Интервюто със Сеск: Меси и Неймар ще се разбират отлично

Интервюто със Сеск: Меси и Неймар ще се разбират отлично

Трансферът на Неймар в Барселона предизвика много коментари по отношение на реакцията на Лионел Меси, включително и от легендата на клуба Йохан Кройф, но Сеск Фабрегас не вярва, че между двете суперзвезди ще има особени проблеми и на терена, и извън него. Халфът на “блаугранас” и националния отбор на Испания даде пространно интервю по куп теми за “Ел Мундо Депортиво” от Бразилия, където е на турнира за Купата на конфедерациите.

-         За националния тим сте играл като “фалшива деветка”, на крилата, а срещу Уругуай и с пълна свобода на движението в атака. Къде се чувствате най-удобно?

-         Истина е, че тренерът ми даде пълна свобода в онзи мач, но ще видим сега къде ще играя. Дали ми харесва? Да, на всеки футболист му харесва да го питат къде би искал да играе. Свободно играещ втори нападател е позицията, на която най-много можеш да се наслаждаваш на футбола.

-         Педро каза, че може би Вие вкарвате повече за Испания, защото имате повече свобода в сравнение с Барселона. И Вие ли се чувствате по-свободен тук?

-         В Барса играта е много позиционна и го няма това движение, тъй като всеки си има специфично място по терена и така се играе в последните няколко години. Аз например трябваше да се приспособя към това. Дойдох от съвсем различен футбол, както се казва “анархичен”, и в началото исках да тръгна наляво или надясно, а така не може, тъй като дестабилизираш отбора. Отдясно обичайно е Чави, а на крилото са Педро, Алексис или друг, докато отляво е Андрес (Иниеста)... Има движение с топка, но не и без нея. Все пак всеки отбор играе по свой начин и трябва да опиташ да се приспособиш.

-         Чувствахте ли се поставян под въпрос в някой момент от последния сезон?

-         Не гледам на нещата така. Според моето виждане футболът е спорт, в който можеш или да си харесван, или да не си. Невъзможно е да се харесваш на всички, дори при най-големите е така. Вижте например баскетбола: ЛеБрон Джеймс е един от най-големите в историята, а някои, непонятно защо, не го харесват. И във футбола е така. Аз винаги се опитвам да се боря, да давам максимума от себе си. Зная какво мога да подобря, зная и че съм правил добри мачове, а от конструктивната критика си вадя поуки.

-         Говори се много за бъдещето Ви и дори за завръщане в Премиър Лийг. Мислил ли сте в някой момент да оставите Барса?

-         Не, не, в никой момент.

-         Случилото се с Тито Виланова се отрази на отбора в определени моменти, нали?

-         Когато той замина, отборът бе в много добро състояние, имахме много високо самочувствие, биехме постоянно, играехме добре. Изглеждаше, че не ни е нужен, ала искаш или не, когато ходиш всеки ден на тренировките, мачовете, разборите... няма го лидерът на проекта, а именно треньорът, и това дава отражение. Истина е, че когато всичко ти върви, сякаш нямаш нужда от нищо, но един лош мач или нещо от сорта ти вкарва съмненията в главата и точно тогава имаш нужда от треньора. А него го нямаше. Беше трудно, също и заради случилото се с Ерик Абидал. Годината не можеше да бъде по-лоша по отношение на здравето и дано следващата е по-добра, да сме силни и със сигурност ще тръгнем на добре.

-         Най-лошият момент отпадането от Байерн в ШЛ ли беше?

-         Когато изгубиш общо със 7:0, не можеш да си търсиш оправдания. Трябва да приемеш случилото се реално – може и този резултат да бе леко преувеличен, но си паднахме доста. Оттук насетне трябва да го забравим и да мислим всеки индивидуално за онова, което сме направили зле, а после и колективно с тренера, тъй като със сигурност можехме да направим много повече от футболна и състезателна гледна точка. След като ги поздравим, което ние сторихме, трябва всеки един от нас да поеме своята част от вината и да се опита да се подобри. Онова, в което вярват ръководителите и треньорът, е нуждата от промяна, а от страна на играчите всеки един трябва да осъзнае, че не е бил на изискуемото ниво.

-         Очакваше ли се Виктор Валдес да не поднови договора си?

-         Не, аз лично не го очаквах, но това е много лично решение и трябва да го разберем. Когато си свикнал толкова много с даден човек, не го очакваш. Толкова години сме гледали Виктор в Барса, че е немислимо да не го гледаме на вратата на отбора.

-         Каза ли нещо той в съблекалнята по въпроса?

-         Не, аз нищо не знаех, не зная за останалите си съотборници. Разбрах като всички останали.

-         Как изживяхте завръщането на Абидал и последвалото решение да не бъде оставен в отбора?

