Всички ги виждаме как прииждат възседнали огромните си коне, в бесен галоп, четящите това заглавие и питащи гръмогласно: сравнявате спасилия се от изпадане в сезона преди фантастичната си титла в Премиър Лийг Лестър с 4-тия в Лига 1 през 2015/16 под ръководството на Клод Пюел Ница?
Така е, прави са, но все пак ако продължат да вървят по същия път както в този първи етап на френското първенство, „орлетата” имат отлични шансове да предизвикат също толкова мощен ефект на изненада, колкото и „лисиците” миналия сезон отвъд Ламанша.
Запитан от нас след Льо Класик в неделя за това кой е съперникът №1 за титлата на Пари Сен Жермен, Реймон Доменек не се поколеба и за секунда: „Появява се един нов Лестър във Франция. Създава се впечатлението, че Ница не прилича на шампион, но този отбор е съсредоточен просто върху това да играе своя футбол, има способни да вкарват голове футболисти, притежава равностойни смени при контузии и наказания, поради което резултатите не страдат. Това е тим, който може да изненада.”
Затова продължаваме със сравнението.
РАНИЕРИ – ФАВЪР: ДВА ДАЛЕЧ НЕРАЗЛИЧАВАЩИ СЕ ПРОФИЛА
На първо място това са двама чуждестранни треньори в съответното първенство. Двама всепризнати тактици, макар и да не залагат на една и съща изначална схема (предимство за 1-4-4-2 при италианеца и за 1-3-5-2 при швейцареца).
Макар да са извървели пътя си на развитие единият в престижни клубове (Атлетико Мадрид, Челси, Ювентус, Наполи и Рома в случая на Клаудио Раниери), а другият в по-малко признати (Сервет, Цюрих и Борусия (Мьонхенгладбах) в случая на Люсиен Фавър), и двамата имаха до миналия сезон една обща характеристика в своето CV: бяха в търсене на голям успех в топ лига (което вече не важи за Раниери).
ИНТЕЛИГЕНТНО РЕКРУТИРАНЕ
При трансферите в Ница има футболисти с напомнящ профил на такива от Лестър. Например случаят на атакуващия полузащитник Юнес Белханда и паралелите с Риад Марез. Или този с Джейми Варди на върха на атаката и неговият буен нрав, който напомня на този на Марио Балотели. Преди всичко, централният нападател на „лисиците” (с прякор Оръдието заради небивалата си импулсивност) е известен със склонността си към сбивания и расистки избухвания, а дори бе принуден да носи и електронна гривна заради участие в насилствена сцена в бар.
В по-генерален план Лестър изгради своята трансферна идеология около удари с интересни непознати за масовата публика мишени или забравени имена (например японецът Шинджи Оказаки бе изкопан от Майнц 05). Можем да си представим как от Ница са изготвили такова детайлно досие на Данте преди привличането му, каквото „лисиците” за Кристиан Фухс.
И последно, но не по значение: когато Лестър се зае с тежката задача да намери заместник на фундаменталната фигура в средната си линия Н’Голо Канте, къде отиде да разравя в търсене? Разбира се, в Ница – там намери точния човек за задачата в лицето на Нампали Менди.
БЛАГОПРИЯТЕН ШАМПИОНАТ
Изумителният успех на Лестър Сити съвпадна с едновременното падение на големите му съперници за титлата: бурите в Челси и треньорската смяна, лутането на Луис ван Хаал в Манчестър Юнайтед, множеството промени на играчи и на пейката в Ливърпул, излизането в ранна ваканция на Манчестър Сити след обявяването на рокадата Пелегрини – Джосеп Гуардиола, хроничната неспособност на Арсенал да улови точния момент да се качи и остане на върха…
Към момента „орлетата” се възползват от едно също толкова изчистено небе и хоризонт пред себе си: Пари Сен Жермен преживява бурен преход заради смяната на треньора си и новата си философия за живот и за играта; Лион е миниран от контузиите и изживява един от най-катастрофалните си стартове на сезон в своята история; Олимпик Марсилия трябва да намери пътя си напред след смяната на собствеността на клуба и смяната на треньора.
Така както Лестър бе победил Манчестър Сити, Ливърпул и Челси, и Ница започна похода си към върха с успехи срещу преките си съперници за шампионската корона (Лион, Марсилия, Монако), без това да значи, че подценява и задачите си срещу по-скромните противници, които също бие.
Очевидно тук не става въпрос за ситуация „copy-paste”, но дали има паралели между двата отбора и техните сезони? Няма и капка съмнение.
„Екип”