Интервюто с Бало: Ливърпул и Милан не бяха за мен
Където и да е, той никога не оставя никого равнодушен към него. Талант от най-високо ниво на терена и същевременно едно отказващо да порасне дете извън него, Марио Балотели се наслаждава на отлично начало на новия сезон. С 6 гола в само 4 мача във всички турнири, 3 от тях като титуляр, бившият нападател на Интер, Манчестър Сити, Милан и Ливърпул помогна на новия си отбор Ница да застане начело във френската Лига 1 след 8 кръга, изпреварвайки Монако и Пари Сен Жермен. В интервю за италианския телевизионен канал Sky Sport 24, проведено в дома на Ферари – Скудерия ди Маранело, Супер Марио обсъжда своето минало, настояще и бъдеще.
- Марио, изненада мнозина с фантастичния си старт в Ница. А себе си?
- Последните две години в Ливърпул и Милан не бях в идеалната среда. Марио Балотели направи грешки, но нито една на техническо, професионално или поведенческо ниво. Лошото представяне бе единствено и само по вина на контузиите. Това обаче е Божията воля и не мога да сторя нищо, за да я променя. Озовах се в две места, където не бях добре дошъл. Вината не е едностранна.
- Но защо така? В първия ти престой в Милан изглеждаше като у дома си. Вкара 26 гола за два сезона в Серия А…
- Проблемът е в ръководството на клуба. Според мен единственият феноменален човек там е Адриано Галиани, а останалите са бедствие.
- Галиани обаче, както се говори, напуска…
- Това само иде да покаже колко сбъркано място е в момента Милан.
- А какво се обърка в Ливърпул? В началото започна много ентусиазирано там, после мениджърът Брендън Роджърс като че ли отведнъж се обърна срещу теб. Какво се случи след това с наследника му Юрген Клоп?
- Клоп не ме познава и аз не познавам него. Бях в Ливърпул месец и половина това лято, а говорих с него само веднъж. Тогава ми каза: „Нямам проблем да останеш, но не си първи избор. Според мен по-доброто за теб е да напуснеш, да идеш другаде под наем, да играеш редовно и да се държиш добре и после съм окей с това да се върнеш при нас. Защото те харесвам като играч.” Тогава аз му отвърнах: „Благодаря и сбогом! Хващаме всеки по своя път.” И моят сочеше към Ница.
- И, поне за момента, изборът ти изглежда оправдан. В началото обаче с него предизвика повдигане на доста вежди. Какво те привлече към този проект?
- Когато в началото започнах да се замислям да отида в Ница, ме привличаха само времето и градът. Той е много красив, на морето, а аз исках точно това – тихо и спокойно, но и красиво място за живеене. Място, където не можеш да се озовеш в някакви проблеми. Може да ви изглежда тъпо това твърдение, но проблемите не са по моята част. Това бе първата от многото причини за моя избор, макар и не най-съществената. Привлечен бях от проекта: млад колектив, много другари горе-долу на моята възраст и красив стил на игра, граден от треньор като Люсиен Фавр.
- Амбициран ли си да продължиш в същия дух и да се завърнеш в националния отбор на Италия?
- Напълно справедливо е това, че Джампиеро Вентура не ме повика в състава си сега. Не заслужавах мястото с изявите си в миналото. Искам да бъда повикан другия път, разбира се, но предпочитам това да стане, когато наистина съм в топ формата си. Защото италианската публика принципно е невъзможно да я спечеля, камо ли ако не съм на върховото си ниво. Не бих могъл да преобърна нейното отношение към мен дори и да спечеля световната купа и европейското първенство.
- Вече имаше своите възможности за това. Страх ли те е да не се окажат последните за теб?
- Все още съм ядосан на Чезаре Прандели, че ме смени срещу Уругуай на световното първенство в Бразилия преди две години, защото през второто полувреме можех да кажа своята дума в мача. Това обаче е единственият ми повод за яд в националния отбор. Нямам проблем с тарторите в съблекалнята. Никога не съм се карал с никого в Ла Национале и никога никой не се е опитвал да се кара с мен. Когато има загуби, се търсят проблеми, та измислиха не един и два след онзи Мондиал. На мен никой не ми се е обаждал да ми казва нещо лошо. Напротив, мениджърът на „скуадра адзура” Габриеле Ориали лично ми се обади с добри думи. У мен все още живее желанието да спечеля световната купа – това е една от целите ми във футбола, но преди всичко друго е нужно да се върна в Ла Национале.
- Какви са мечтите ти във футбола? Наскоро говори за амбицията си да спечелиш „Златната топка”…
- Нямам повече мечти за осъществяване във футбола, а само цели.
- Как би подредил отборите си според това как си се чувствал в тях?
- Заради това как ми върви за момента, ще кажа Ница, после Манчестър Сити и… толкова.
- Нарочно ли забравяш Интер и Милан?
- Обичам Милан, винаги съм го обичал, но след последната година… Разочарован съм от всичко там.
Алесандро Алчато, „Sky Sport 24”