Бизнесът над феновете: 27 евроклуба с чуждестранни собственици

„Ако вляза в кожата на привърженика, ще си помисля, че е рисковано. Дано им се получи добре, няма причини да се получи зле, при все че нашият опит ни казва противното.” Това е коментарът на Соня Диас – президента на Асоциацията на привържениците на Расинг Сантандер, преди готвената продажба на един футболен клуб на чуждестранна компания. Расинг си плати цената, задето през 2011 г. първи в Испания се предаде на очакваните блага от чуждестранния капитал. Днес все по-често в ложите на стадионите се срещат президенти или собственици от другата страна на планетата.

Чен Яншен, Уан Дзянлин и Дзиан Лижан са големи китайски предприемачи с една обща особеност. И тримата притежават или контролират голям брой акции в испански футболен клуб. Големи магнати като тях вече не инвестират само в яхти, луксозни имения или спортни коли. Днес дават парите си и на европейския футболен терен. В последните години огромни състояния от САЩ и Азия започнаха надпревара за контрола над затруднени клубове.

Могъщите предприемачи от азиатския Югоизток впериха поглед в проблемните финансово клубове от средна класа в големите лиги. Както показва анализът на данните от акционерното притежание на европейски клубове, Премиър Лийг е състезанието, което най-масово е „завладяно” чрез силата на капиталите.

Испанската Ла Лига също е обект на желание от големия бизнес. Последният пример е възможната продажба на Селта на китайска инвеститорска група, с която президентът Карлос Моуриньо преговаря от няколко седмици. Галиският клуб би бил четвъртият в Примера, паднал в китайски ръце, след скорошната продажба на Еспаньол, Гранада и вложението на консорциума Уанда в Атлетико Мадрид.

Четвърт от двайсетте клуба в испанския елит са в ръцете на чужди капитали. Четири от петте са контролирани изцяло или частично (както е в случая с Атлети) от бизнесмени от Югоизточна Азия. Малага от своя страна е под контрола от седем години насам на катарския шейх Ал Тхани, който неведнъж вече обявява намерението си да продаде своя дял.

„В последните години испанският професионален футбол преживява метаморфоза: финансовото оздравяване, влизане на сектора в една и съща посока, юридическа сигурност – оттам расте и интересът на големия капитал”, твърди генералният корпоративен директор на Ла Лига Хавиер Гомес. Позицията на организацията е „да се стимулира навлизането на капитал в сектора, без значение от националността му, тъй като важен е не произходът на инвеститорите, а тяхната сериозност и бизнес ниво”.

В този смисъл възможната продажба на Селта не е от типа на предните случаи, защото тук става въпрос за един оздравен клуб, привлекателен за всеки магнат. Президентът на Федерацията на привържениците на Селта – Хосе Мендес Кастро, твърди, че „няма страх”: „Холдингът, компанията или личността, които имат апетити, ще направят своя бизнес и ако нещата не се получат, със сигурност няма да ни е по-страшно отколкото в петте години престой в Сегунда.”

Все още се усеща полъх от страха, вдъхнат навремето от екстравагантния украински милионер Дмитрий Питерман, който остави Расинг Сантандер и Алавес в калта, както стори с неизпълнените си обещания и индиецът Али Сиед, закопал окончателно Расинг. Към ден днешен само четири испански клуба са в безопасност от евентуална своя продажба – Реал Мадрид, Барселона, Атлетик Билбао и Осасуна, тъй като тя не може да мине без одобрението на техните членове. Това е защото те не се преобразуваха единствени като акционерни дружества, както уж повеляваше приетият през 1992 г. закон.

ПРЕМИЪР ЛИЙГ НЕ Е БРИТАНСКА

Испанската Лига се либерализира в последните години. Това състезание е привлекателно заради своя потенциал и активи за големите инвеститори, ала все още е на светлинни години от постъпленията от чужбина на клубовете от Премиър Лийг – 14 от 20-те принадлежат на капитали извън Англия. От Лестър, който блесна миналия сезон и е управляван от тайландеца Айяван Сривадханапрабх, до Манчестър Юнайтед със семейство Глейзър. Последните будят недоволството на част от фенмасата заради точенето на пари от клуба и често се виждат фенове в зелено и златисто – оригиналните за Юнайтед цветове, като знак на протест.