-         С огромна радост и огромна тъга. От една страна чувстваш невероятна радост, когато го виждаш как се връща на терена, как тренира, как играе – много бе емоционално. Денят на сбогуването му също беше много специален, но в тъжния смисъл, тъй като за мен бе впечатляващ съотборник в годините ми тук. Научих много от него и ми е мъчно. Много важен човек е за този отбор, за клуба, а подобни личности винаги ти липсват.

-         Моуриньо по-малко ли ще ви липсва?

-         Това трябва да питате Реал Мадрид. Той не е наш треньор и следователно ние трябва да си гледаме само нашето.

-         Смятате ли, че Класиките вече ще са по-мирни?

-         Не зная. Ние трябва да сме горди от начина, по който опитваме да гледаме на футбола, на пресконференциите на събитията на и извън терена – възможно най-професионално и позитивно, с чист имидж. Нам не служи нищо да гледаме настрани, назад, към другите – гледаме само към себе си.

-         Съвпаднахте по време в Премиър Лийг с Карло Анчелоти. Какви са отборите на настоящия треньор на Реал Мадрид?

-         Това бе преди много години и вече не помня. Скоро обаче играхме с Пари Сен Жермен. Усещането е, че неговите отбори обичат да играят с топката, доста са комбинативни, развиват много играта си в центъра, а бековете им теглят напред.

-         Някои твърдят, че Меси и Неймар не могат да делят една съблекалня...

-         Е, в нея са също Андрес (Иниеста), Чави, Пуйол, Дани Алвеш, а никой не казва нищо за тях. Всичко зависи от егото на всеки един и ако Неймар дойде с позитивността, която излъчва на пресконференциите си, и със скромността, която виждаме, няма никакъв проблем. С Лео ще се разбира добре, тъй като Лео е суперспокоен човек, не обича да се кара с никого. Според мен всичко зависи от пристигащия човек, тъй като ние помежду си се разбираме изключително. От видяното от Неймар, когото не познавам, ми се струва добро хлапе и мисля, че идва да ни помага. Няма да има никакъв проблем.

-         Липсва ли ви Меси в някой момент от сезона?

-         Когато го няма, винаги липсва. Той е най-добрият в историята на футбола, така че няма как да не липсва. Дори да не искаме да го приемем, понякога са нужни и други варианти, защото когато го няма, нещо трябва да се направи. Работата е там, че когато вече пет години Лео на практика е играл във всички мачове, човек свиква да се уповава у него, да решава мачовете, да е винаги на преден план... Трудно ти става да погледнеш наляво или надясно и да видиш, че Лео го няма. В крайна сметка според мен се справихме доста добре. В последните мачове показахме добро лице и оттук насетне той трябва да започне следващия сезон в максимална кондиция, да опита да избегне контузии и да бъде винаги с нас.

-         Излизането в мач с Бразилия ли е голямата цел, която остава на този национален отбор?

-         Това е повече от цел – това е мечтата на целия щаб и всички играчи. Аз съм тук от седем години и половина и още не я е имало възможността да се играе мач с Бразилия, а този сблъсък е много специален и заради това, и заради значението на Бразилия като цяло за света на футбола.

-         Как бихте обяснил усещането за един футболист да играе на “Маракана”, дори и ремонтирана?

-         Много е хубаво, защото това е един митичен стадион. Да, наистина е ремонтиран и може би усещането няма да е същото след предишната мистика и приликата му сега с всеки един друг нормален стадион като например на последното европейско първенство. Все пак обаче е изграден върху стария и е радостно, че можем да стъпим на терена му с националния отбор и да кажем, че сме играли там поне веднъж.

-         Всички бяха изненадани от състезателния дух на Таити. И вие ли?

-         Да, защото не го виждаме често. Скромността, желанието за игра, за това да се запознаят с нас и да прекарат добре предаваха много радост. Поздравяваха ни на талази и в края на мача ни устроиха шпалир, което донякъде даже ни накара да се почувстваме зле. Мислиш си: “Бихме ги, а те ни правят шпалир. Трябваше да е обратното.” Изнесоха ни лекция как трябва да се държим на и извън терена, много бе облагородяващо. Лекция по скромност и състезателен дух.

-         Как променя живота бащинството?

-         Истина е, че променя. Всичко, което правя сега, го правя вече с мисълта за дъщеря си. Променя ти живота, тъй като няма по-висша отговорност от тази. Очарован съм, сега тя ми липсва, но съм много щастлив.

-         Показвате ли си снимки на наследниците си в съблекалнята и коментирате ли помежду си неща от сорта на това дали малките вече са проговорили, дали ядат това или онова?

-         (Б.и. – засмива се). Моята за момента нито говори, нито яде – само с биберона. Растат много бързо и понякога имаш импулс да покажеш снимка в съблекалнята и да кажеш: “Виж я само колко е пораснала!” Още повече сега когато 20 дена не съм я виждал и така ми липсва.

Манел Бруня, “Ел Мундо Депортиво”

Още от Футбол свят

Виж всички