Юве просто отказа да сдаде своето скудето

Динамиката на един отбор никога не може да бъде измерена просто със сухите резултати и статистика. Е, вероятно всеки знае чистите факти: в 10-ия кръг на първенството на Серия А Ювентус бе 12-и в таблицата за класирането, на 11 точки от върха, а после взе 73 от 75 възможни точки (24-1-0) и три кръга преди края на надпреварата си гарантира за втори път в своята история пето поредно скудето, дърпайки с 12 точки на Наполи и 14 на Рома. Да, това са чистите факти.

Не чистите факти обаче определят шампиона, те просто грубо щриховат повърхностните му черти. Шампионът е този, който показва най-голяма сила и характер в най-трудните моменти. Шампионът е този, чиято организационна идея не се пречупва при първото съмнение. Шампионът е този, който се е хванал здраво за действителността и не се жалва нито от нещо, което се е случило, нито от нещо, което не се е случило. Шампионът прави обстоятелствата да работят в негова полза и във вреда на съперниците му. Шампионът е онзи, който забравя на мига спечелената победа, защото знае, че всеки следващ триумф има различен вкус и мирис, а той няма търпение да изпита новото усещане.

Ако се запитате кой е решаващият момент от сезона на „и бианконери”, няма да намерите отговора на футболния терен. При все че има доста добри предположения там. Разковничето на успеха, вододелът бе онзи 28 октомври миналата година, когато футболистите на Юве се прибраха с наведени глави в съблекалнята след поражението от Сасуоло. Тогава всред гробната тишина глас надигна Джанлуиджи Буфон. „Момчета, на 38 години ми е късно да ставам за посмешище с такива л.йна!”, се чу.

Джиджи има огромен опит. Джиджи отлично познава ключовете за въздействие върху динамиката на един отбор. Джиджи сам е шампион и покрай него могат да виреят само шампиони. Отговорът на съблекалнята се знае. В знак на благодарност за това, че ги събуди от самосъжалителната кома, съиграчите му помогнаха да стигне до историческия рекорд от 974 поредни минути без допуснат гол в Серия А. Освен, разбира се, до историческата втора поредица на клуба от пет скудети.

Буфон усети като истински лидер, че просто е длъжен да удари по масата, защото налице бяха всички предпоставки за тотален срив на отбора: загуба на ключови фигури като Пирло, Артуро Видал и Тевес (плюс суперталант като Кингсли Коман); докарване на 10 нови играчи; липса на предсезонна подготовка и на време за сработване с новите поради сгъстения цикъл от мачове; умора от купищата успехи и разочарование от загубения финал в ШЛ; обезсърчителни резултати на старта на сезона.

Е, Джиджи удари, и удари все в точните цели. Удари по гордостта, удари по честта, удари по чувството за дълг. А после, като част от великото Трио Б (Буфон, Леонардо Бонучи и Андреа Бардзали) плюс добавката М към групата сърдити старчета (четвъртия ветеран Клаудио Маркизио), отведе кораба безпроблемно и безбурно до лелеяното пристанище.

И това се случи след загубата в рамките на две години първо на капитана (Антонио Конте), а после и на кормчията (Пирло), главния механик (Видал) и боцмана (Тевес) на този черно-бял танкер. За да се докаже, че машината работи идеално на всички нива, организационното звено от Аньели, Марота, Паратичи и Недвед замени идеално всички тези фундаментални фигури в тима – Масимилиано Алегри, Сами Кедира и Пауло Дибала опровергаха всички огромни съмнения отвън (и дори отвътре). Джузепе Марота по принцип си го има това особено качество – винаги накрая да се оказваш прав.