Родината на футбола днес изглежда рай за бизнес и спекулации около футбола. Противно на Испания, мнозинството от вложители боравят с американска валута – такива са случаите в Арсенал, Ливърпул, Кристъл Палас и Суонзи.

В Серия А и Лига 1 само грандовете съумяха да привлекат богатствата на чуждестранните магнати. Към Пари Сен Жермен и Интер в последния момент на летния трансферен прозорец се присъедини и Милан. Преговорите между Берлускони и китайската компания Хайшиа Капитал се удължиха повече от очакваното и това попречи „и росонери” да бъдат подсилени с нови класни попълнения. Друг значим случай в Удине е този на Удинезе, чийто местен бизнесмен Джампаоло Поцо е собственик също на английския Уотфорд и испанския Гранада.

АЗИЯ И АНГЛИЙСКИЯТ ФУТБОЛ

Този феномен в Англия стигна дори до Чемпиъншип, втората дивизия. Тук 11 от 24-те клуба принадлежат на компании или личности отвън. Мнозинството са азиатци, например тези на големи клубове в историята като вечните врагове Астън Вила и Бирмингам Сити от втория най-населен град в страната.

Случаят с Вила е парадигматичен. След няколко лоши сезона през миналия отборът изпадна от Премиър Лийг и с девалвиралите си активи стана идеалната мишена за Тони Шиа. Този китайски предприемач купи клуба за 76 млн. евро и го включи към мултинационалната си компания Рекон Груп, която действа в шест различни сектора като енергетика, информационни технологии и други. Целта му, освен да върти добър бизнес, е да върне Вила в английския елит. Към момента е далеч от целта.

ИЗКЛЮЧЕНИЕТО ГЕРМАНИЯ

Германската е единствената от петте големи лиги, където битува протекционизмът срещу чуждите капитали. В страната съществува нормативна уредба, според която всеки клуб трябва да притежава поне 50% плюс една от общия брой акции. Така, макар и да ги има вложенията от корпорации, те никога не могат да поемат контрола върху клуба.

С отборите от тевтонския футбол се случва нещо подобно на онова при Реал Мадрид, Барселона, Атлетик Билбао и Осасуна в Испания. Има редки изключения като тези за фирмените клубове Волфсбург (Фолксваген) и Байер (Леверкузен) (фармацевтичния гигант Байер).

АМИ АКО СЕ ПОЛУЧИ ДОБРЕ?

„Който дойде, ще опита да си възвърне вложенията, а единственият начин да го стори е да направи Селта по-голям клуб”, успокоява се президентът на Федерацията на привържениците на „небесносините” Мендес. При все че има съмнения относно „идеалните им познания по спортните въпроси”, поставя ударение върху думите на боса Моуриньо, че ще продаде Селта „на най-добрия проект, а не на най-високата финансово оферта”.

Ла Лига от своя страна не изпитва и капка страх. „Появата на инвеститори няма нищо общо със загубата на есенцията на клубовете. Напротив, един по-голям растеж на сектора би довел и задържал най-добрите футболисти на света при нас”, твърди генералният корпоративен директор на ЛФП.

Преминалите вече по този път, например привържениците на Расинг Сантандер, не споделят официалната гледна точка. „Футболът полудя по темата за парите и се загуби взаимоотношението между привърженика и клуба. Магнатът не чувства цветовете на отбора, неговата главна цел е да върти бизнес”, обобщава Соня Диас.

Отвъд съмненията или доверието към тези „господари с парите”, сигурното е, предвид случващото се в последните години, че феновете ще се наложи да се научат да преживяват съжителството с тях

Адриан Бланко, „Ел Конфиденсиал”

Още от Футбол свят

Виж всички