Застаряващият Сити е на ръба на упадък
При великите отбори в историята можеш да изредиш титулярните 11, без да се замисляш. От шампионския Манчестър Сити ти излизат от устата деветима на прима виста, но аз лично се чудя дали тимът не върви по ръба на упадъка в опита да спечели Шампионската лига.
Средната възраст на състава на Челси е 26.9 години, тази на Сити – 28.9. В съвременния футбол това значи стар. Жозе Моуриньо приспособи своя персонал разумно в последните 12 месеца, продавайки за големи пари Хуан Мата и Давид Луиз и после купувайки мъдро с постъпленията. Неговият тим ще има две години повече живот от този на “гражданите”, чиято средна възраст е и най-високата в цялата Премиър Лийг.
Нека не се заблуждаваме – Сити беше велик отбор в лигата. “Постоянното присъствие”, както аз ги наричам, са лесни за посочване: Джо Харт, Венсан Компани, Пабло Сабалета, Давид Силва, Яя Туре, Самир Насри и Серхио Агуеро.
Две титли за три сезона нареждат този тим до великите английски редом до онези на Арсен Венгер, Моуриньо и Алекс Фъргюсън. Поглеждайки обаче към “гражданите” сега и към мястото, на което се намират в развитието си, усещам, че са в опасна позиция. Преди мача с Байерн (Мюнхен) казах, че на този отбор моментът му е сега. Погледнах към състава и усетих, че играчите остаряват заедно. Футболът позволява това все по-малко и по-малко. Плодът е узрял, но трябва да го изядеш бързешката, защото иначе ще презрее.
Стойността на тези играчи ще спадне доста скорострелно в следващите 18 месеци, тъй като всеки ще знае, че преминават зенита си. Хората казваха за Фъргюсън: “Защо продаде този или онзи, щом още играе така добре?”. Отговорът: защото той знаеше какво приближава.
Сега има нещо такова и в Сити. Проблемът там е, че Финансовият феърплей ги преследва, затова в момента техният изход е да продават скъпо и да купуват млади смени в следващите 12 месеца. Ако изчакат още, ще имат проблем с пазарната стойност на играчите си. Друг вариант е промоцирането на момчета от клубната академия.
Смятам, че ФФП ги третира нечестно. Глобата им от 50 млн. паунда ще бъде разпределена сред другите големи клубове в Шампионската лига. Нелепост! Защо ще разпределяш глобата на един клуб между другите – за да им помагаш ли?
Гледайки мача с Байерн на живо, ме порази, че Сити не прогресира в Европа. Преди шест години английските отбори все говореха за стигането на “техническото ниво” на германските, испанските и италианските, а в последните три сезона германските и испанските показват по-висок физически интензитет в работата си на терена от английските претенденти.
Скоростта на Премиър Лийг е великолепна: виждаме много бърз, агресивен двубой. Когато обаче излезем срещу Атлетико Мадрид, Реал Мадрид, Борусия (Дортмунд) или Байерн, нашите клубове изостават. Проблемът на Сити в този план се отнася до три двойки: Агуеро и Един Джеко, Силва и Насри, Туре и партньора му в центъра на халфовата линия.
Защото ако заложиш на Туре с партньор в центъра на полузащитата, според мен не можеш да пуснеш едновременно Силва и Насри. Ако заложиш на Джеко и Агуеро, според мен не можеш да заложиш на Яя с един партньор в центъра на полузащитата (показа се и срещу Челси). Ако заложиш на Насри и Силва, според мен не можеш да заложиш на другите две двойки. Затова и, по мое мнение, Мануел Пелегрини остави Агуеро извън титулярите в Мюнхен. Той ще да е усетил, че кондицията и/или възрастта на тима е приближаващ го проблем и не може вече да пуска всички гореизброени едновременно титуляри.
Сити е единственият отбор, който съм видял до момента, който може да мери сили с Челси в лигата, но ако не жертва титлата за сметка на поход в Европа и не възприеме високоинтензивната игра на чуждестранните съперници, която сега им липсва, според мен няма да спечели Шампионската лига. За тях положението е “Сега или никога!” със средната възраст от 29 години и липсата на поле за развитие идния сезон.
Чудесната им академия трябва да даде плодове и не се съмнявам в това заради високите им стандарти. Сити имаше един англичанин сред титулярите срещу Байерн и това трябва да е боляло.
В Манчестър Юнайтед някога гледахме на Челси и Сити леко арогантно и казвахме, че никога не бихме направили нещата по техния начин. Премиър Лийг обаче би била много по-безинтересна без конкурентоспособни тези два тима.
Независимо дали харесвате капитализма или не, ФФП е ограничител на пазара. Той бе въведен с цел да спре саморазрушението на клубове, харчещи повече отколкото изкарват. Намирам, че с този морален принцип е трудно да се спори: воденето на клубове към банкрут е отвратително. Все пак има и друг начин.
Когато шейх Мансур дойде, се зачудих как ще гледат на него. Огромните инвестиции не само в клуба, а и генерално в общността и икономиката на източен Манчестър повишиха качеството на живота в града. Когато шофирам в този район, не мога да го позная в сравнение с гледката преди десетина години. Като фен на Ман Юнайтед невинаги искам да гледам градския съперник като победител, ала Манчестър се възползва в огромна степен от възраждането на Сити.
Предпочитам идеята за осигурителен фонд към ФФП. Шейх Мансур например може да внесе там определена сума, за да гарантира бъдещето на клуба, ако реши един ден да се отдръпне. Има и други начини, освен ФФП, за защита на клубове, без да се наказват богатите сред тях, които търсят път към елита чрез харчене. Футболът се превърна в елитарен спорт в последните десет години и я има опасността да става дори по-елитарен. Шейх Мансур може да се окаже човекът, който да събори ФФП.
Да се върнем към играта. “Интензитет” не е просто някаква сложна дума. От 2002 г. насам има взрив в кондиционните статистики. През лятото гледах млади английски футболисти, неособено силни наглед, да вдигат дъмбели по 35 кг. Аз вдигах по време на кариерата си 16-, 18- и 20-килограмови. Футболът става все по-бърз и по-бърз. Играчите влизат във все по-добра и по-добра кондиция. А когато гледах Сити в Мюнхен, си мислех: ако четирима титуляри от атакуващата шестица не повишат интензитета на работата си в защита, няма да спечелят ШЛ.
“Гражданите” са един от двата отбора с реални шансове за титлата в Англия този сезон. Пелегрини и управата обаче имат да вземат някои големи решения в следващите 12 месеца, ако искат върховния приз в европейския футбол.
Гари Невил, “Дейли Телеграф”