Във финала на Ла Лига всичко е възможно, дори „Карменасо”

Онова, което ѝ липсваше на Ла Лига, бе отворен на два фронта финал в последния кръг и при един и същи начален час на мачовете. Ако испанското първенство е признато единодушно за най-добрия футболен турнир на света, развръзката в него ще е на висотата на очакванията. Двете най-големи сили на планетата в спор за титлата като в добрите стари времена, с паметни епизоди, връщащи ни към сезоните с Тенерифе, дузпата на Джукич, гола на Самора на „Ел Молинон” и още толкова много други събития.

Само провал на Барселона на „Лос Карменес” и победа на Реал Мадрид биха предизвикали земетръс от 10-а степен по скалата на Рихтер. Един истински чистокръвен „Карменасо”. Разбира се, това изглежда невъзможно. На Барса тези неща не ѝ се случват. Не и на Барса на Лионел Меси, Луис Суарес и Неймар.

Тези неща обаче не се случваха и на Мадрид на Петорката на Лешояда, нито пък на СуперДепор. Няма по-печеливша ситуация за спечелването на една Лига от това да получиш късна дузпа, а на Джукич му се сви стомахът, докато Бебето гледаше на другата страна. Достатъчно е само да имаш един кофти следобед. Никой не е застрахован от това да си глътне граматиката точно в най-неподходящия момент. Има неща, които никога не се случват… докато не се случат.

ЗАСЛУГИ И НЕ-ЗАСЛУГИ

Голямата заслуга на „белите” и на Атлетико Мадрид е, че избегнаха това Барселона да прекара месец април с единия крак в някой балнеоложки център. Ако сме се запътили към трепетен финал на първенството, е благодарение на Зинедин Зидан, Диего Симеоне и тяхната съпротива срещу подчинителната кампания на „лос асулграна”. Вече знаехме, че Ел Чоло има у себе си заложено и развито това качество на роден сървайвър, ала Зизу също се доказа като отличен корабокрушенец.

Имаше един момент в тази Лига, в който Барса излизаше всеки път на 90-минутна разходка по лекарско предписание. Докато Симеоне и Зидан не видяха, че играта ходом може да се превърне в пасивна игра и отвързаха кучетата: Зизу с победата на „Камп Ноу”, Ел Чоло с промяната на плана си мач по мач. И вкараха Луис Енрике в огромен проблем с нуждата да победи задължително в Гранада, когато, при нормални обстоятелства, можеше да е посветил сутринта на любимото занимание на отбора през месец април – разходка из Аламбра.

ИЗПАДАЩИТЕ

Ако неделният следобед бе такъв, който да прекараш с долепен до ухото си радио транзистор, голяма заслуга за това имаше и битката за оцеляване. С абсолютна сигурност от изпадане в Сегунда се спасиха Гранада и Депортиво Ла Коруня. Вратата към пропастта пък се отвори още повече за Хетафе, Спортинг Хихон и Райо Валекано. От тези три отбора два ще се свлекат надолу.

Теориите на конспирациите дават път на всякакъв тип тълкувания. От доста предъвкваната, че Марселино Гарсия Торал ще накара своя Виляреал да пусне на Спортинг, до тезата, че камикадзе футболът на Пако Хемес най-накрая ще свали Райо. Ще е тежко, защото и трите попадат в графата „клубове с очарование”: от чудото на Анхел Торес в Хета, през работягите на Абелардо до романтизма на един квартален тим като Райо.

ПОЗОР

През миналата седмица стана ясен броят на заделени билети за Реал Мадрид и Атлетико за финала на Шампионската лига заедно с този, който оставя УЕФА за своите бюрократи и спонсори. „Компромиси”, така му казват те.

Всички знаем важността на спонсорите и търговците, ала пропорцията между тях и изтерзания фен, който е болял и следвал своя отбор по целия път до решаващия сблъсък за най-големия трофей в клубния футбол е скандална. Както вече го каза Джон Ленън по време на един концерт на Бийтълс: „Кокошкарите аплодират, а онези от ложите стига само да дрънчат с бижутата си.” И точка.

Роберто Паломар, „Марка”