Стилиян Петров се оттегли от футбола

Капитанът на Астън Вила и национал на България Стилиян Петров обяви оттеглянето си от футбола. В специално обръщение, публикувано в сайта на бирмингамския клуб полузащитникът, който от повече от година се бори с остра форма на левкемия, изразява решението си да прекрати професионалната си кариера. Петров споделя, че вече е преодолял най-тежката част от лечението си, но трябва да направи стъпката да се оттегли от футбола, за да ускори процеса на възстановяването си. ЕТО ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ДЕКЛАРАЦИЯТА НА СТИЛИЯН ПЕТРОВ:Никога не съм бил човек, който да прави големи изказвания. Винаги съм гледал да си върша работата, да съм благодарен за това, че имам страхотни съотборници, страхотни хора до мен и най-вече фантастично семейство. Те винаги са били моята опора, когато съм имал най-голяма нужда и най-вече през последната година. Към моята съпруга Паулина, моите синове Кристиян и Стилиян - обичам ви изключително много и винаги ще ви обичам заради вашата любов и подкрепа. Също така моите майка и баща, брат ми и майката на Паулина, както и всички, които бяха близо до мен в този тежък период. Вие знаете кои сте и аз ви обичам всички. Всеки изминал ден благодаря на Господ за възможността да съм заедно с моето семейство. Футболът е другата голяма любов в моя живот, така че с тежест в сърцето обявявам моето оттегляне от играта. Емоциите са наистина огромни, но непрекъснатата подкрепа на моето семейство, приятели и страхотни хора, с които се запознах, ще ми помогнат да продължа живота си далеч от единствения свят, който познавах досега. Това че съм готов да търся нови предизвикателства ще направи процеса много по-лесен. След диагнозата остра форма на левкемия, която ми бе поставена през март 2012, трябваше да разбера и оценя начина, по който тази болест се отразява на живота на толкова много хора. Мога да помагам и искам да помагам с това да основем фондация, която ще подкрепя хората в проблемите им, свързани с тази болест. Надявам се моят принос да направи разлика. Това е моето ново предизвикателство, ще се изправя пред него с ентусиазъм, енергия и желание, както съм го правил с всички предизвикателства в моя живот досега. Спомням си като млад играч в ЦСКА София как бях заинтересуван единствено от добрия начин на живот. След това за мен дойде Селтик и се преместих в Глазгоу, друга държава, друг свят. Не говорех езика и си мислех, че това никога няма да ми се случи. Не познавах никой. За мое щастие, се срещнах с хора, които ми помогнаха да преобърна живота си. Запознах се с едни страхотни съотборници, които ми показаха правия път, този на сериозния професионалист и конкуренцията на високо ниво. Оценявам изключително много възможността да работя с хора на толкова високо професионално равнище, защото това ме направи поне малко като тях. Във футболен клуб Селтик и футболен клуб Астън Вила имах привилегията да се състезавам на високо равнище в играта, която обичам и да бъда подкрепян от едни страхотни фенове. Тогава се случи нещо наистина откачено, нещо, което аз смятах за настинка, но се оказа много по-сериозно, застрашаващо моя живот. Играх 90 минути за Астън Вила срещу Арсенал на "Емиратс", но се чувствах отпаднал, изобщо не на себе си. Не смятах, че е нещо сериозно. Затова и диагнозата на доктор Ричард Ловъл беше тотален шок за мен. Близо 7600 души във Великобритания са диагностицирани с левкемия всяка година, а приблизително 2300 от тях с остра форма. За мое щастие аз успях да взема правилните решения бързо и бързо започнах лечението си. Това беше наложително. Сега левкемията ми е в ремисия и приключих с периода на високо интензивното лечение. Отсега нататък ще бъда в период на облекчено лечение, като две години ще приемам лекарства под формата на таблетки. Чувствам се късметлия. Не всеки има моя късмет. За всичко това трябва да благодаря на професор Дейвид Линч от Университетската болница в Лондон, неговия помощник Тереза Макдоналд и всички медицински сестри и персонал в тази невероятна институция. Благодарности и към професор Чарли Крадък, Сандип Награ и всички медицински сестри и персонал, които се грижеха за мен в Университетската болница "Кралица Елизабет" в Бирмингам. За живота ми в света на футбола ще бъда завинаги благодарен. За възможностите, които това откачено нещо ми даде в моя живот, по един много странен начин също съм благодарен. Това откачено нещо по някакъв странен начин докосна хората и искам да канализирам тази енергия в позитивен път. Това ще бъде най-голямото предизвикателство в моя живот. Искам да благодаря специално на феновете на Астън Вила, на президента на клуба Ранди Лърнър, изпълнителния директор Пол Фолкнър и мениджъра Пол Ламбърт. Също така специални благодарности към феновете на Селтик, към българските фенове и тези на футбола по целия свят, които ми помогнаха да премина през последната една година с невероятните изрази на подкрепа и страхотните им съобщения към мен. Благодаря и на всички мои мениджъри и съотборници, с които съм играл. Обичах да играя футбол с всеки един от вас и Вие завинаги ще останете в моето сърце. Същото се отнася и за личните агенти, които са ме представлявали и настоящата агенция, с която работа - "Бейс Сокър". Сега трябва да продължа напред и съм развълнуван от това. В сърцето ми има само наслада заради това, което вие споделяхте с мен не само през последната една година, а през всички години, в които бях футболист. Чувствах се привилигирован. И все още се чувствам. Завинаги ще се чувствам така.