Интервюто с Пуйол: Още не смятам да се предавам

Карлес Пуйол не смята да хвърля кърпата. Като стар боксьор, покосен от тежка серия удари, се вижда способен да се изправи на крака. В откровено интервю за “Ел Мундо Депортиво” капитанът на Барселона говори за своето бъдеще и за много други теми, които изникват спонтанно.

-         Съвсем наскоро претърпяхте четвърта операция на дясното коляно. Сезонът бе много тежък за Вас. На 35 години сте. Защо не се откажете?

-         Защото не е моментът за това. Не се оттеглям, колкото и да съм изстрадал. С другото коляно страдах осем месеца, изглеждаше заминало, а сега е в идеално състояние. Човече, ако следващия сезон не съм добре и ми се случи нещо подобно, вече ще се замисля, ала засега искам да изпълня договора си и, ако мога, да го удължа. Напредвам много добре във възстановяването. Тази операция не е като другите – следоперационният период е по-болезнен, но възстановяването е по-бързо. Надявам се да съм готов за първия ден на лятната подготовка, пък дори и в началото да не съм на нивото на останалите.

-         Освободен ли се почувствахте след онази си пресконференция на края на сезона?

-         Истината е, че да. Казаха се много неща, а само аз зная какво преживях и изстрадах този сезон. Трябваше много по-рано да хвърля яснота върху неверните информации. Заболя ме, че се постави под въпрос моята отдаденост към отбора, тъй като никога не съм вземал решения с мисълта първо за себе си преди отбора. Приоритет тогава беше възстановителният процес, а и Тито Виланова точно се връщаше от Ню Йорк. Поне разбрах какви журналисти са някои – личи си, че никога не им се е налагало да отиват на операция. Никога не съм искал информацията за интервенцията да бъде укривана. Единствено отложих съобщението с четири часа. Говореше се за потайна операция, а нямаше нищо подобно. Малко хора в Барселона знаеха за случващото се, но те бяха най-важните. Не бива всички в голяма организация като тази да знаят.

-         От какво Ви заболя най-много, докато пазехте мълчание?

-         От публикациите, че ще ида в Милан, тъй като бе много далеч от истината. Никога не съм си и помислял да си тръгна, а ако знаеха какво ми е, нямаше да публикуват подобна новина. Повече ме заболя написаното, че съм се подложил на операцията зад гърба на клуба.

-         Дори контузен, не трябваше ли капитанът да е на линия в трудните моменти като сблъсъка с Байерн?

-         Присъствах на всички събрания и мачове. Ако бе станало нещо много тежко, бих излязъл на терена, но отпадане в полуфинал на Шампионската лига влиза в границите на нормалното.

-         Не бе нормално обаче онова 0:7...

-         Байерн заслужаваше да продължи и бихме лъгали себе си, ако твърдим обратното, но трябва да видим в какво състояние влязоха те в мачовете и в какво – ние. Да се говори за съдии е оправдание, ала при по-добър резултат в първата среща... Едно 4:0 прави нещата почти невъзможни.

-         А Вас Ви нямаше... Вярно ли са Ви казали, че ще се върнете след четири седмици?

-         Казаха ми го преди операцията. Трябваше да е фасулска работа, максимум половин час. Но не бе така, защото коляното страдаше от половин година. След шест седмици ходех едва-едва и се получи възпаление. При много течност в коляното, не можеш си вдигна квадрицепса, а така губиш мускулен тонус.

-         Колко пъти доверениците Ви са Ви съветвали да дозирате натоварванията си заради възрастта?

-         Зависи от човека. В деня, в който спра да играя и тренирам по моя си начин, няма вече да бъда аз. Предпочитам да издържа още една година, давайки всичко от себе си, отколкото да изкарам още четири с дозиране на натоварването.

-         Но какво Ви кара да влизате в единоборство като обладан в решен мач като онзи с Бенфика, когато дойде онази смразяваща травма на лакътя?

-         Когато прегледах скока, видях проблема: щом видях, че няма да стигна до топката, се отпуснах във въздуха. Този скок съм го правил стотици пъти и на тренировки дори. Такъв ми е характерът.

-         Кой бе най-лошият Ви момент миналия сезон?

-         Най-лошото е безсилието – това е като камъчето в обувката: не можеш го контролира. Отнема ти от самоувереността, а на мен ми е нужно да съм добре физически, за да се представям на ниво. Да виждаш, че искаш, а не можеш, те обезсилва.

