Малко повече от година, след като научи тежката си диагноза - левкемия, и след изключително интензивно и тежко лечение, благодарение на което достигна до състояние на ремисия, Стилиян Петров даде обширно интервю пред официалния сайт на Астън Вила. В него капитанът говори за трудния път, който се наложи да извърви през тези 12 месеца, за огромната подкрепа, която получи, както и за стъпките, които ще направи, за да се върне към нормалния си живот.
"Радвам се, че днес дойдох на тренировъчното игрище и се видях с момчетата. Очевидно най-тежката и интензивна част от моето лечение приключи. Сега вече стартира по-леката фаза - две години, в които трябва да пия лекарства. Беше една много дълга година. Сега вече мога да се върна към нормалния живот, към нещата, които нямаше възможност да правя през последните 12 месеца - да водя децата на училище, да идвам тук, на базата, да започна с леки занимания, да сваля някой и друг килограм.
Подкрепата, която получих от феновете, от клуба, от моите съотборници, бе невероятна. Доволен съм, че тази трудна година вече е зад гърба ми и може да се концентрирам върху това да се върна към живота си.
Когато ми поставиха диагнозата, не бях наясно какво става. Не знаех нищо за лечението - колко ще продължи, какво ще се случи и други такива неща. Когато лечението започна, бях изненадан колко дълго продължава. Чудех се кога ще свърши. С търпение и с подкрепата на семейството и приятелите ми аз успях да премина през това.
Имах тежки моменти, но и добри такива. Трябва да кажа, че вероятно съм късметлия, защото много хора с тази диагноза биха починали скоро, след като тя им е поставена. Аз обаче успях да се преборя и да остана тук.
В самото начало си помислих, че просто съм настинал, че е нещо нормално. Когато ми казаха каква точно е диагнозата, бях малко шокиран, но го приех. Исках да започна лечението незабавно. Докторът, който ми постави диагнозата, реагира също много бързо. Той ми каза да започна веднага - трябваше да вземам всяко решение без да губя време. Трябва да мислиш спокойно и да действаш. Аз успях да го направя.
"19-ата минута" бе нещо невероятно. Хората показаха своята признателност и подкрепа. Не знам как мога да изразя благодарността си към феновете, защото наистина бе невероятно. Понякога моите приятели се шегуват и ми пишат следното съобщение: "Все още получаваш тези аплодисменти в 19-ата минута - кога смятат да спрат?"
Имам невероятна съпруга - тя бе страхотна и много силна и бе през цялото време до мен в това пътуване. Децата, майка ми и баща ми, майката на моята съпруга - всички те бяха толкова близо до мен. Моите приятели - не мога да изредя имената им, защото са толкова много - също ме подкрепяха всеки ден. Да получаваш ежедневна подкрепа от хора, които си имат своите проблеми, своя живот, да ти пишат непрекъснато съобщения или да ти се обаждат е просто невероятно.
Достигнах до ремисия, а и резултатите от тестовете са добри. Много е хубаво да чуеш това. Имаше обаче много трудни моменти. При тези диагнози трябва да чакаш дълго. Аз приемах всеки цикъл на лечение търпеливо. Знаех, че всичко ще отмине, но вероятно нямаше да се справя без помощта на близките си.
Хората говорят, че Астън Вила се бори да не изпадне. Да, в такава позиция сме в момента, но какво от това?! Трябва да вярваме, че можем да се измъкнем от това положение. Момчетата показаха характер, имаме много млад отбор. Трябва да докажат, че могат да играят на това ниво и искат да останат в Премиър лийг. Сезонът не се разви добре, но те трябва да останат с вдигнати глави и да продължат да се борят. В последните няколко седмици показаха страхотна увереност и взеха няколко много важни точки. Отборът има мениджър, който познавам много добре и сме добри приятели. Той иска тимът да подобрява играта си непрекъснато и да печели. Това са все положителни неща.
Няколко пъти идвах да гледам на живо мачовете - когато имах възможност и докторите ми позволяваха. Бях впечатлен от начина, по който момчетата се бореха до последната минута в мача срещу Фулъм. Има още доста двубои до края, в които можем да спечелим много точки, така че няма за какво да се тревожим. Ще бъда на всеки мач до края на сезона.
Когато бях млад, пред мен имаше много изкушения - нощни клубове, хубав живот и други подобни неща. Доволен съм, че напуснах България и отидох в Шотландия - в един страхотен клуб, в който имах невероятни съотборници. Те ми показаха верния път - как да играя футбол и да бъда професионалист. Винаги ще съм им благодарен за това. Когато имаш шанс да работиш с такива професионалисти, ти ставаш като тях.
Някои хора преминават през тази болест, борейки се напълно сами. Аз имах подкрепата на милиони - феновете на Астън Вала, както привържениците в България, които също бяха невероятни. Искам да направя такова интервю и в България, за да кажа на хората колко съм им благодарен. Но и това ще стане скоро.
Странно е как нещо такова може да обедини хората. Надявам се скоро да открия фондация, в която да започна да събирам пари за борба с левкемията.
Първо ще прекарам известно време със семейството си. Ще им покажа, че нещата се връщат към нормалния си ритъм и вече се чувствам много по-комфортно, защото през тази година децата ми липсваха много и те ще са щастливи, че ще съм си вкъщи".
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.
Регистрирай сe
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)