Канкунен разказва как се кара автомобил от група Б

Автомобилите от група Б са сред легендите на световния рали шампионат. Изключително бързи, много опасни и трудни за каране, те бяха забранени в края на 1986 година след смъртта на Хенри Тойвонен и навигатора му Серджо Кресто. Но и до днес Пежо 205 Т16, Ланча Делта S4 или Ауди Куатро S1 се смятат за най-вълнуващите рали автомобили.

Юха Канкунен също е рали легенда. Той има 4 световни титли, спечелени през 1986, 1987, 1991 и 1993, т.е. той триумфира в последния сезон на група Б и в първия за колите от група А, както и в годините, когато група А достигна техническа и технологична зрялост и автомобилите отново бяха много мощни и бързи.

Освен това, Юха е спечелил титлите си с три различни производителя – през 1986 победи с Пежо, през 1987 и 1991 – с Ланча, а през 1993 – с Тойота. Легендарният финландец има 23 победи в WRC и днес, вече без мустак и задължителната пурета на часовата контрола, обича да се връща към миналото на рали спорта. И започваме с първите му впечатления от 205 Т16 преди началото на сезон 1986 в WRC.

„Инженерът ме попита как усещам мощността, а тя беше много повече от необходимото – заяви Юха в интервю с бившия си навигатор Ники Грист. – Впечатляваща мощност, като включих на втора предавка и дадох пълна газ, слушалките направо излетяха от ушите ми. Тези коли бяха трудни за каране, но пък по това време не познавахме нещо по-добро. Някои неща бяха много добри, като амортисьорите и спирачките. Да кажем, че бяха добри за времето си, нямаше нищо по-добро от тях.”

И Канкунен отбелязва една интересна особеност на колите от група Б.

„Заради високата им мощност – 450 или повече конски сили, тези коли не можеха да се карат на пълна газ – припомня си финландецът. – Иначе оставаш без гуми. Понякога сменяхме гумите преди всяка отсечка и 10 километра след старта оставах без гуми, а до финала имаше още 30 километра. Нямаше как да натискаш на пълна газ. Трябваше да се кара умно, за да издържат гумите. При днешните рали автомобили този проблем се появява рядко, с тях може да се атакува от старта до финала.”

Канкунен се върна в света на ралитата, благодарение на Тойота, като Акио Тойода и Яри-Мати Латвала го поканиха да участва в развитието на Ярис Rally2, както и в рали прототипа, базиран на Ярис, който се задвижва с водород.

Автомобилите от група Б получават право да участват в ралита от 1982, но първите им големи успехи идват през 1983, въпреки, че Ауди-то на Хану Микола, който печели световната титла този сезон е подготвено по правилата на предишната група 4.

„Автомобилите от група Б се използваха твърде кратко – допълни Канкунен. – И има само четирима световни шампиони от ерата на група Б: Стиг Бломквист, Хану Микола, Тимо Салонен и аз. Забраната на колите от група Б беше шок и изненада за нас, но по това време по-опасни бяха зрителите по отсечките, не толкова автомобилите.”

Юха си спомни и първите впечатления от тестовете с Ланча Делта от група А преди рали „Монте Карло” през 1987 година.

„Делта беше най-добрата кола в началото на ерата на група А – категоричен е Канкунен. – На тестовете за рали „Монте Карло” моят навигатор тогава Юха Пииронен ми каза: „Карай сега на пълна газ”. А аз му отвърнах, че от половин километър карам на пълна газ. Той ми отвърна: „А, това ще бъде една дълга година”. В началото колите от група А бяха наистина бавни, моята лична кола беше по-бърза от първите автомобили от група А.”