бях, когато научих новината?“

Къде?

- В Каляри, гост на президента им Анконетани за мача Италия – Аржентина. В крайна сметка приех ухажването му, харесваше ми. Но работата с него беше трудна, той винаги искаше да бъде главният герой. Спомняте си го как ръсеше сол по терена, нали? Имам отлични спомени за него – весел човек, ревностен католик, който не пропускаше литургия на „Пиаца дей Мираколи“, щедър: на всеки лагер в Монтекатини правеше подарък на играчите. Но също така искаше и да печели пари: продаваше ми по един играч на месец, а накрая показа вратата и на мен.

Преминах в Бреша случайно. Тогавашният им президент Кориони ме потърси, но ме искаха също Стандарт (Лиеж) и Порто. Затова със съпругата и сина ми написахме три листчета и теглихме жребий. В момента на тегленето обаче едното липсваше, странно. Намерих го два дни по-късно, залепено под една обувка: Бреша. Знак на съдбата.

Кориони, още един от вашите митични президенти.

„Човек с изключителна интуиция. Италия живееше на колонии: холандците в Милан, германците в Интер, уругвайците в Каляри... така го убедих да направим румънска Бреша. Взехме Хаджи, който не беше щастлив в Реал: той ми се довери, направи интелигентен избор, две години по-късно изигра страхотно Световно първенство и Кройф го повика в Барса. Хубавото при Кориони беше, че с него можех да налагам млади играчи, той беше доволен, защото после ги продаваше. Пуснах Пирло на 16 години при 2:1 срещу Ипсуич в англо-италианския турнир, той загуби една топка и ни изравниха за 2:2, а после трябваше да се карам с Лузарди, който ме обвини, че съм пуснал хлапето...“

Да продължим с Морати.

- Истински джентълмен, опита се да ме убеди да остана, но в онзи Интер имах 10 играчи с изтичащи договори, а той беше разпространил, че на следващата година ще вземе Липи, което ми създаде проблеми. Морати обаче е душата на клуба, любовта му се усеща, той е пример за един златен период, в който италианският футбол принадлежеше на големите фамилии. Днес вече не е така: фондове, консорциуми, чужденци... да, играе се, прави се пазар, но футболът от забавление се превърна в събитие.

Баджо, Джоркаеф, Рекоба, Роналдо, Саморано... Морати е влюбен в нападателите. Ако беше взел и няколко силни защитници, кой знае колко щеше да спечели онзи Интер.

Приятелството с Феномена и раждането на Шахтьор

"С Рони имах изключителна връзка. Един приятел ми носеше портокали от Сицилия, аз му давах, а той в замяна ми носеше бутилки бира "Brahma“, казва Луческу.

Специалистът разказва и за началото на проекта си в Украйна с президента на Шахтьор (Донецк) Ринат Ахметов. „Казах му, че преди да направим голям отбор, трябва да играем страхотен футбол. Не исках готови шампиони, а таланти, които да развиваме, а аз познавам добре бразилците“, обяснява Луческу.

"Виждам Неймар и Каземиро – изключителни, но ми казват, че е невъзможно да ги вземем. Добре, а другите? Така пристигнаха Дъглас Коща, Тейшейра, Фернандиньо. Създадохме система, с която Шахтьор печелеше много и ако продадеше някого, вече имаше готов заместник. Ахметов не го правеше за себе си, а инвестираше всичко в отбора. Построи най-красивия стадион в Европа, побеждавахме грандовете, бяхме млади, силни и играехме великолепно“, допълва опитният румънец.

„Спечелихме Купата на УЕФА и всяка година стигахме горе-долу до четвъртфиналите в Шампионската лига. Знаете ли колко е трудно да утвърдиш отбор от Източна Европа на такова ниво? Ако не беше войната в Донбас, може би един ден щяхме да спечелим и Шампионската лига. Ахметов е прекрасен президент, защото иска да се учи. След мачовете ходехме на вечеря или на караоке, защото обича да пее, говорехме си за футбол и за живота".

Неочакваният триумф с Динамо (Киев)

Няколко години по-късно Луческу поема големия съперник Динамо (Киев). „Обадиха ми се и си помислих, че искат приятелски съвет. Вместо това ми предложиха да поема отбора, който беше загубил титлата с 23 точки разлика. Приех и със същите играчи я спечелих с 11 точки преднина“, разказва румънецът.

„Един ден ми казаха, че в касата са влезли 30 милиона и ме попитаха кого да купим. Отговорих: никого, по-добре направете нова фитнес зала и вземете бусчета за юношите. Това са придобивките, които остават", добавя Луческу.

Безценният спомен от Пеле

Луческу пази и скъп спомен от срещата си с Краля на футбола. През 1970 г. той разменя фланелката си с Пеле след края на мач. "Все още я пазя. Мръсна от калта, никога не съм я прал. Поставих я в рамка, сега е в музей", разкрива той.