-         Какво очаквате от идния сезон?

-         Да мога да помогна на отбора и да съм добре физически. В колективен план обичайното: да се борим за всички трофеи и да ги с печелим, ако възможно. Зная и разбирам, че не мога да издържа толкова мачове, колкото когато бях на 25 години. Ако е най-доброто за Барселона, ще спра и с националния отбор. Ще взема крайното решение, след като говоря с Тито, а с него най-много съм говорил в сравнение с всичките си треньори досега. Никога не ме е лъгал.

-         Справиха ли се играчите, когато трябваше да поемат отговорност сами без Виланова?

-         Този колектив е блестящ и лесен за направляване. Малко са тези като нашия. Тито е нашият лидер, а после Жорди Роура свърши изключителна и много трудна работа. Не играчите вземаха решенията, твърдо не! Тито е голям характер и взема решенията. Ако не бе така, щяхме ние, ветераните, да играем постоянно, а не бе така. За щастие сега Тито е възстановен и по-силен от всякога.

-         Взехте ли премия за стигането на 100 точки?

-         Лъжа е. Аз преговарям за премиите и зная. Имаме си всеки своя бонус за трофеи и това е достатъчно. Знаем колко е трудно финансовото положение и не ми е и минавало през акъла да искам премия за 100 точки.

-         Говори се също, че Лионел Меси има твърде голяма власт и решава кой да играе до него...

-         Това са някакви градски легенди заради споровете му с Давид Вийя, които бяха просто плод на мига. Може обаче да се говорят в подобна връзка и същите неща за мен и Жерард Пике, тъй като всеки мач се караме. Питайте го и него – той ми е като брат, но на терена състезанието те превзема. Всеки, който е играл футбол, знае това.

-         Като заговорихме за Пике, какво мислите за скандала с шпионажа – преследване с коли, контролиране на кредитните му карти?

-         Много тежка история, не разбирам защо е било. Пък и няма нужда да наемаш човек, за да разбереш дали даден играч излиза нощем. Барселона е много малък град. Лично аз на негово място бих стигнал до съд, до крайност.

-         А Барса нормален клуб ли е?

-         Футболен клуб с много неща около себе си, много голям клуб, най-добрият на света. Но има неща, за които и ние говорихме – идва Неймар например, а вместо да градим върху това, ние се плашим дали ще се разбират с Лео и неща от този род.

-         Говорихте ли с Меси по темата за проблемите с хазната?

-         Да, говорихме. Той е спокоен и ми се струва добре. Гледаме да държим подобни проблеми настрана. Аз се приспособих с годините – в началото шумът е силен, ала сега го оставяш да минава покрай ушите ти. Част от футбола е.

-         Мадрид, Челси, Байерн, Юнайтед... конкуренцията расте...

-         В Испания има два фаворита, но в Европа става все по-трудно. Нашият отбор обаче е много конкурентоспособен и има нестихващо желание да поправи грешките си.

-         Без Жозе Моуриньо по-добре ли ще се живее?

-         Нито по-добре, нито по-зле. Моуриньо си има своя начин на работа и така предизвикваше по-голям интерес към Ла Лига с шоуто около него. Истина е, че сбърка с Тито, но в останалото влияе само на онези, които приемат изявленията му насериозно. Аз се съсредоточавам върху моите си неща, Моуриньо търси сблъсъка. Ако искаш война, отговаряш; ако ли не – караш си спокойно.

-         Барса спечели титлата със 100 точки, а остави усещането, че се нуждае от много промени...

-         Несправедливо е – цифрите са блестящи. Що се отнася до преките двубои с Байерн, ПСЖ и Мадрид, трябва да анализираме в каква ситуация ги срещнахме и колко се изразходихме в този отбор в тези пет години на клубно и международно ниво... Всичко това оказва влияние и като прибавим контузиите в най-важните моменти, става трудно. Лео игра полуконтузен и все пак решаваше мачове. Освен него имаше липсващи в защитата и халфовата линия... Лео е много важен и, кажете ми, на кой отбор няма да му липсва? Все едно на Мадрид да му отнемеш Кристиано Роналдо. Барса има много добри играчи, ала Лео вдъхва увереност. Да знаеш, че е там, променя нещата.

-         А сега идва Неймар. Най-сетне...

