Гризман и Вието: финият елемент в скалата на Ел Чоло

Комбинацията за първия гол на Атлетико Мадрид в гостуването срещу Селта изстреля „дюшекчиите” до първото място в Ла Лига на средата на шампионата. „Стеничка” между Лусиано Вието и Антоан Гризман след тънък пас на Коке бе кулминацията на първия полусезон за столичани. Макар това първо място да бе циментирано от защитата с най-добри показатели в европейските първенства (само 8 допуснати гола), Диего Симеоне видя на „Балаидос” едно взаимодействие, което досега му липсваше в отбора и което може да утвърди смяна на досега използвания от него модел в атаката (Радамел Фалкао – Адриан Лопес, Фалкао – Диего Коща, Коща – Давид Вийя и Марио Манджукич – Гризман). Головата суша на Джаксън Мартинес и Фернандо Торес също може да спомогне за оформянето на новия тандем. Освен това се вижда, че Гризман се разбира по-добре с Вието отколкото с когото и да е от другите стрелци на Ел Чоло.

Нито французинът, нито аржентинецът са класическите разчитащи на физическа мощ нападатели, нито пък са постоянно населяващи наказателното поле. Те живеят от скоростта и техниката си. „По цял ден сме заедно, имаме отлични отношения и това се вижда на терена”, разкри Гризман пред камерите след мача във Виго.

УСПЕХЪТ НА СТАРАТА ФОРМУЛА

Никой от двамата не е висок над 170 см, ала за сметка на това разполагат с едно качество, което може да замаже един от недостатъците на отбора в този първи полусезон: недостига на извеждащи пасове в подстъпите на наказателното поле. И двамата са смятани от своя треньор за част от четворката футболисти в състава с най-добро виждане на играта. Другите двама са Коке и Оливер Торес, макар че последният премина на втори план, след като Симеоне реши да изостави първоначалната си идея за сезона за една по-комбинативна игра, без да се губят скоростта и вертикалността. И трансферът на Вието, и този на Яник Ферейра Караско бяха подчинени на тази мисъл за възвръщане на бързината и техниката в офанзивата, изгубени с идването на Манджукич.

Загубите от Барселона и Бенфика на „Висенте Калдерон” и тази от Виляреал породиха усещането, че тимът губи способност да реагира на получен гол. Оттогава насетне, в очакване на подобрение в играта, посланието от играчите и треньорите бе да се търси растеж на базата на подобрение на играта в защита.

ДВЕ СПАСЯВАНИЯ НА МАЧ

Атлети приключи първия полусезон с едва 8 получени гола и с Ян Облак, намесващ се по-малко от всеки друг вратар в Примера (по две спасявания средно на мач).

Точността на подаванията стана една от маниите на Симеоне и щаба му в последните седмици. На базата в Серро дел Еспино се чува ясно при упражненията с топка викът „Точност!”.

Победите над Леванте, Атлетик Билбао и Райо Валекано, както и загубата от Малага, бяха белязани от бедствена игра в нападение по отношение на прекалено много сбъркани пасове. Само защитната стабилност и постоянният поток голове, най-вече от Гризман, позволиха на отбора да заеме върха.

Профилът на играчи в халфовата линия след забиването на Оливер на пейката сега наподобява повече на оригиналния идеал на Ел Чоло. Саул Нигес и Томас Тейе плюс новодошлите Матиас Краневитер и Аугусто Фернандес подсилват тази теза. С наличието на Габи Фернандес, Коке и Тиаго Мендеш централните полузащитници стават вече осем, което налага ползването на някои от тях отстрани. Всички дават своя принос за подсигуряването на защитната скала, каквато представлява Атлетико.

СТАБИЛНИЯТ ЦЕНТЪР

Докато Реал Мадрид разполага с прекалено много офанзивни халфове, Атлети има твърде много полузащитници, осигуряващи равновесието и стабилността в играта. За Симеоне, все по-убеден в нуждата от точно този тип играчи за битката за трофеи, това не е проблем.

Точно обратното: в главата му започва да се утвърждава идеята за тази централна ос, която се видя във Виго. Аугусто, Коке и Габи са твърдо част от нея, като може да редува Караско със Саул, но в плана му именно тройката ще изнесе тежестта в средата на терена оттук до края на сезона.

И демонстрираната връзка между Гризман и Вието може да е украшението на цялата тази огромна вършена работа в защита, която Яго Аспас определи така след мача в неделя: „Атлети не те оставя да играеш. Те разчетоха много добре мача. Пък и за тях не е никакъв проблем да заритват топката далеч напред.”

Ладислао Мониньо, „Ел Паис”