Интервюто с Капело: В Мадрид президентът „убива” треньора

Легендата Фабио Капело обсъжда в изключително интервю за испанския спортен всекидневник „АС” куп теми, основната от които, разбира се, е Реал Мадрид и всичко случващо се на Чамартин в миналото и днес. След напускането на Русия живее на спокойствие в швейцарския град Лугано (там го и намираме), взел си е почивка от треньорството и сега работи като спортен коментатор за „Фокс”.

-         Защо Рафаел Бенитес не триумфира в Мадрид?

-         Не зная. Трябва човек да е в съблекалнята…

-         Е, играчите изглеждат като отвързани без него…

-         Ако няма взаимни чувства между играчи и треньор, е трудно да се триумфира. Бенитес има опит…

-         Прекалено дефанзивен ли е?

-         Възможно е смяната на Карло Анчелоти с Бенитес да е била твърде травматична.

-         Защо е толкова трудно да се тренира Мадрид?

-         Зависи от президентите (б.и. – засмива се). Това влияе много.

-         Проблемът на Мадрид треньорът ли е, или това, че е имал 11 различни в рамките на 12 сезона?

-         Много са, много са! Не зная… Мадрид е дом с много сложни взаимоотношения. Ако президентът прескочи треньора, за да говори директно с играчите за проблемите в съблекалнята, треньорът е мъртвец. И играчите го знаят! Казват си помежду си: „Шефът ме пита вчера защо става това и това…”. И започват да си мислят, че треньорът не струва пукната пара.

-         Как Ви се струва това, че Мадрид няма спортен директор?

-         Аз винаги съм имал там.

-         Но сега няма. Кой решава трансферите?

-         Треньорът, нали?

-         Не зная…

-         Нормалното е да е така… А ако после отбора го прави президентът…

-         Звънна ли Ви Флорентино Перес, преди да се спре на Зинедин Зидан?

-         Не (б.и. – смее се). Сега аз съм пенсионер, пък и на Флорентино не му се понрави това, че дойдох при друг президент. Той иска да е този, който привлича, който решава и който прави нови неща. Не му харесва нищо свързано с миналото.

-         Може ли да се поддържа равновесен Мадрид с триото ВВС?

-         Според мен да. Вижте какво причиниха на Байерн (Мюнхен) при Анчелоти. Зависи от това кои са около тях. Загледайте се в Барса. Лионел Меси и Неймар бяха там, а когато дойде Луис Суарес, който помага много на двамата в защита, триото изведнъж сработва. И въпреки това имат проблеми отзад. Във всеки мач им правят голови положения.

-         Струва ли Ви се, че Зидан има необходимия опит за поста?

-         Има нужната харизма, а това е важно.

-         Ще му стигне ли тя?

-         Трябва да му се даде време. Играчите вярват у теб, докато не се провалиш. Играчите всеки ден те преценяват и премерват.

-         Силвио Берлускони прошепвал ли ви е в ушето някоя единайсеторка в Милан?

-         Никога през целия ми живот.

-         Ама те са добри, нали?! Вижте, само веднъж ми казаха нещо. Когато Мадрид купи Марсело, Фернандо Гаго и Гонсало Игуаин – все младоци, президентът (б.и. – Рамон Калдерон) ми каза: „Защо не ги пуснеш?”. Отвърнах му: „Не се тревожете – тези могат да са бъдещото богатство на Мадрид.”

-         Дразните ли се, че гледат на Вас като на дефанзивен треньор?

-         Това е най-голямата лъжа на света! Започнаха да го говорят, когато спечелих първата си титла с Милан – всички мачове бяха 1:0, 1:0, 1:0… Вижте обаче първата ми година в Мадрид: играех само с един централен полузащитник и той беше Фернандо Редондо! И пред него Кларънс Сеедорф, който беше втори нападател. Виктор беше на едното крило, Раул на другото, а Миятович и Шукер на върха на атаката. Това ли е то да си дефанзивен?

-         А във втория Ви етап в клуба (2006/07) Емерсон – Диара…

-         Не ни беше лесно да движим топката, така е. Липсваше ни нужното качество, но с това разполагахме. А и имахме проблеми с някои играчи, например Роналдо… Когато го продадохме, отборът се промени.

-         Въпрос на съблекалня?

-         Не зная… Но проведох разговор с отбора, за да опитаме да спечелим последните 11-12 мача, и го сторихме. Спечелихме титлата, защото всички започнаха повече да се движат и пресират.

-         Винаги ли сте се разбирали добре с Лоренсо Санс?

-         Единственият ми проблем с него бе заради това, че искаше да пускам сина му. Фернандо е много добро момче, тренираше идеално. Бащата обаче настояваше той да играе редовно, а това нямаше как да стане.

-         Кой Ваш Мадрид бе по-добрият – първият или вторият?

-         Първият имаше голямо качество и беше много сериозен отбор. Отбор от мъже!

-         Кой водеше?

-         Йеро, Раул, самият Илгнер… Имаше много истински мъже: Миятович, Редондо, Шукер. Всички бяха лидери с голям характер, твърдо решени да побеждават. Искаха да хвърлят пот, да тренират неспирно…

-         А вторият Ви Мадрид?

-         Това беше Мадрид на големите думи, но не и на големия труд. Имаше добри играчи, но не бяха взаимосвързани. Трудна работа. Правеха си групички…

-         Трудно ли Ви беше да оставите Роналдо на пейката?

-         Вижте, той тежеше 96 кг. Попитах го: „Колко тежеше, когато спечели Мондиал 2002?”. Той отговори: „84 кг.” Аз пак: „Можеш ли да слезеш поне до 90?”. А той така и не успя…

-         Но все пак се изискваше смелост, за да го оставите резерва, нали?

-         Опитвах се да се отнасям с еднакво уважение към всички. Играчите те виждат всеки ден и те премерват, мислят си колко струваш. Когато ме запитат кой е най-добрият футболист, когото съм тренирал, а аз спокойно бих могъл да напълня три исторически единайсеторки с такива, винаги казвам, че е Роналдо. Той беше впечатляващ, най-добрият с разлика. Той и Марко ван Бастен.

-         Смятате ли се за треньор с твърда ръка?

-         Треньорът всеки ден се изправя пред 40 души, които го оценяват. Всеки ден! И трябва да е коректен. Баща ми обичаше да казва: „Аз съм човек на само една дума”. Той беше справедлив мъж. Уважение, уважение и пак уважение.

-         Също така отделихте от групата Антонио Касано в 2006/07. Веднъж дори почти се хванахте за гушите?

-         Така е, хванахме се, само че в Рома, където също имах друг изключителен отбор от истински мъже и спечелихме титла. Аз уважавам играчите и искам и те да ме уважават. Това е да си сериозен, не диктатор.

-         Накъде се е запътил днес футболът след последните големи революции?

-         Виждам една мода – тази на отборите, които се поддават на глупостта да се опитват да играят като Барса на Джосеп Гуардиола, без да имат нужното качество да го сторят. Най-хубавото нещо сега е бързото връщане на топката в твое притежание след загубата й, както правят Байерн и Барса, и оттам насетне да си вертикален. Наполи и Ливърпул на Юрген Клоп също го правят. Това става във футбола и е елементът, въведен от Луис Енрике в Барса. Тази е последната промяна. И за да практикуваш това обаче, също е нужно голямо качество. Всички революционери във футбола са имали на разположение професори на играта: Ковач имаше в Аякс Кройф, Неескенс и т.н.; Милан – Ван Бастен, Хулит, Райкард, Барези, Малдини; Барса – Чави, Меси, Андрес Иниеста, Серхио Бускетс…

-         Мнозина не знаят, че сте имали блестяща кариера на футболист…

-         Така е. Започнах в родното си селце Пиерис с 1000 жители и отбор, стигнал третия ешалон в Италия. Дали сме трима италиански национали, в това число и аз. Дебютирах на 17 години в Серия А. Имах ролята на т.нар. реджиста (б.пр. – режисьор) и ръководех играта, нещо като Даниеле Де Роси в Рома днес. Проблемът ми бяха коленните контузии. Първата от трите бе, когато на 17 години скъсах менискус, и то след като малко по-рано Еленио Ерера ме бе поискал в Интер. На 20 отидох в Рома, после дойде Ерера и взеха Пейро и Жаир – направихме голям отбор.

-         Какъв беше Еленио Ерера?

-         Кой друг треньор Ви е белязал, освен Ерера?

-         Нилс Лидхолм. Когато назрееше проблем, той говореше много спокойно. С него спечелих последната си титла като играч в Милан. Тренировките му бяха техника, техника и пак техника… Също като на Анчелоти сега, който беше негов възпитаник дълго време в Рома! Там се научих, както и Карлето, че с много тренировки на техника винаги се подобряваш.

-         Кой е най-лошият Ви момент в кариерата на футболист?

-         Когато скъсах за втори път същия менискус. Бях в Рома и всички смятаха кариерата ми за приключила. Имах щастието Жаир да бе излязъл от същата контузия като моята. Той дойде при мен с една желязна обувка. Слагаше ми я всеки следобед, докато гледахме телевизия, като непрекъснато повдигах крака, за да засиля мускула… Много добре ми се отрази. Както и пътуванията ми до Сардиния за пясъчно лечение. В един балнеоложки център до Триест те покриват с нажежен от горещината пясък и това отнема всичко лошо от теб. После те измиват с морска вода… И това много сработваше. За трети път скъсах менискус през 1975 г., когато играех за Италия срещу Русия. Този път обаче на другото коляно.

-         Имате 36 мача за „скуадра адзура”. Кой е най-добрият Ви спомен от този етап?

-         Вкараният гол срещу Англия на „Уембли” през ноември 1973 година. Това бе първата победа на Италия там (б.и. – 0:1) – историческо постижение за нас! На следващия ден се омъжваше английската принцеса, а преди мача челата на таблоидите пишеха: „20 000 италиански сервитьори идват да гледат мача”. Отнасяха се снизходително. Посветих гола си на тези сервитьори. По-рано, през юни, за първи път ги бяхме победили въобще (б.и. – 2:0). И там се разписах. Това са велики спомени…

Марко Руис, „АС”