-         Трябва да видим как ще се приспособи, но за мен е много добър и има малцина като него. От думите му съдя, че ще дойде с голямо желание. Пазил съм го, анализирал съм го, играл съм срещу него и е един различен футболист, няма други подобни. Ще ни помогне. Най-силен е един на един. Ако го оставиш да се обърне с топката, имаш проблем. Отборът ни се нуждае от това, още повече когато съперниците ни се затварят все повече. Не са много играчите, които могат да ти навредят и от място, и в бег. Без свободни пространства изваждането на съперника от равновесие е жизненоважно. Пък и Неймар е голмайстор. Много завършен играч.

-         Разбирате ли защо се търсят проблеми от наличието на Меси и Неймар едновременно?

-         Не могат да се контролират разсъжденията на хората. Двамата са супервелики футболисти, а и добри хора. Лео го познаваме, а за Неймар разпитахме онези, които го познават. Много е млад, но знае откъде е тръгнал и е стъпил здраво на земята.

-         Кройф казва, че два петела в един кокошарник са твърде много...

-         В последните години сме имали “Златни топки”, хора от Топ 5 в света от избраните единайсеторки на годината... Няма да е проблем, напротив – ще ни направи по-силни, в това число самите Лео и Неймар. Ако си заобиколен от най-добрите, растеш като играч.

-         Какво смятате за сбогуването с Ерик Абидал?

-         Докато беше болен, клубът се отнасяше с него като във филм. След това е въпрос на ръководството. Темата е деликатна. Винаги когато си тръгва обичан играч, си тръгва и приятел, тъй като всички сме едно семейство. Във футбола обаче за съжаление няма как вечно да сме заедно.

-         Предупреди ли ви Виктор Валдес за своето решение да напусне?

-         В този случай конкретно не, иначе винаги си говорим за тези неща. И той като мен предупреди клуба за намеренията си, така че не е предал Барса.

-         И това лято, като всяко друго, се говори за покупка на централен защитник. Тиаго Силва ли е най-добрата опция?

-         Ако клубът сметне за добре, аз нямам проблем с това. На тази позиция имахме много проблеми заради контузиите. Да се каже кой би бил най-добрият за Барса е много трудно и не бих се осмелил да определя. Иначе Тиаго Силва със сигурност е от най-добрите в света.

-         Защо е толкова трудно да си централен защитник в Барса?

-         Защото почти постоянно си в противниковата половина и когато виждаш толкова метри зад гърба си незащитени, нямаш предпазна мрежа. Знаеш, че една дълга топка и само миг на съмнение извеждат съперник сам срещу вратаря. По-сложно е. Да тичаш назад е също толкова важно, колкото и да тичаш напред. А трябва и да държиш близо линиите една до друга...

-         Жереми Матийо, Даниел Агер, Иниго Мартинес – кого от тях избирате?

-         Всички те са качествени, друго е обаче да играеш тук. Идвали са много добри централни защитници, които после не са се приспособявали по различни причини. Човек никога не знае – случва се с централни защитници, с вратари, с всякакви постове. В Барса винаги е малко по-сложно. Пък и има много стрес заради медиите и стадиона. Това е част от чара.

-         Говори се, че Тито не вярва много на юношите...

-         Нямам такова убеждение. Той самият е изграден в Ла Масиа, в първия отбор е от шест години и не ми изглежда като да не залага на хора от академията.

-         Как бихте постъпил, ако бяхте на мястото на Тиаго Алкантара?

-         Мен лично ме очарова и се надявам да не си тръгне. Не зная какво ще се случи. Той е блестящ играч с голямо бъдеще. Пред себе си има световни звезди, ала с търпение, каквото прояви Чави навремето, и той ще стане като тях. Тиаго е важен за нас, различен тип играч е.

-         Вие сте добър приятел със Сеск Фабрегас. Защо според Вас така полярно разделя мненията за себе си?

-         Истината е, че не зная и също се питам. За мен е много завършен и отдаден играч. Може би начинът му на игра е по-анархичен в една по-неопределена позиция на терена и това му пречи. Хората, които твърдят, че не тича достатъчно, трябва да погледнат статистиките му – днес можем да ги видим всичките, а той е от бягащите най-голямо разстояние. За мен критиките към него са несправедливи.

-         Мислил ли сте с какво ще се занимавате при напускане на футбола, примерно след пет години?

-         Едно нещо ми грабва вниманието. Моят агент Рамон Сострес и Иван де ла Пеня, голям приятел, заработиха заедно и бих искал с тях да работим с играчите, особено по-младите, да им даваме добри съвети.

Джоан Джосеп Палас, “Ел Мундо Депортиво”

Следвай ни: