Когато “светците” маршируват към Топ 4, не искате да сте насреща им

Лесно е смело да сипеш наред прогнози, дори при цели 17 оставащи кръга до края на сезона в Премиър Лийг, кои два отбора отвъд Челси и Манчестър Сити ще се доберат до обетованата земя Топ 4, ако предварително сочените за фаворити вървят в очаквания ритъм. Днес обаче като че всички те се борят с нокти, зъби, лакти, главички и коленца да не играят наесен в турнира на европейския суперелит. Вместо тях към Шампионската лига едва ли не направо от Шампионата се е запътил един отбор, отпращан с готовност миналото лято във втория английски ешалон. Красноречив описателен пароним за хваналия в здрав захват сламката си псевдоудавник Саутхамптън.

През август “светците” бяха загубили на теория петимата си, по популярно мнение, най-добри футболисти, а на практика шестимата: голмайсторът им от миналия сезон Джей Родригес се очаква да е готов за игра едва след около месец след скъсването на предни кръстни връзки на коляното миналата пролет. Това обаче не бе всичко: загубиха за капак и своя архитект Маурисио Покетино.

При това всички гореспоменати без Родригес се преляха в главните претенденти за Топ 4: трима в Ливърпул (Адам Лалана, Деян Ловрен и Рики Ламбърт) и по един в Арсенал (Калъм Чембърс), Манчестър Юнайтед (Люк Шоу) и Тотнъм (Покетино). Като прибавим и липсващия голмайстор, сценографията бе готова за преправяне на “Апокалипсис сега”.

Вместо това обаче “светците” потъркаха доволно бузи с получените 100-тина милиона паунда, изготвиха и изпълниха ефикасен възстановителен план а ла “Маршал”, нададоха боен вик и замаршируваха под звуците на добре познатата ни легендарна песен, подета мощно от трибуните на “Сейнт Мерис”.

Мнозина търсят отговорите на ренесанса къде ли не и все пропускат най-важната: останаха истински най-ценните единици, а напусналите бяха заменени с по-добри играчи, при това на печалба. Чисто индивидуално, новите попълнения са по-добри от онези, които са призвани да заменят: и Грациано Пеле от Ламбърт, и Душан Тадич от Лалана, и Тоби Алдервейрелд от Ловрен (Раян Бъртранд е по-слаб от Шоу, но последният още не може да намери формата си в Ман Юнайтед, така че реално и тук до момента ползата е за Саутхамптън).

Прибавете това, че вратарският пост бе подсилен с Фрейзър Форстър, а двамата най-важни футболисти изобщо в тима – Виктор Уаняма и Морган Шнайдерлен, изненадващо останаха извън жадната паст на английските грандове. Това позволи изграждането на стабилно ядро от Фостър, Клайн, Фонте, Алдервейрелд, Бъртранд и тандема от Уаняма и Шнайдерлен (тандем с потенциал да се нареди сред най-големите в историята на Премиър Лийг, ако се случи да се пренесе в по-голям клуб). Оттук и допуснатите само 15 гола до момента, с 4 по-малко от следващия Челси.

В предни позиции пък Пеле вече е близо до достигане на головете на Ламбърт от миналия сезон – 8:13 (10 без трите дузпи на настоящия таран на Ливърпул), а Тадич е само на три асистенции от показателите на водача в тима тогава – 7:10 (пак Ламбърт). Ако запазят това си темпо, “светците” ще финишират с 15 точки повече от миналата година (71 срещу 56), с 9 вкарани гола повече (63 срещу 54) и цели 19 допуснати по-малко (27 срещу 46) – все показатели, които би трябвало да им осигурят квота за ШЛ.

Следващата по ред причина за възраждането е на пейката. Сформираният от новия треньор Роналд Куман щаб работи в пълен синхрон, а сам диригентът на оркестъра показва тактическа гъвкавост, променяйки схемите в зависимост от съперниците (основната е 4-2-3-1, но прибягва и до защитна тройка в определени мачове). Друга голяма заслуга на Куман е тази за довеждането на Пеле и Тадич, които познаваше из основи от времето им в Еередивиси.

Така че са изградени всички основи за атака на Топ 4, че даже и на 3-тото място, ако тимът бъде пощаден от тежки контузии и наказания. Завръщането на Джей Родригес се очаква да повиши броя вкарани голове, липсата на футбол в евротурнирите дава повече време за подготовка и възстановяване (от останалите претенденти с този лукс се ползва само Манчестър Юнайтед, но там няма и помен от кохезията в Саутхамптън), а и календарът не е от най-трудните (домакинства с Ливърпул и Тотнъм плюс гостувания на Челси, Евертън и, чак в последния кръг, Манчестър Сити с оставащи 12 по-леки на теория мача).

“Светците” нямат от какво да се страхуват, след като вече доказаха, че играят равностойно срещу големите. Наистина, пет от шестте им загуби са срещу грандове (Ливърпул, Тотнъм, Сити, Арсенал и Юнайтед, изключението е визитата в Бърнли), ала не е нужно да си завършил юридическия факултет на Харвард, за да защитиш с успех тезата, че заслужаваха доста повече във всеки един от изброените мачове. Освен това показаха силен характер и вече излязоха от най-трудния си период за сезона (четирите поредни поражения от Сити, Арсенал, Юнайтед и Бърнли в началото на декември) със серия от 5 кръга без загуба, включваща победи над Евертън, Арсенал и Юнайтед плюс равенство с Челси.