За котката и мишките на “Камп Ноу”

Един високопоставен служител на Барселона, човек на клуба пар екселанс, отговори с красноречива фраза, когато бе запитан през май за ситуацията в отбора: “Отиде си котката и мишките изядоха сиренето”. Мишките, разбира се, са играчите, а котката очевидно бе Джосеп Гуардиола, а после и Тито Виланова, който отсъства цялата минала зима заради нуждата от заминаване за Ню Йорк за лечение на болестта си.

Поведението на някои футболисти продължава да тревожи клуба в началото на предсезонната подготовка. Макар че не завърши сезона с Барса заради контузия, Лионел Меси не се спря да обикаля света с благотворителното си турне. Пубалгията не попречи на Серхио Бускетс да играе за Купата на конфедерациите. Нямаше почивка и за други много изцеждани футболисти като Чави и Жерард Пике. Карлес Пуйол влизаше и излизаше от хирургичната зала, а Виктор Валдес ще изпълни докрай договора си, както обеща, когато една част от ръководството искаше да го продаде преди 2014 година.

Съществува рискът да бъде погубен отборният дух заради егото на индивидуалностите, а съблекалнята да се превърне в царство на тайфите. При превръщането на всеки един футболист в глобална марка трябва да бъдат наложени обвързаността и отдадеността към колектива – термини толкова изпразнени от съдържание, колкото и ценностите, ако не се доказват с нагледни примери.

Задачата е преди всичко за капитаните, които трябва да се вземат в ръце пред разпада, а също и за треньорите. Особено на Тито Виланова се налага да определи наново стила на игра, да промени начина на работа и да възстанови отдадеността на футболистите. Трябва да се върнат надъхани на тренировъчното игрище, за да са конкурентоспособни срещу големите отбори, особено в Шампионската лига.

Не е случайност, че Виланова подсили щаба си с Руби – бившия треньор на Хирона, на когото има огромно доверие, още повече че ще му се налага отново да се връща в САЩ за лекарски консултации. Отсъствието на Тито по болест отчасти обяснява спада в нивото на отбора от декември насетне. С идването на Руби се подсигуряват по-добра преценка на изникващите проблеми, интензифициране на тренировките и подобряване на тактическата работа.

Съдейки по исканите попълнения, Виланова се цели към завършването на една титулярна единайсеторка без слаб пост. “Иска селекция, тъй като желанието му е да побеждава винаги”, заключава един ръководител, който е доволен от това, че треньорът върви в нравещата се на президента посока.

Това се потвърждава от покупката на Неймар, преговорите за Тиаго Силва и загубата на влияние от играчите от академията, които изискват голямо търпение и внимание: Жерард Деулофеу се озова в Евертън, вместо да снове от “Миниестади” към “Камп Ноу”, а Рафиня ще се събере с Луис Енрике в Селта. При ясно констатираната трудност на клуба да разполага с добри централни защитници, Виланова опитва да нанесе големия удар на пазара.

Жестоката голеада срещу Байерн (Мюнхен) направи задължителна самокритиката на “Камп Ноу” преди началото на сезона: крушението навреди както на играчите, така и на треньора. Отборът бе уязвим, страдаше от Месизависимост и му липсваха варианти и възможности да преодолее трудността.

Виланова иска от Барса да е по-силна и постоянна, дори по-силна физически, за да отвръща на най-добрите съперници. “Никой да не се учудва или да смята за предателство или ерес, ако един ден той реши да заложи на схема с двама опорни халфове”, обяви познавач на намеренията на наставника.

Според треньорите не става въпрос за опростяване на задачата от страна на екипа специалисти, а за това, че играта трябва да се развие в друга насока заради собственото изхабяване на отбора и заради дешифрирането й от някои противници. Проблемът е, че “асулграна” футболът понякога се забавяше, губеше скорост, преставаше да бъде бърз, дълбочинен и прецизен, а и изостави високото пресиране в чуждото поле. Не е достатъчно да си подаваш, да се движиш и си разменяш голове с интензивно и твърдо играещи съперници, както стана в Европа.

Упованието е в това Меси отново да заиграе и тича като преди, а и да бъде върната най-добрата версия на Чави. Двамата са фундаментални: единият бележи разликата с другите, а вторият – стила. Сега има и големи очаквания за това как “десетката” ще се разбира с Неймар – футболиста, символизиращ подобрението на тима.

Също толкова трудно е да се предвиди представянето на халфа на неговите 33 години, най-вече защото е сложно да се регулират игровите му минути. Треньорите предпочитат да престане с националния отбор, а от друга страна не са способни да дозират появите му в клубния тим. Загубата на Тиаго Алкантара – съзидателен и нужен на Барса за развиването на играта футболист, намалява дори още повече конкуренцията на този пост.

А без конкуренция подобрението е невъзможно, което обяснява и нуждата от привличане на централен бранител. Защитните дисфункции от миналия сезон обаче не се обясняват само с индивидуални недостатъци, а изискват и вглеждане в колективен план.

Треньорите знаят, че е нужно развиване на играта. Това вече се случи при Франк Райкард след привличането на Едгар Давидс и най-вече при Гуардиола, съумял да разгроми с два различни отбора Реал Мадрид, после и Сантос, а накрая заложил и на “фалшива деветка” на “Сантиаго Бернабеу”.

Сега е нужно постоянство на Виланова в един труден сезон заради Мондиал 2014, в който ролята на “асулгранас” ще е главна заради участието на испанските национали, Неймар и Меси. Възхвален заради спечелената със 100 точки титла в Ла Лига, треньорът на Барса трябва да реши дали е глава на мишка, дали опашка на лъв, дали котка. Никой не се нуждае повече от играчите на този отбор от авторитета, мъдростта и водачеството на своя треньор, който трябва да е по-взискателен и към силните фигури.

Рамон Беса/ Луис Мартин, “Ел Паис”