Малдини говори за треньорите си, лоялността си, финала в Истанбул, Киелини, Берлускони, Марадона, Феномена, Леао, „Сан Сиро“ и Интер
Клубната легенда на Милан Паоло Малдини, който е настоящ технически директор на „росонерите“, беше гост в подкаста Muschio Selvaggio, в което говори по редица теми, като ви предлагаме най-интересните от тях.
За разликите между Ариго Саки, Карло Анчелоти и Фабио Капело
Саки беше различен със своя характер. Той нямаше кариера на футболист. Не казвам, че го беше страх, но може би имаше различен подход от този на някогашен велик футболист. Беше ни много трудно да променим работната методика, защото Саки ни убиваше. Това беше преди кондиционните треньори да навлязат във футбола. Въпреки това си мисля, че съм тренирал твърде много през половината ми от кариерата. Прибирах се вкъщи при годеницата ми Адриана и нямах сили дори да излезем да вечеряме навън.
Анчелоти дойде в най-добрия период от живота ми. Когато си на 30 години, вече си се научил да контролираш емоциите си по различен начин и да се наслаждаваш на напрегнатите моменти. Това, което сега ми липсва, е тази комбинация на вълнение и страх, която възниква, когато пристигнеш на стадиона за голям мач. Първо си казваш: „Еб*си“, но след това се надяваш отново да го изпиташ. Когато преминеш 30 години, преживяваш нещата по-логически и спокойно.
Капело пък ме дръпна настрана и ми каза: „Знаеш ли, че си най-добрият в света?“ и оттам нататък поех отговорността да бъда именно такъв, което ме накара да израсна доста.
За манталитета му като този на Майкъл Джордан
Нещата стоят така: ако си победител, значи също така си губил доста. Загубих три финала в Шампионската лига, един на Световно и един на Европейско първенство. Имах достатъчно късмет да играя за велики клуб и национален отбор, но, слава Богу, имах възможността винаги да играя за нещо важно.
За офертите от Манчестър Юнайтед, Реал Мадрид и Арсенал
Слуховете са верни, но нямаше нищо конкретно. Челси също ме потърси, когато Джанлука Виали беше там. Дали някога съм си мислел за напускане на Милан? Това можеше да стане единствено ако бях много убеден в това и клубът имаше желание да ме пусне. Това обаче никога не се случи. Имаше и тежки години като тези в средата на 90-те, когато завършихме 10-и и 11-и. Тогава имаше някои спорове. Клубът обаче винаги е искал да ме задържи, така че е нямало подобни мисли.
За момента, в който сграбчи Джорджо Киелини за врата (по време на Милан – Ювентус през сезон 2008/09)
По време на един корнер той ме изблъска. Вече си бях чупил носа на няколко пъти и затова исках да предотвратя подобно нещо, така че много се ядосах. След това обаче Джанлуиджи Буфон дойде и ни разтърва.
Случват се такива неща, но трябва да знаете, че в тренировките е още по-лошо. Понякога излизаш извън контрол. Спомняам си една друга ситуация от мач за трофея „Берлускони“, в който ударих с глава Пиерлуиджи Казираги, който ми беше съотборник в националния отбор. Колко жалко беше това! Във въпросния мач се разписах и бях избран за най-добър в него въпреки червения ми картон. Аз обаче отказах да получа наградата, защото бях засрамен. На всичкото и отгоре Казираги трябваше да се ожени на следващия ден и го направи с насинено око…
За това кое е по-важно: талантът или манията
Талантът помага, всички са физически и тактически подготвени. И все пак манията и дисциплината правят разликата. Има играчи, които са понижили физическата си сила и манталитета заради контузия и след това не са същите.
За фаталния финал в Истанбул през 2005 година
Вкарах на финала още в 40-ата секунда и веднага разбрах, че има нещо странно в цялата работа (смее се – б.р.). Това беше мач, в който доминирахме 110 минути, а в останалите 10 играхме добре, но в крайна сметка загубихме. Имаше доста спекулации затова какво се е случило на почивката. Всички ние влязохме в съблекалнята с крясъци, защото бяхме много изнервени, а Карло Анчелоти ни каза да сме тихи.
