Октомври за Алегри: сватба или брадва
Няма пряка заплаха за поста на Масимилиано Алегри в случай на загуба на Ювентус от Севиля. Съществува, и с право е признато от торинския клуб, алибито от многото контузени футболисти в състава, което неизбежно досега е оказвало отрицателно влияние върху работата на терена. С две думи, само след паузата за международни мачове с възстановяването на Клаудио Маркизио, Сами Кедира (вече поднови пълноценни тренировки), Марио Манджукич и Асамоа, Макс би трябвало да започне да се тревожи от продължаване на настоящата тенденция – било на ниво резултати, било на ниво игра. От сблъсъка с Интер на „Сан Сиро” на 18 октомври насетне няма да се толерират „експерименти”, грешни стъпки или генерални проблеми в съблекалнята.
ЗАСТИГНАТ ПРАГ НА ВИСОКОТО НАПРЕЖЕНИЕ
При все това, прагът на високото напрежение е вече почти достигнат по отношение на треньора. Това се усещаше и в съботната вечер по пътя към Торино, и на базата във Виново, където се събраха президентът Андреа Аньели, делегираният администратор Бепе Марота, спортният директор Фабио Паратичи и съветникът Павел Недвед.
Това височайше сборище не бе случайно, нека сме ясни: по веднъж в седмицата поне един от ръководителите присъства на тренировките, но подобна масовост придобива особена значимост след третата загуба от началото на първенството в Серия А.
А обсъжданията с Алегри ще са още по-чести и интензивни в следващите дни, най-вече за да се разбере дали още нещо не се е изплъзнало измежду пръстите на наставника. В общи линии не са малко сигналите, че всъщност вече са задействани алармите.
На първо място това, неизбежно, са резултатите: три поражения и две равенства в шест шампионатни мача, когато миналия сезон имаше три загуби в цялото първенство. Неприемливи са оправданията, защото съставът се смята спортно-технически на нужната висота: да, подмладен и по-малко кален в големите битки в сравнение с миналия сезон, ала все пак пълен с качество и тактически варианти.
После идва пълното потвърждение от показаното, че подходът на Юве е доста мекушав: няма реакция на първите шамари и често се губи концентрация. Така изниква въпросът дали няма разделение между командващите войската, по-специално Алегри, и войниците в окопите. Проблеми с взаимното доверие ли има? Или с някои дезориентирани тактически и други генерално недоволни футболисти?
При всяко положение не помагат изборите на треньора: осем различни формации в също осем официални мача и чести смени на схемата, дори в течение на самия мач. После иде ред на въпросителните около представянето на скъпи летни покупки като Пауло Дибала и Алекс Сандро, за които клубът похарчи около 80 млн. евро. Отговорите ще получим скоро. Може би още в края на октомври.
Мирко Грациано, „Гадзета дело Спорт”