Защо Пеп се нуждае толкова от Левандовски
В 16 мача в Бундеслигата този сезон Байерн (Мюнхен) има 14 победи и 2 равенства с 42 вкарани и едва 8 допуснати гола. Така че какво е следващото им действие? Вземат звездния нападател на големия им съперник за титлата в последните години. Дългоочакваното преминаване на Роберт Левандовски от Борусия (Дортмунд) в баварския клуб бе окончателно потвърдено наскоро и ще се осъществи през лятото.
На хартия Левандовски бива взет със свободен трансфер, ала някои пресмятат общата стойност на сделката – заплати, платени суми при подписването и за агентите – на около 70 млн. евро. Тук не става въпрос за това Байерн да отмъква огромен талант от съперника просто заради самото действие; клубът предприе премислен и изключително скъп ход за играч, за когото се надява да направи отбора завършен.
В тактическо отношение този трансфер е значителен. В Барселона Джосеп Гуардиола неглижираше традиционните нападатели. Опита се да продаде Самуел Ето’о още при поемането на работата, после го накара да играе на десния фланг към края на сезона на требъла, а накрая му позволи да напусне.
Макар да купи Златан Ибрахимович като смяна, двамата така и не постигнаха разбирателство, а Пеп осъзна, че Лионел Меси може да стигне пълния си потенциал единствено когато играе постоянно в центъра. Същинска смяна на Ибра така и не бе взета, а Меси стана постоянна “фалшива деветка”.
РАБОТЛИВИЯТ КОН...
Мнозина очакваха Гуардиола да продължи тази философия в Байерн. Покупката на Марио Гьотце, друг измъкнат от Дортмунд играч, често сравняван с Меси, подсказваше, че треньорът иска пак да залага на “фалшива деветка”.Гьотце обаче игра в тази роля само веднъж в лигата този сезон, а вместо това първият избор на Пеп за централен нападател бе Марио Манджукич, изпъкнал при триумфа на Байерн в ШЛ миналия сезон. Томас Мюлер също бе използван на върха на атаката в няколко случая, макар като цяло да играеше по в дълбочина, а Клаудио Писаро получи веднъж доверие и е малко вероятно да е още в клуба, когато Левандовски направи своя дебют.
Манджукич бе титуляр 12 пъти, но любопитното е, че в тези случаи успя да се разпише едва веднъж – единственият му чифт голове дойде като смяна срещу Херта (Берлин). Макар че играе прилично универсална роля, головите му показатели от 35 в 65 мача не са блестящи за толкова доминиращ отбор като Байерн с техните толкова много съзидателни футболисти.
Манджукич бе чудесен миналия сезон, особено в ШЛ, но не специално заради реализаторските си цифри. Срещу Арсенал и Ювентус, два добри във владеенето на топката отбора, работливостта му високо по терена бе изключителна – пресираше там съперниковите защити, а после се връщаше и назад да печели топката в полузащитата. Имаше невероятно физическо присъствие, може би странно най-добре обобщено от факта в колко много нарушения бе замесен срещу Ювентус.
Като чист нападател, слабостта на Манджукич е, че рядко сам създава положения – уповава се на други да му осигурят добри амуниции. Макар че вкара няколко гола този сезон, когато не успяваше да го стори, бе относително анонимен – връзването му на играта не бе на ниво и не бе необичайно да изкара цял мач, без да създаде грижи на вратаря, което се видя в представянето му срещу Аугсбург и Манчестър Сити.
За Гуардиола, свикнал да разчита на Меси, правещ по средно около шест удара на мач, това ще да носи твърде разочароващо усещане.
... И ЕТО ТЪРСЕНАТА “ДЕВЕТКА И ПОЛОВИНА”
Особено осъдителен за Манджукич факт бе колко много се подобри Байерн при победата с 3:0 над Дортмунд, когато хърватинът бе заменен от Гьотце. За да сме честни, двамата получиха напълно различни роли – Байерн започна с дълги подавания с цел подминаването на вълната от висока преса на съперника, което правеше Манджукич идеален за печеленето на топката във въздуха и свалянето й към нахлуващи съотборници. От друга страна, ефектът от Гьотце бе моментален – неговият висок процент точни подавания подчертава колко подобри изграждането на играта на баварците, а и вкара ключовия първи гол с единствения си шанс в мача.Фактът обаче, че Гьотце е започнал само веднъж начело на атаката в Бундеслигата, подсказва, че Гуардиола не е убеден в идеята да ползва дребничкия дрибльор като “фалшива деветка”. Това се случи само при комфортната домакинска победа с 2:0 срещу опашкаря Айнтрахт (Брауншвайг), тъй че бе повече експеримент, отколкото премислена тактическа изненада. Гьотце изкара на върха на атаката само час до смяната на Мюлер с Манджукич и често губеше топката около дъгата на пеналта, та явно за момента не може да играе двойната роля на Меси като съзидателна “десетка” и смъртоносна “деветка”.
ДА ВЛЕЗЕ ЛЕВАНДОВСКИ!
Та какво ще предложи Левандовски, което не могат Гьотце и Манджукич? Е, да го кажем простичко, той е вид кръстоска между тези двамата: комбинира присъствие в наказателното поле с по-интелигентно връзване на играта.
Макар в началото да изглеждаше като типична “деветка”, с времето полякът разви все повече играта си до такава на истински завършен централен нападател, което бе особено видно в похода към финала на ШЛ.
В четвъртфинала срещу Малага например движението му към топката бе блестящо. Той предлагаше допълнителен вариант за пас на върха на полузащитата и създаде четири положения за бързите атакуващи халфове на Дортмунд, спринтирали отвъд него. Фактът, че единият от тези халфове бе Гьотце, е особено плашещ за останалите от Бундеслигата.
На статистическо ниво Левандовски напълно бие Манджукич този сезон. Има почти два пъти повече удари от хърватина и е вкарал повече голове. По-заинтригуващи са статистиките му за подавания: той има повече точни пасове, повече като цяло, създава повече положения и записа четири асистенции срещу нулата на Манджукич, въпреки че играе в по-малко силен отбор.Левандовски ще играе, в широк смисъл, ролята на хърватина, но по начин, който приляга по-добре на тима на Гуардиола. Ако Гьотце е “фалшива деветка”, а Манджукич е традиционен №9, полякът е смесица между двамата – той е завършеният нападател и Байерн ще бъде дори по-доминиращ след неговото пристигане.
Майкъл Кокс, www.fourfourtwo.com