Говори се, че сме празнували. Аз като капитан не бих допуснал такова нещо, нито моите съотборници биха го направили. Това са неща далеч от реалността, почти е глупаво да ги коментираме. Футболът е красив и заради подобни обрати. Ливърпул предприе промяна в защита, за да не допусне още голове и вместо това вкара три за шест минути. Красотата на футбола е, че две години по-късно имахме шанса да се изправим отново срещу Ливърпул и този път да победим.
За взаимоотношенията си със Силвио Берускони
В началото той не беше политик. Когато пристигна в Милан, той ни разказа за проекта си и накара всички нас да мечтаем. Берлускони не беше толкова добре познат колкото е сега. Така че имахме някои съмнения, когато ни каза, че иска да изведе Милан до световния връх. Той дойде и организира целия клуб като компания, която трябваше да функционира успешно. Беше методичен и контролираше всичко. Подготвяше се във всичко и преди да говори с някого искаше да знае всеки детайл за него.
Преди да стане премиер през 1994 година той ни постави три цели в началото на сезона: титлата в първенството, триумф в Шампионската лига и позицията на министър-председател. Каза ни, че ако спечелим ШЛ, той ще има по-голям шанс да стане премиер. Какво стана? Спечелихме титлата и ШЛ, а той стана министър-председател.
Познавах и неговия син Пиер Силвио, с когото ходех до Аркоре. Не сме си говорили за политика, може би само за футбол. Като цяло в живота си той винаги е бил много внимателен. Към всички нас също беше доста предпазлив. Преди година отидох с него и Адриано Галиани в Аркоре, като той ме попита за семейството и подобни неща. Това ти носи радост и означава, че него наистина го е грижа.
За най-великите футболисти, срещу които е играл
Диего Марадона и бразилският Роналдо са най-силните футболисти, срещу които съм играл. Слава Богу, не съм играл срещу Лионел Меси. Кристиано Роналдо е страхотен нападател, но магията му е по-малка от двамата, които споменах. Бях бърз и физически силен, но те бяха още по-бързи. Диего също така беше доста мил. Когато го номинираха за Залата на славата, ме беше срам, че му бях нанесъл толкова много ритници, и затова му се изниних.
За това дали Рафаел Леао може да стане топ играч и топ рапър
Той вече има едно парче. Веднъж ме попита дали може да го пусне в петък, а в събота имахме мач. Аз реагирах с „Какво?“, а той ми обясни, че в музикалната сфера песните излизат в петък. Затова му казах: „Тогава утре трябва да вкараш два гола“.
Леао е луд талант. Аз съм естет благодарение на баща ми и е приятно да гледам Леао, това е нещо уникално. Той има всичко необходимо, за да стане топ играч. В Лил той седеше на пейката и когато дойде, аз му казах, че е играел за своя Инстаграм, защото качваше хубави видеа на своите дрибъл и отигравания, но имаше само два гола за цял сезон. Ние обаче му помогнахме да промени този манталитет. Талантите трябва да работят по-усърдно от останалите, за да се възползват от своя потенциал.
За дилемата около „Сан Сиро“
Ако искаме да живеем със спомените, ще останем на „Сан Сиро“. Играчите творят история, а това е стадион, който доста се е променил. Вече не е същият, който е бил построен преди 80 години. Но можем ли да продължим да живеем със спомените? Или да построим модерен стадион, който ще ни позволи да увеличим приходите? Това, което най-много ме дразни, е, че в градската управа на Милано също разбират това, но не искат да се възползват от тази възможност.
За неспечелената „Златна топка“
Нямам съжаление в това отношение. Въпреки това ме е яд, че не спечелих световната титла например. По-добре да спечелиш трофей отколкото индивидуално отличие. Съжалявам, че не бях в шампионския състав от Мондиал 2006, но не изпитвам завист. Тогава излязох с колата ми да празнувам.
За взаимоотношенията си с Интер
Имам максимален респект към отбора, но не е едностранно. Когато Алесандро Неста дойде от Лацио, той ме попита в кои ресторанти може да ходи и в кои – не, защото така било в Рим. Аз обаче му отговорих, че може да ходи където си иска. Съперничеството между двата тима е здравословно.