Машината за пари умира без редовни успехи и Юнайтед го знае

Ще дойде, разбира се, време, когато провалите ще навредят на марката. Не непременно на клуба – Манчестър Юнайтед винаги ще е голям, вероятно дори най-големият. Търговската марка обаче, захранващата цялата система машина за пари, трябва да бъде зареждана с постоянни успехи, за да е жива, и на „Олд Трафърд” го знаят отлично.

Един висш ръководител си го каза, макар и под сурдинка, преди една година. Той сподели, че Юнайтед може да си позволи още една година без титла или извън Шампионската лига, преди да се получи отрицателен ефект. И тази година е сегашната.

Затова и залогът е огромен за Жозе Моуриньо. Не дотолкова, че да е в опасност да си изгуби работата (защото клубът не може да си позволи да сменя мениджъра всеки сезон), а по отношение на цели, очаквания и, в дългосрочен план, налични средства и бюджети.

Чуждестранният пазар е от фундаментална важност за Юнайтед, но той е като фурнаджийска лопата – движи се в крак с времето, реагира на събития. Не като победата на гости на Суонзи, а истински събития. Например визитата на Барселона в Шампионската лига.

На летище Манчестър във вторник сутринта имаше множество сини фланелки, мотаещи се в залата за пристигащи, множество фенове, които не биха си и помислили да гледат Манчестър Сити преди 10 години. Сити не бе привлекателен извън Острова тогава. Това навремето важеше и за Челси.

Преди две седмици бях в Чикаго. Събудих се в събота сутринта и Съндърланд играеше с Арсенал. Гледах мача в леглото. После имаше избор между Тотнъм – Лестър и Манчестър Юнайтед – Бърнли. Гледах първото полувреме на Тотнъм и второто на Юнайтед. После дойде време за Кристъл Палас – Ливърпул. И можех да гледам всичко това, без дори да се мръдна от матрака. На следващия ден бе същото: Евертън – Уест Хам, после Саутхамптън – Челси.

Ето колко лесно е да си фен на Манчестър Юнайтед в Америка, Азия или Австралия. Трябва ти само един клик. А щом можеш да кликнеш за включване, можеш да кликнеш и за изключване.

Няма я нуждата да даваш пари да ходиш на мач, да се редиш на опашки под дъжда, да отделяш време и усилия, за да следваш отбора си. А и в доста от големите чуждестранни пазари на Премиър Лийг я има франчайз културата. Отборите се местят от град на град (Оукланд Рейдърс от НФЛ например изглежда, че ще прескочи на 400 мили, за да се превърне в Лас Вегас Рейдърс), тъй че феновете са навикнали да сменят любимия си тим или поне да им се предоставя възможността да го правят. Освен това Америка е и голямо място.

Един фен на Манчестър Юнайтед от Лондон може да отиде на мач за два часа с влака. Малко по-различно стоят нещата за привърженика на Сиатъл Маринърс от Ню Йорк. Той може и да си запази старата любов в сърцето, но ще избере да ходи да гледа бейзболния Янкийс наблизо. Така че емоционалните връзки със спортните отбори са по традиция по-отпуснати.

Това не е опит за поставяне под въпрос на лоялността на чуждестранните футболни фенове. Ние не сме по-различни. Когато популярността на Ла Лига започна да расте във Великобритания, феновете започнаха да си имат и „испански отбор”, имайки предвид Реал Мадрид или Барселона. Не бяха мнозина онези, които се кълняха във вярност на Осасуна. Новите фенове вървят с победителите.

Причината, поради която Ливърпул се радва на значителна подкрепа сред британските азиатци, е съвпадението на успешната ера с времената на масова имиграция. Идваш в нова страна, искаш да се чувстваш позитивно, да усетиш принадлежност, да си от страната на силния, така че следваш най-добрия тим. И това тогава бе Ливърпул.

При все това Ливърпул престана да е най-добрият тим. Той все още имат огромна подкрепа от чужбина (през септември 2015 г. стана ясно, че 99 000 фена от извън граница са посетили „Анфийлд” за предходната година), ала днес тя е миниатюрна в сравнение с тази на Манчестър Юнайтед и дори на Арсенал. Годините без успех му навредиха. Не в самия Ливърпул, а отвъд.

Това е и тревогата на Юнайтед. Не че клубът ще престане да е най-големият в Англия – това е трудно да си го представи човек дори и при десетилетие и отгоре на неуспехи. Финансово той си остава невероятно силен. И все пак може да се отдалечи в търговски план от водещите в Европа: Барселона, Реал Мадрид, Байерн (Мюнхен).

Една от причините Юнайтед да плати излизаща му през носа сума за Пол Погба бе желанието отново да наложи силата си на трансферния пазар. Изпълнителният вицепрезидент Ед Уудуърд вижда покупките на маркови имена като част от дълга на клуба, като част от профила на бранда.

Феновете наистина очакват от Манчестър Юнайтед да купува звезди, очакват обаче и успехи. Очакват Шампионската лига, очакват титлата. И знаят какво трябва да сторят, ако тази слава не се вижда на хоризонта.

Клик.

Мартин Самюъл, „Дейли Мейл”

Следвай ни: